Обучиха робот да шета вкъщи

Учени от университета Корнел обучиха робот, който разтребва и подрежда стаята, като помни точното разположение на всеки предмет.

Новите алгоритми, разработени от екипа, позволяват на умната машина да преценява какво да прави с всяка вещ и да взима правилните решения.

"Обучихме робота така, че да не се налага да търсите обувката си в хладилника, коментира един от участниците в разработката Ашутош Саксена. Учените и преди са конструирали "механични прислужници", но те бяха с много по-ограничен умствен багаж. Те можеха да разтребват и да слагат вещите само на едно място – примерно в шкафа."

Новият робот разпознава предметите, като ги подрежда на точните им места, които запомня при подредена стая. Той има 98-процентна успеваемост при подреждането.

Умната машина филмира стаята с 3D фотокамера. Снимките се наслагват, за да се получи панорамно изображение на помещението. Роботът го разделя на секции и алгоритъмът го насочва кой предмет на кой сектор пасва.

Той е обучен да разпознава вещите според тяхната форма и да отгатва кое разположение в сектора е добро за тях и кое – не. Накрая роботът си изготвя графична симулация за финалното месторазположение и премества предмета 

именно там.

Източник: btvnews.bg

Български зъболекар вписаха в Световния регистър на учените

По време на Европейския научен форум, който се състоя в Дъблин на 11 - 15 юли, в присъствието на временно управляващия посолството на България г-н Росен Генчев, българският дентален лекар д-р Гайс Бадер получи почетно звание “The Name in Science” от Международния комитет „Сократ” към Европейската бизнес асамблея. Ирландия бе домакин на най-голямото европейско общо събрание на науката - Euroscience Open Forum (ESOF). Инициативният комитет на „Сократ“ връчи на нашия зъболекар също персонален сертификат и медал "За принос към световната наука". Името на д-р Гайс Бадер бе добавено към Международния регистър на изтъкнати учени.

Целта на наградите „Сократ“ е да насърчава личности от световния елит, да се подпомогне обмена на идеи и опит сред международната общност в области като медицина, икономика, политика, образование и култура. При номинациите за Международния комитет „Сократ” от значение са няколко елемента – важността и ползата за гражданското общество от дейността; личния принос на кандидата за научните изследвания, личните му постижения в развитието на науката на страната; оценките и отзивите на научни пресата и публиката; препоръки от  комисии, научни общества, учени. След внимателен подбор Международният комитет „Сократ” избира най-заслужилите и отличили се личности. Наградите „Сократ“ представляват международно признание за техните професионални постижения и успех. 

„Блестяща научна кариера,  в комбинация с плодотворни професионални и социални дейности” – това са част от мотивите на международния комитет да класират д-р Гайс Бадер сред интелектуалния елит на света. Той бе специално поздравен от кмета на Дъблин Naoise O Muiri и министъра на търговията и развитието на Ирландия Joe Costello. 

Д-р Гайс Бадер лично връчи на кмета на Дъблин официално писмо-покана от името на кмета на София, г-жа Йорданка Фандъкова, за бъдеща съвместна дейност.

КОЙ Е Д-Р ГАЙС БАДЕР

Д-р Гайс Бадер е роден в Сирия, но вече от 27  години се е установил в България. Собственик е на една от най-добрите дентални клиники в Европа, наградена с отличие за „Най-добра практика 2011“, Брюксел. Д-р Гайс е носител и на редица други международни и национални отличия.

Дентален център „Д-р Гайс” стартира практиката си в гр. София през 2000 г. В началото на 2011 г. д-р Гайс откри своята нова клиника. Екипът на дентален център „Д-р Гайс” се състои от 13 души - дентални лекари, асистенти и помощен персонал. 

Клