Бизнесът е всичко за мен

Слънчева и усмихната бизнесменка ползва американския опит в българската практика

С Анелия Иванова от Благоевград се запознахме в хотела, в които бях отседнала. Там участвах в кръгла маса, посветена на активното стареене и здравословния начин на живот. Още с настаняването ни посрещна  усмихната Анелия Иванова и ни предложи подходяща стая, съобразена с моите възможности като незряща. В много хотели съм била у нас и в чужбина, но тук силно впечатление ми направиха доброто обслужване и възможностите за почивка. Обърнато бе внимание на икономиите: поставен бе течен сапун с дозатор и тоалетна хартия на парче, всичко изчислено много икономично и много точно. Цените на нощувките са нормални, а храната – изключително качествена и добра. Уверих се неведнъж, че когато жена е мениджър или управител на хотел нещата са коренно различни.

Анелия Иванова е на средна възраст, но с много богат опит. Хотелът е построен през 2004 г., но тя започва работа през 2008 г. Нейната находчивост и практичност й помага да намира клиентела през всички сезони. Хотелът се намира в края на града, но предлага добри възможности за почивка. Външният басейн се ползва от младите хора на града. Анелия е контактна и общителна и е доволна, че работещите в хотела успяват да постигнат целите си.

Тя е завършила българска филология. Осем години, заедно със съпруга и дъщеричката си, са били във Флорида и там са успели да развият собствен бизнес. 
”По принцип ние сме едни от щастливците - спечелихме зелени карти.” В един момент Анелия решава да се върне в България, защото тук са нейните близки и приятели и тук винаги се е чувствала по-добре. ”Там се чувствахме ограбени - споделя тя. Ние сме хора, които обичат да се включват в културния живот - да посещаваме театрални постановки, да гледаме филми. Това са неща, които много ни липсваха. Във Флорида се чувствахме като роботи - от работа в къщи, от къщи на работа. Там бях и учителка в детска градина. Трудно ми беше да се справям и с работата и семейството и в случая най-ощетена беше дъщеря ми, за което съжалявам.

Още дълго си говорихме с Анелия Иванова за хората в Америка и България и тя с болка споделя, че след завръщането им от Флорида е намерила голяма промяна у хората. Те станали по-замислени. Усеща се известна алчност и овълчване. Хората гледат намръщено и свирепо и имат защитна реакция. Българите не са свикнали да ти отговарят любезно, макар и лицемерно. Аз се усмихвам, искам и те да се усмихват, а не да ме гледат злобно и недружелюбно. Когато на хората в Америка им казвах, че когато в България поздравяваш, те мислят за луд, те ми се смееха. Там непознати минават край теб и те поздравяват по улицата, във фитнеса, на плажа и го считат за нормално. Искам хората да променят своето мислене, да станем отново мили и любезни, да се уважаваме един друг и да си помагаме, да бъдем винаги приветливи и усмихнати, добре настроени един към друг.

"Тук съм управител на хотел „Езерец” – мениджър съм на хотелска и ресторантска част. СПА центърът разполага със сауна, вътрешен басейн, фитнес, двама масажисти, тангентор и солариум."

Попитах Анелия Иванова какво е необходимо на една жена, за да успява в бизнеса?

„Преди всичко е необходимо за една жена да има мотив и стимул. Когато имаш дете, ти се опитваш и си мислиш, че можеш да преодолееш всичко - крачиш напред и не се обръщаш назад. Говоря за детето, защото благодарение на изградения вече авторитет, на създадения стимул ти градиш и светлото бъдеще на своето дете. По характер съм човек, който гледа само напред и нагоре, типично за зодията ми - овен.

Много важно в живота е да намериш своето място и да работиш това, което ти се отдава. Когато се отдаваш на нещо, тогава и успеха не закъснява. Обичам контактите с хората, защото те ми дават много.

Когато те са доволни и аз видя радостта в очите им, това ме изпълва с гордост. Бизнесът просперира, благодарение на усилията, които влагаме в него, на многото часове работа и безсънни нощи - тогава идва високото ниво на нашата работа, което показва, че ние можем. Всички знаем, че има хотели с много високи цени, но качеството на обслужване е на много ниско ниво. Ние се гордеем с факта, че досега успяваме да балансираме между цени, качество на обслужване и персонал. Имаме добре обучен персонал, който идва с желание на работа.”

- Какво искате да постигнете за себе си, своето семейство и в работата си?

- Какво иска жената да постигне на 40 години? Искам да обикалям света, за да видя на какво ниво са другите държави по отношение на бизнеса в туризма. Винаги съм се питала какво ни пречи и на нас да бъдем като другите. Това е едно предизвикателство за мен и съм сигурна, че рано или късно ще осъществя своята мечта. Ние сме една малка България с големи природни дадености. Имаме красиви планини, обширни плажове край морето – какво ли нямаме и защо ли не можем да оползотворим нашите природни богатства? С какво Испания, Португалия и Америка са по различни от нас. Според мен ни липсват финанси, имаме добри специалисти. Не може едно гръцко море да е толкова чисто, а нашето толкова мръсно. Виновни сме си ние хората. Независимо от всичко, аз предпочитам Българското черноморие. И ние ще почиваме във Варна. Искаме парите, спечелени в чужбина, да останат в България.

За работа в хотела в момента съм спокойна, но искаме 365 дни в годината хотелът да бъде зает на 100%. Сега дори и лятото заетостта е 80-90%. Заслужено се борим за повече клиенти, които отново и отново да се връщат при нас, доволни от качеството на храната и услугите, които им предлагаме. По отношение на семейството си искам да положа максимални усилия и да дам необходимото образование на дъщеря си. Сега тя е все още с различни желания. Завършила е едва шести клас, но й пожелавам да следва и догонва мечтите си.

Не съжалявам, че се запознах с Анелия Иванова, която внася много настроение в работата си, в семейството, с позитивното си мислене, с желанието си светът да се промени и ние да живеем в едно по- добро общество, където всеки може да намери всичко за себе си.

Таня Йовева

Роботизирана ръка се задвижва с мисли

Американка, парализирана от 15 години, успя да накара с мисъл роботизирана ръка да вдигне бутилка, да й даде да отпие от нея и да я остави обратно на масата.

Това е възможно, благодарение на мозъчен имплант, който преобразува мислите на пациента в команди, които се изпълняват от стояща наблизо роботизирана ръка.

Лекарите, извършващи експеримента, са от университета "Браун", от медицинския център "Провидъс" и от Харвард. Експериментът доказва, че т.нар. "интерфейс мозък-компютър" може драстично да подобри живота на парализираните, като им даде възможност да вършат сами прости ежедневни неща – да се хранят и да пият сами.

Жената, участвала в експеримента, е на 58 години. Тя не може да използва ръцете и краката си след инсулт. Освен нея, технологията изпробва и 66-годишен мъж. Те са първите, на които е имплантиран мозъчен чип с размер 4х4 мм с 96 електрода. Той следи електрическата активност на мозъчните клетки, отговарящи за движението, и изпраща сигнали в компютър, който ги превръща в команди за роботизираната рака.

Компютърът се е научил как да интерпретира мозъчните сигнали с практика, докато участниците в експеримента са гледали роботизираната ръка да се движи, а след това са си представяли, че те я задвижват.

Жената – Кейти Хъчинсън, успя при демонстрацията да отпие кафе от бутилка със сламка при четири от шест опита. Нейните сензори са имплантирани преди пет години и учените са обнадеждени, че те още работят добре.

Крайната цел за специалистите е да създадат имплант, който да реактивира собствените парализирани крайници на пациента. Друга цел е да бъде създадена високотехнологична протеза, която се активира с мисъл.

Източник: btvnews.bg

Обучиха робот да шета вкъщи

Учени от университета Корнел обучиха робот, който разтребва и подрежда стаята, като помни точното разположение на всеки предмет.

Новите алгоритми, разработени от екипа, позволяват на умната машина да преценява какво да прави с всяка вещ и да взима правилните решения.

"Обучихме робота така, че да не се налага да търсите обувката си в хладилника, коментира един от участниците в разработката Ашутош Саксена. Учените и преди са конструирали "механични прислужници", но те бяха с много по-ограничен умствен багаж. Те можеха да разтребват и да слагат вещите само на едно място – примерно в шкафа."

Новият робот разпознава предметите, като ги подрежда на точните им места, които запомня при подредена стая. Той има 98-процентна успеваемост при подреждането.

Умната машина филмира стаята с 3D фотокамера. Снимките се наслагват, за да се получи панорамно изображение на помещението. Роботът го разделя на секции и алгоритъмът го насочва кой предмет на кой сектор пасва.

Той е обучен да разпознава вещите според тяхната форма и да отгатва кое разположение в сектора е добро за тях и кое – не. Накрая роботът си изготвя графична симулация за финалното месторазположение и премества предмета 

именно там.

Източник: btvnews.bg

Български зъболекар вписаха в Световния регистър на учените

По време на Европейския научен форум, който се състоя в Дъблин на 11 - 15 юли, в присъствието на временно управляващия посолството на България г-н Росен Генчев, българският дентален лекар д-р Гайс Бадер получи почетно звание “The Name in Science” от Международния комитет „Сократ” към Европейската бизнес асамблея. Ирландия бе домакин на най-голямото европейско общо събрание на науката - Euroscience Open Forum (ESOF). Инициативният комитет на „Сократ“ връчи на нашия зъболекар също персонален сертификат и медал "За принос към световната наука". Името на д-р Гайс Бадер бе добавено към Международния регистър на изтъкнати учени.

Целта на наградите „Сократ“ е да насърчава личности от световния елит, да се подпомогне обмена на идеи и опит сред международната общност в области като медицина, икономика, политика, образование и култура. При номинациите за Международния комитет „Сократ” от значение са няколко елемента – важността и ползата за гражданското общество от дейността; личния принос на кандидата за научните изследвания, личните му постижения в развитието на науката на страната; оценките и отзивите на научни пресата и публиката; препоръки от  комисии, научни общества, учени. След внимателен подбор Международният комитет „Сократ” избира най-заслужилите и отличили се личности. Наградите „Сократ“ представляват международно признание за техните професионални постижения и успех. 

„Блестяща научна кариера,  в комбинация с плодотворни професионални и социални дейности” – това са част от мотивите на международния комитет да класират д-р Гайс Бадер сред интелектуалния елит на света. Той бе специално поздравен от кмета на Дъблин Naoise O Muiri и министъра на търговията и развитието на Ирландия Joe Costello. 

Д-р Гайс Бадер лично връчи на кмета на Дъблин официално писмо-покана от името на кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова, за бъдеща съвместна дейност.

КОЙ Е Д-Р ГАЙС БАДЕР

Д-р Гайс Бадер е роден в Сирия, но вече от 27  години се е установил в България. Собственик е на една от най-добрите дентални клиники в Европа, наградена с отличие за „Най-добра практика 2011“, Брюксел. Д-р Гайс е носител и на редица други международни и национални отличия.

Дентален център „Д-р Гайс” стартира практиката си в гр. София през 2000 г. В началото на 2011 г. д-р Гайс откри своята нова клиника. Екипът на дентален център „Д-р Гайс” се състои от 13 души - дентални лекари, асистенти и помощен персонал. 

Клиниката предлага всички услуги в сферата на денталната медицина, специализирана е в областта на тоталната рехабилитация, естетика и имплантология. В центъра се извършва процедурата по екстракция на млечни и постоянни зъби за извличане и съхранение на стволови клетки. Д-р Гайс работи върху проект за използване на стволови клетки в денталната хирургията и се надява тази иновативна технология да стане ежедневие в областта. 

Д-р Гайс акцентира върху принципа личностно центриран подход в денталната практика. „Ефективното изслушване е най-важният елемент на успешната консултация“ – убеден е зъболекарят. „Това предклинично и допълващо клиничния преглед време е нещото, което наистина откроява нашата практика и е основната възможност да персонализираме отношенията с всеки пациент, защото за нас, хуманността е водещ принцип“, казва денталният лекар, носител на званието “The Name in Science”.

Катя Стайкова

Чип за зрение

Да накарам слепите да прогледнат. Не харесвам изречението, макар че то пресъздава това, на което съм посветил огромна част от силите си през последните 15 години. Звучи ми твърде много като чудодейно изцеление. 

Пациентът ми Микка Терхо е на същото мнение. Той е рационален човек, какъвто съм и аз – може би затова се разбрахме толкова добре. Микка не си правеше илюзии, че с нашия чип в ретината ще вижда така добре, както и преди. Тогава, в 2008 година, той каза, че за него всичко това е едно голямо приключение. „Ако не помогне на мен, може да помогне по-късно на други хора“, каза той. 

Още го виждам пред себе си: финландски бизнесмен със светско излъчване и характерно лице. На безупречен английски той ми разказа как слепотата се е прокраднала в живота му. На 17 години карал една нощ колело с приятелите си из квартала и не виждал почти нищо. По-късно, като студент по икономика, не разпознавал никого в клубовете на Ню Йорк, тъй като вместо лица вече виждал само силуети.

Шокиращата вест

Когато в 1992 година научил, че в скоро време ще ослепее, продължил живота си както и дотогава. В 1998 г. за последен път чел вестник. Днес е сляп и работи в спортния маркетинг. Никога не се е отчайвал.

Преди Микка бяхме имплантирали чипове в ретините на десет пациенти. Всички те страдаха от сериозното заболяване на ретината Retinitis pigmentosa, което причинява слепота, когато страдащите от него достигнат средна възраст. Проектът беше застрашен. Липсваше доказателство, че чипът подобрява способността на слепите да се оправят в ежедневието. 

Всъщност след операцията пациентите ни можеха да различават шарки. Когато им показвахме предмети, успяваха да назоват някои от тях – но само ако избираха от няколко възможни отговора. Микка беше последният пациент от пилотното изследване. Щеше ли той да даде доказателството, че чипът в ретината може да служи в ежедневието? Или щеше да се окаже, че нашият уред все още е несъвършен в техническо отношение?

Чудодеен уред?

Тримилиметрова платка, снабдена с 1500 фотодиода, превръща светлината в електрически сигнали. Здравият зрителен нерв изпраща тези сигнали към мозъка. Разбира се, чипът може да е само съвсем слаб заместител на 110-те милиона колбички и пръчици на ретината. За да се направи операцията, чипът трябва да се вкара под мрежа от кръвоносни съдове под ретината. Първоначално опасността от кръвоизлив беше много голяма. Двама от колегите ми в продължение на 12 години се упражняваха върху прасета и зайци, преди да се осмелят да оперират човек. Благодарение на тях не се стигна до по-сериозни усложнения. 

При Микка решихме за първи път да имплантираме чипа под макулата – област в ретината, която е най-плътно наситена с пръчици, колбички и нервни рецептори и която при здравите хора дава възможност за точното виждане. Предполагахме, че разположен именно там, чипът ще предава най-ясен образ към мозъка. 

След операцията тънък като косъм кабел излизаше от очната му кухина, минаваше под кожата към зоната зад ухото, където излизаше, свързан с батерия, която Микка носеше в джоба на панталона си. След седем дни включихме чипа. Микка седеше в тъмна стая. Проектирахме шарки на стената, които той трябваше да определи. Той ги виждаше по-добре, отколкото предшествениците му. 

Следващата задача беше да вземе една чаша – това беше тест за координацията между окото и ръката. Внезапно той спря по средата на движението и загледан изумено в ръката си, размърда пръстите. Мозъкът му изгради пространствена координатна система. След няколко дни посягаше вече далеч по-уверено. После дойдоха задачите, с които още никой не се беше справил: разпознаване на предмети, без „сламки”. Целият екип се насъбра около Микка, който се беше втренчил в един предмет на масата. „Закръглен, продълговат. Банан!“ Извикахме от радост. Можеше ли да бъде и по-добре?

И след това дойде пробивът

Една колежка сложи пред него четири големи букви – МИКА. Той се поколеба: „Да не смятате, че съм пилот от формулата?“ Имаше предвид Мика Хакинен, чието име се пише с едно „к“. Такъв беше – с чувство за хумор, но не сантиментален само защото за първи път от десет години насам може да чете. Знаех: това е пробивът! 

След четири седмици вълшебството за Микка свърши, както и за всички пациенти по това време. Трябваше да отстраним кабела и чипа, тъй като иначе можеше да се появят възпаления. Той прие това спокойно. Междувременно изпробваме нови чипове върху други пациенти, които се захранват с електричество чрез електромагнитна индукция, без кабел. Оттогава сме оперирали още девет пациенти, някои от които надминаха постиженията на Микка, като вече и у дома могат да виждат с чипа.

Надявам се след няколко години да можем да предложим на онези 1,5 милиона хора по света, които страдат от Retinitis pigmentosa, серийно производство на годен чип. Тогава такъв ще получи и Микка – такова беше неговото желание.

Източник: geo-bg.bg

Зрение с помощта на водорасли

Всички опитни мишки са били слепи и неспособни да намерят дръжката на вратичката на клетката, която трябвало да натиснат, за да излязат от лабиринта. След като били подложени на нов вид терапия, група от дотогава слепите мишки все пак успяла да го направи – ориентирали се по светлинния лъч, който падал върху дръжката.

Как е станало възможно това? Екип от учени с ръководител Алън Хорсейгър от института за медицинска генетика към университета на Южна Калифорния впръскал на животните гени от водорасли. Един „опитомен“ вирус транспортирал наследствената информация до рецепторните клетки на ретината на мишките и стимулирал производството на светлочувствителни протеини на съответното място. Именно чрез тези протеини водораслите реагират на слънчевата светлина.

Както се надяват учените, само след две години ще може да започнат и опитите със слепи хора с дегенерация на макулата и други очни заболявания. На този етап обаче не може да се предвиди доколко добро ще бъде зрението им.

Източник: geo-bg.bg

Сляпа носителка на пет титли "Мис" учуди света

18-годишната американка Конър Бос е сляпа. Въпреки това обаче тя не се отказва от мечтите си и не спира да се изявява на модния подиум.

Бос често може да бъде забелязана на различни конкурси за красота наред с десетки други момичета, които нямат нейния проблем. Още от бебе Конър страда от Старгад, това е рядка болест, която блокира централното зрение. От 16-годишна тя се води напълно незряща, но въпреки това е много борбена и не оставя болестта да попречи на живота й. Малко по малко красавицата сбъдва всичките си мечти.

Конър Бос се явява на конкурси и ги печели, освен това с помощта на родителите си се подготвя за кандидат-студентски изпити. Иска да учи PR, защото е много комуникативна и обича да общува с хора. Никой от близките й приятелите не се съмнява, че тя ще успее, защото е много амбициозна и талантлива.

Името на блондинката нашумя преди няколко години, когато се нареди сред 5-те финалистки на престижния конкурс „Мис Флорида". Тогава хората бяха изумени, че се ориентира толкова добре съвсем сама. Конър не може да види какво се случва пред очите й, но с периферното си зрение горе-долу се оправя - разкрива в. „Хъфингтън пост".

От пубертета насам девойката официално се води незряща. Тя вече не може да разпознава буквите, въпреки че всички документи за нея се отпечатват в огромния размер 36 пункта.

Досега тя е участвала в 17 големи конкурса, като на 5 от тях е спечелила короната.

Източник: 24chasa.bg

Български и европейски перспективи за преодоляване на проблема с трафика и проституцията

На 13 юли т. г. Българската платформа към Европейското женско лоби  с председател Илиана Стойчева проведе международен форум на тема „Трафика на жени и проституция:  български и европейски перспективи”. Събитието бе организирано в сътрудничество с Информационното бюро на Европейския парламент в България.

В него участваха министърът на вътрешните работи – Цветан Цветанов, министърът на правосъдието – Диана Ковачева, Мария Василиаду – координатор за борба с трафика на хора към ЕС, Пиерет Папе – координатор проекти към ЕЖЛ, Грегори Тери – генерален секретар на движението „Дом за всеки”, Саймън Хагстрьом – инспектор в полицейско управление в Стокхолм – Швеция, представители на Европейското женско лоби, неправителствени организации и гости.

Предоставени бяха анализи и данни, както от България, така и от други страни-членки на ЕС.

Началото на конференцията стартира с изказване на министъра на вътрешните работи – Цветан Цветанов. В България са установени 541 души жертви на трафик на хора през 2011 година . От тях 404 са жени, изведени с цел сексуална експлоатация. Той добави, че в последните три години България е успяла да разработи много важни стратегически документи по проблема и обърна внимание на доброто ни партньорство с Холандия, държавите от ЕС и САЩ. 

Мария Василиаду, координатор за борба с трафика на хора към ЕС говори за наскоро приетата Стратегия на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2012 – 2016 г. Данните на Европейската комисия от септември 2011 г. потвърждават публикуваната от ООН статистика, че жените и момичетата са основните жертви на трафик на хора, а три четвърти от регистрираните са пострадали от сексуална експлоатация.

Диана Ковачева започна с думите: „Темата за трафика на хора е транснационална. Това е проблем, около който се обединяват много международни организации. На практика в нашата страна се заговори по тази тема преди десет години. През 2007 г. България се присъедини към Конвенцията на съвета на Европа. Важна роля играе и обучението и информираността относно този сериозен световен проблем.”

Антоанета Василева – председател на Комисията за борба с трафика на хора насочи вниманието на присъстващите към трудовата и социална експлоатация на жертвите, попаднали в него. Българските граждани са уязвими в тази посока и това се обуславя от търсенето и предлагането. По-често жените стават жертви, поради това че те са по-малко информирани, или не са достатъчно образовани и не са в състояние да  търсят своите права, или биват принуждавани да предоставят сексуални услуги. В България най-уязвимите градове и райони в това отношение са: Сандански, Благоевград, Варна, Добрич, Пловдив и Пазарджик.

Борбата с трафика на хора е задължение на 12 министерства в нашата държава, на много неправителствени организации, които играят важна роля за намаляването и локализирането на този проблем.

Най-често жертви на трафика стават хората с увреждания, за което малко се говори. Проституцията се оказва, че е най-печелившата система като вид бизнес в света и именно това прави проблема мащабен и трудно преодолим. По тази тема думата взе Пиерет Папе – координатор проекти от ЕЖЛ - Белгия. Тя отбеляза, че в Германия и Холандия обществото счита, че проституцията е професия. В Швеция, Норвегия и Исландия се смята, че това е насилие над жените, а в Ирландия се обсъжда въпроса за канализирането й като професия. Скритата проституция е свързана с криминалната дейност. Ние трябва да работим срещу насилието, за промяна на мисленето и премахването на пазара на сексуалните услуги. На всеки 10 идентифицирани жертви на проституцията, девет от тях горещо желаят да излязат и да се спасят от тази порочна система. Оказва се много голям проблем реинтеграцията на жертвите от проституцията. Тези жени трудно се връщат към нормален начин на живот предвид ужаса нанесен от унижения и насилие и, за съжаление, отново попадат обратно в този омагьосан кръг.

Интересен беше разказът на инспектора от Стокхолм, Швеция – Саймън Хагстрьом за работата му на улицата. Той сподели, че през последните месеци е заловил в момент на предлагането на пари около 600 мъже, търсещи сексуални услуги. Също така  е разговарял с над 500 жени по този въпрос и е установил, че съвременното общество не толерира робството, без значение в каква форма се изразява то и особено в този аспект. В последните години секс услугите в Швеция значително са намалели, благодарение на Закона за проституцията, който е създаден през 2000 г. Оказва се, че този закон има директно влияние върху формиране мирогледа на хората в това отношение и проституцията драстично е намаляла. От 2000 броя проститутки преди появата на този закон сега те са намалели до 150 броя.

Генералния секретар на движението „Дом за всеки” – Грегори Тери, сподели опита за проституцията във Франция. През 2011 г. френския парламент  е приел резолюция за изкореняване на проституцията. Според него мъжете не трябва да разполагат с телата на жените и да гледат на тях като на вещ, която може да се купи. Петдесет организации във Франция подкрепят тази идея и считат, че принудителната проституция е форма на насилие, не само спрямо физическото тяло, но и към достойнството на човек. Към френския парламент е създадена мултидисциплинарна комисия с осем депутати, които през 2010 г. издават доклад с препоръки за намаляване на проституцията. Франция, както и България подписаха Конвенцията, която е ратифицирана и в 60 други държави. 72 % от младите хора подкрепят тази идея.

Участниците в събитието изслушаха с интерес видео обръщението на Мария Габриел относно тази болна за цялото ни общество тема.

Ивайло Калфин също участваше на международната конференция. Нашата страна има стратегическа позиция между Изтока и Запада и е трудно да се избегне трафика на хора под каквато и да е форма. Той каза, че в България е въведен патентен данък за упражняващите проституция. В това отношение нашата страна има голям напредък, но въпреки това  основният проблем – принудата, остава. Най-засегнати са ромите.

Накрая присъстващите споделиха, че е необходимо да се организират информационно-осведомителни кампании, както и защита и осигуряване на съпровождащи мерки за жертвите на трафика.  

Таня Йовева

14 деца в неравностойно положение от Търновско намериха работа благодарение на сдружение

Трудовата борса за абитуриенти в неравностойно положение е намерила работа на 14 от завършилите училище сираци в област Велико Търново. Това разказа Слави Михайлов, председател на Националното сдружение на сираците в България (НССБ) пред Север.бг.

В заведение край Елена работа са намерили трима от младежите, а собственикът им е осигурил дори и подслон. Три момичета от СУПЦ Горна Оряховица след броени дни ще започнат работа в ОП „Пътно подържане инфраструктора и озеленяване” в града.

Три момчета ще продължат образованието си във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, поясни още Михайлов.

9 младежи и девойки от региона са реинтегрирани в семейна среда, 10 продължават образованието си в СУПЦ Варна и Димитровград, 2 младежи са се възползвали от организираната трудова борса при Президента и вече работят в Перник.

Предстои до края на следващата седмица още 5 момичета и 2 момчета да започнат работа, като паралелно им се търси и жилище, където да живеят.

„Не всички, които излизат от институциите имат готовност да се справят сами. Затова трябва да се започне и диалог за промени в модела на възпитание на младежите в домовете“, коментира председателят на НССБ.

Източник: inews.bg

ЕС инвестира 8,1 млрд. евро за научни изследвания и иновации, за да подпомогне растежа и създаването на работни места

Днес Европейската комисия оповести последния и най-мащабен до момента кръг от покани за представяне на предложения в областта на научните изследвания. Общо 8,1 милиарда евро ще бъдат отпуснати по т. нар. Седма рамкова програма (РП7) за проекти и идеи, които ще засилят конкурентоспособността на Европа и ще спомогнат за решаването на  проблеми като здравето на човека, опазването на околната среда и намирането на нови решения на предизвикателствата, предизвикани от урбанизацията и управлението на отпадъците. Отпуснатите финансови средства, за които могат да кандидатстват организации и предприятия във всички държави — членки на ЕС и в страните-партньори, представляват по-голямата част от предложения от ЕС за 2013 г. бюджет за научни изследвания, който възлиза на 10,8 милиарда евро. 

Информация: Европейска комисия

Стимули за предотвратяване на младежката безработица

Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов подписаха споразумение за обмен на информация като мярка срещу младежката безработица.

До четири месеца от напускане на училище младежите трябва да са постъпили на работа, да учат или да се квалифицират.

МОМН ще предоставя на МТСП данни за рано отпадналите от училище и завършилите средно и висше образование, които не се обучават в следваща образователна степен. Въз основа на данните от МОМН, Бюрата по труда, общините, неправителствените организации, младежките организации ще могат да установят контакт с тези лица и да ги информират за възможностите за ползване на услуги за насочване на работа, включване в обучение, заетост, професионално ориентиране, мотивиране и др. дейности.

Споразумението предвижда МТСП да предоставя на МОМН данни от Агенцията по заетостта, частни трудови посредници и предприятия за временна работа за свободните работни места и възможностите за включване на младежи в обучение и заетост по програми, мерки и проекти, финансирани със средства от държавния бюджет и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Ще се изпращат и данни за регистрирани безработни лица по административно териториални единици, придобита образователна степен, област на образование,  продължителност и поредност на регистрацията. Данните ще се предоставят два пъти в годината през април и ноември или по искане на страните.

През първото петмесечие на 2012г. над 12 хиляди младежи са постъпили на работа на първичния пазар, обяви министър Младенов.  Над 7 600 от тях са устроени чрез посредничеството на бюрата, а близо 4 400 сами са започнали работа, след като са ползвали услугите за заетост на бюрата по труда – обучение, консултации, професионално ориентиране и др.

През юни безработицата е 10,8 процента и намалява с 0,2 процентни пункта спрямо май, отчете министър Младенов. Безработните лица са 354 825 или с 5 289 по-малко спрямо предходния месец. 

Информация: МТСП

Живков на бай Тодор Чакръкчията: Браво, адаш!

Татко нямаше училище, откъде се пръкнаха толкова негови „ученици” - иронично пита неговият наследник Паско Райчев

Предава ли се дарбата по наследство? В случая с Паско Райчев категоричният отговор на този въпрос е „да”. Дългогодишният масажист – рехабилитатор със сигурност е наследил дарбата да премахва болката за секунди от своя баща – бай Тодор от Хасково, най-известният чекръкчия в България. А пък бай Тодор е взел уменията от своя баща Райчо, дядото на Паско, пише днес хасковския вестник „НОВИНАР ЮГ“ /това е линк към публикацията  http://novinarug.com/news/?p=29289 /. 

Всъщност именно родовата дарба, предавана от баща на син, е в основата Паско Райчев  да завърши специалност „Рехабилитация” в София. Още с вземането на последния изпит е назначен в АФД „Тракия” – Пловдив. Повече от 30 години Паско е масажист – рехабилитатор в различни спортни отбори, както и национални гарнитури. 

Дългата и богата професионална биография е само един от показателите за неговите умения. Най-точният показател за способностите му са хората, които всеки ден се тълпят пред частния кабинет на Паско в Пловдив /разположен в къща на улицата между клиника „Тримонциум” и Пловдивския университет/. Повечето от посетителите се обръщат към рехабилитатора с „докторе”. Титла, спечелена, не с диплома, а с народната признателност. 

„Преди 20 години за първи път посетих Паско, заради проблеми с крайниците, вследствие падане от дърво”, разказва Христо Георгиев Христов, един от чакащите пред кабинета. 85-годишният пенсионер е завеждал музикалната редакция на радио Пловдив и е бил преподавател в Музикалната академия.  Сега идва специално от София, защото има проблем с рамото - не може да си вдигне лявата ръка. „Сигурен съм, че Паско със своите магически ръце ще ми помогне за секунди, както направи и преди 20 години”, категоричен е Христо. 

Със същата увереност говори и 22-годишната Венета Петкова, студентка в Пловдивския университет. Момичето от Хасково има болки в кръста и треньорът и по хандбал Павел Дженев е насочил към рехабилитатора. А Катя Христова, която чакаше, заради болки в коляното, сподели: „Преди 2 години отидох чак до Велинград, там Паско беше с отбора на „Ботев”. Сецнах си кръста и не можех да търпя, докато се върне в Пловдив. Преди 5 години пък Паско дойде вкъщи, защото не можех да стъпя на крака си – изкълчих си глезена. Пипна го леко и след минути вече ходих”.   

Най-честите проблеми, заради които хората търсят помощта на Паско, са дископатии, захапване в кръста, гърба, сецване, изкривен врат, изкълчване или други заболявания на ставите, все неща свързани с опорно-двигателния апарат. Много пъти като масажист – рехабилитатор той е връщал отново в игра спортист с изкълчен глезен. След като буквално за секунда намести ставата.

Това сега Паско прави всеки ден в кабинета си. При него идват всички – велики спортисти, големци от бизнес и политическия елит, обикновени хора и роми чакат заедно на опашката. Която върви много бързо – Паско премахва болката леко и скоростно.   

Има случаи, когато праща пострадалия в болница. „Не е за мен, счупено е”, каза на мъж, дошъл в Пловдив чак от Свиленград. След 2 часа той се върна с потвърдена диагноза. „То е природна дарба, още като пипна мястото, с палпиране усещам какво е състоянието”, обяснява Паско. 

Той се възмущава от „колегите” чакръкчии, някои, от които с въжета опъвали хората, за да наместят ставите. Възмутен е и от претенциите на някои, че са ученици на бай Тодор. „Баща ми нямаше училище, за какви ученици тогава говорим”, риторично пита истинският наследник на великия чекръкчия.  

„Злоупотребяват с неговото име. Особено в нашия, Хасковския край”. Макар, че Паско живее от много години в Пловдив, за него градът на Богородица е най-свидното нещо. Както е било и за бай Тодор, който със сълзи на очите напуска Хасково, за да заживее в апартамента на Паско в Пловдив. 

„12 години непрекъснато приемаше хора от цялата страна у нас, до последно, месец преди да напусне този свят”, спомня си с голяма любов синът на чекръкчията.    

Бай Тодор е от малкото народни лечители, които работят необезпокоявани по време на комунизма. При едно гостуване в местността „Кенана”, край Хасково, Тодор Живков си изкълчил крака. Веднага извикали бай Тодор, който за секунди оправил болното място. „Браво, адаш”, възхитил се на уменията му първият човек в държавата. Така дал картбланш на хасковлията да прилага способностите си в нетрадиционната медицина. 

Способности, наследени от Паско. Дарбата продължава със сина на Паско, който носи името на легендарния си дядо – Тодор и завърши с пълно отличие специалност „Кинезитерапия“. 

Кой е Паско Райчев

Паско Райчев е роден в Хасково през 1949 г. Още след получаването си на диплома за рехабилитатор е назначен в АФД „Тракия” - Пловдив. Армейско физкултурно дружество развива всички олимпийски спортове под патронажа на министерството на отбраната. Паско започва като масажист към борците, за да стигне до началник на възстановителната база. 15 години ръководи един от най-важните сектори за всеки спорт – възстановяването на състезателите. „Всяка година имахме опреснителни курсове за най-новото в областта на рехабилитацията с преподаватели от целия свят  - не само от бившия Съветски съюз, а чак от далечна Япония”, спомня си Паско. 

След  като АФД „Тракия” прекратява съществуването си  той работи 7 години във футболен клуб „Ботев”. След това започва да приема в частния си кабинет. Преди 2 години отново е масажист – рехабилитатор към отбора за 1 година. Същата функция изпълнява и 16 години към националния отбор по хандбал жени, мъже и младежката гарнитура. Бил е рехабилитатор и на националния отбор по футбол за аматьори, по времето, когото печелят европейската титла.  Възстановявал е и спортисти от леката атлетика и гребането преди и след олимпиадата в Монреал.

Катя Стайкова

Фотограф в света на незрящите

Вацлав Фанта е бил пристрастен фотограф. Той много добре е знаел, че един ден ще загуби зрението си поради заболяване на ретината. Това се случило, когато е бил на 50 години. Но намерил нов смисъл в живота си, помагайки на други незрящи хора.

Като фотограф е преживял разтърсващи моменти. На два пъти прекарва няколко месеца в Мексико. Веднъж е плавал на кораба „Ораниен бург”. Пътуването продължило няколко седмици и Вацлав Фанта имал достатъчно време да направи снимки.

„Ходих с апарата си навсякъде, където пускахме котва - в Хамбург, в Антверпен, Азорските острови и в Хавана. Възхищавах се на пристанищата, дори сядах в крайбрежните кръчми, споделя той. На кораба подготвих изложба от фотографии - избрани снимки от първото ми пребиваване в Мексико. Казват, че това е първата изложба в историята на морското плаване,  която фотограф подготвя при плаване на кораб. Капитанът даже уреди това събитие да се отрази по радиото.”, спомня си днес 71 г. Вацлав Фанта.  

Неговият преподавател Кундера си спомня: "Вацлав искаше да снима от малък. Още в 4 клас е получил от баща си подарък фотоапарат, наречен  „БЕЙБИ БОКС”. Първият  обект, който заснима, е неговата любима учителка. Резултатът не е бил особено добър - като мъглявината на Андромеда. Но това въобще не го е отказало от бъдещи опити." 

В средното училище по графика се е запознал с бъдещия признат кинооператор Иржи Мацак. По негова препоръка Вацлав се записва във Филмовата академия, специалност 'оператор'. За съжаление, лекарите спират полета на мечтите му. Съобщават му, че заболяването на ретината дегенерира и да се подготви за това, че един ден ще ослепее.

„Как да се подготвиш за такова нещо, след като още виждаш”- споделя фотографа. През 1967 г. се открива катедрата по фотография към Филмовата академия и той веднага се записва там. ”Имах голямо щастие. Кандидатствахме 20 души, а завършиха само 5. Още повече мога да се похваля с единствената 6-ца по литература.

Всъщност преподавателят не обича  много фотографите, защото е бил предубеден, че не четат книги, а само снимат. Дискутирахме често на чаша кафе за Балзак, Хемингуей и Джеймс Джоис.”

По това време Вацлав снимал за в-к „Млада фронта” и в същото време се е посвещавал на микро- и макрофотографията в Академията на науките. Благодарение на мексикански приятел, Вацлав участва със свои снимки в тамошен конкурс, последван от покана за посещение до екзотичната страна. С възторг е документирал паметниците на ацтеките и маите и мексиканската природа.

„Това постигнах благодарение на многото приятели, които винаги  ми помагаха.” - обясни Вацлав.

Своите снимки е излагал в Единбург, Монреал, Москва и Кабул. През 1984 г. имал възможност да снима в Афганистан в рискови ситуации.

Работил е като фотограф-редактор в Агенция по печата. Едно от последните неща, които е направил преди закриването й, са били документите  по случай посещението на папа Йоан Павел ІІ през пролетта на 1990 г. в Чехия.

И така Вацлав Фанта се е отзовал в света на незрящите. Нито за секунда не е останал в тъмнината сам. Изпитвал е огромна нужда да помага на останалите.

Благодарение на това, че е бил добър организатор и опитен пътешественик, се е заел със задачата да търси средства, за да организира за незрящите пътуване до чужбина. 

„Може би е трудно да се разбере за човек, особено когато е вярващ, посещението на светите места - Рим и Израел. Според мен то е разтърсващо,  силно преживяване. Въпреки че не може да види тези паметници, незрящият получава много други възприятия. Пътуването по стъпките на Христос - „Виа Долороса” в стария град Ерусалим или възможността да стъпиш с боси крака в Назаретското езеро, това са незабравими емоционални преживявания” - додава Вацлав.

Той спомага за създаването на музикален клуб, в който пее като тенор, но главно се занимава с намиране на средства за музикални записи и концертна дейност.

Такъв е животът на един фотограф, принуден поради заболяване да се откаже от любимото си занимание, но намерил ново поприще.

Превод от чешки: Ваня Петкова

Специфичните за България препоръки 2012 г.

На среща със специалисти, журналисти и представители на гражданското общество г-н Висенте Хуртадо Роа, експерт по политиките в Генералния секретариат на Европейската комисия говори подробно за специфичните препоръки към България 2012 г.

Силно впечатление ми направи задълбоченото проучване от Европейската комисия на състоянието на икономиката, образованието, здравеопазването, проблемите в администрацията, координацията между отделните институциите и необходимостта от енергийна ефективност в нашата страна. Препоръките са съвсем основателни и навременни. Те идват да покажат колко много трябва да се работи, за да преуспеем.  Много важно според г-н Висенте Хуртадо Роа е да се координират политиките на всички страни, за да може Европейската комисия да взема правилните и точни решения по различните проблеми и да върви в правилната посока. Повечето страни имат много дефицити, докато България в това отношение е работила много добре. Той обърна внимание и на това, че администрациите трябва да работят по-отговорно със загриженост към проблемите на хората, за да пренасят правната база в реалните планове. В противен случай е трудно да се постигне прогрес. В Публичните служби на администрацията липсват оценки на въздействие на  отделните политики. Много се очаква от създаването на ЕЛЕКТРОННОТО ПРАВИТЕЛСТВО И ЕЛЕКТРОННАТА ЛИЧНА карта. Важно е използването на скоростен интернет в селските райони, препоръча той.

Вътрешната организация на работа също има много управленски проблеми. Много са нещата, които трябва да бъдат постигнати по Програмата Европа 2020 г. Например, Испания има лош опит по отношение на заетостта, но по отношение на енергийните източници са постигнали средната цел. Съвсем разбираемо той подчерта, че във времена на криза трудно могат да се постигат поставените цели.

Изследователската дейност трябва да усвои 1.5% от брутния вътрешен продукт.

Една от препоръките е: България да гарантира независимостта на енергийните пазари и да подобри връзките на електроенергийните и газови мрежи и да укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките.

Необходимо е в научните институти и в микропредприятията да се обръща повече внимание на преподавателската и развойна дейност, заплащане на кадрите и в същото време да се разчита на адекватен контрол. Хармонизирането на растежа може да стане чрез конкурентоспособността на пазара на труда и масовото изграждане на микропредприятия.

„В България отчетохме най-ниското заплащане и затова трябва да се увеличи производителността на труда и изцяло икономиката да се обнови. С цел  намаляване на бедността, да  се подобри ефективността на социалните плащания и достъпа на децата и възрастните хора до качествени социални услуги, както и да се изпълнява Националната стратегия за интегриране на ромите. Трябва да се отвори пазара на труда за хора с увреждания, които могат да работят в различни области и да бъдат полезни за себе си и обществото. За да се интегрира по добре тази целева група е необходимо да се прилага „ученето през целия живот”, за да бъде гарантиран техния достъп до образование и пазара на труда.

Сега е момента отделните компании да преоценят своята работа и да видят кое е подходящо за бъдещата работа и кое подлежи на развитие. Би трябвало да се съкратят разходите, спъващи растежа, да се елиминират сенчестата икономика и  данъчните измами. Много важна роля в това отношение има и администрацията. Тя трябва да бъде строга и да контролира различните дейности. Според проучването сивата икономика в България е 30%, което не е никак малко.”

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕКСПЕРТ на ЕК коментира и ранното пенсиониране, като подчерта, че продължителността на живота в България е ниска. Според него трябва да се предприемат стъпки за намаляване на рисковете, за да има устойчивост.  Препоръката е свързана с ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране чрез изравняване на законоустановената пенсионна възраст  на мъжете и жените, които са заплащали осигурителни вноски през цялата професионална кариера. Необходимо е да се въведат по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии по инвалидност. 

От проучването се разбира, че, за съжаление, съществува риск от „пропуснато поколение”, поради  липса на образование и продължителна безработица.

Пенсиите, допълва той, действително са много ниски, но системата за пенсиониране е твърде рискова и трябва да се промени изцяло финансирането във Вашата страна.

„Пред правителството стои проблема с младежката заетост, както и в много други европейски страни, и затова този процес трябва да се ускори. Виждам желание от страна на МТСП и вярвам, че страната ви ще успее в това отношение да стимулира младите хора и работодателите да ги наемат чрез различните оперативни програми. И затова трябва да се активизират усилията за подобряване на работата на службите по заетостта.

В процеса на работа разбрахме, че има наличие на значителни структурни пречки  пред осигуряването на качествено  образование. Очаква се до края на годината да бъде приет новия закон за образованието, който, предполагам, ще стимулира младите хора да се образоват. Според нашите доклади, ниските постижения  в образованието са свързани  със слабия достъп до образование на групите в неравностойно положение, по специално ромското население, недостатъчна автономия на училищата, липсата на стимули за повишаване на успеха  и слабостите в националната система за оценяване. 

България трябва да укрепи своите университети и да разработи стратегия, с която висшите учебни заведения да участват в иновационните дейности. Българите не са по-малко интелигентни и повечето търсят качествено образование в чужбина, което е проблем и предизвикателство пред пазарната икономика във Вашата страна.”

Таня Йовева

Очни лещи за социално слаби пациенти ще осигурява безплатно Токуда Болница

Безплатни лещи за социално слаби хора, които имат нужда от оперативна корекция на зрението, ще предоставя МБАЛ „Токуда Болница София” от началото на месец юли 2012 г. Всеки месец десет души ще имат възможността да получат безплатни импланти, които и към момента изцяло се заплащат от пациентите без каквато и да било реимбурсация от НЗОК.

Инициативата на японската болница цели да улесни достъпа до медицинска помощ на хора, които не могат да си позволяват скъпите вътреочни лещи. Те се използват основно при оперативна терапия при катаракта /старческо перде/, което е едно от най-разпространението и опасни заболявания на зрителните органи. Нелекуването й или забавянето на медицинска намеса може да доведе до слепота, категоричен е д-р Алек Топов – началник на отделението по Офталмология на Токуда Болница София.

Възрастните пациенти и гражданите в затруднено финансово положение, които в противен случай биха отложили лечението си, по този начин ще могат да обърнат внимание на здравето на очите си навреме и да избегнат риска от необратима загуба на зрение.

Желаещите да се възползват от възможността да получат безвъзмездно очни лещи е необходимо да разполагат с документ от общината по местоживеене, че са социално слаби. За записване на консултация с направление от личния лекар е необходимо предварително записване на тел.: 02/403 4000.

Информация: МБАЛ „Токуда Болница София”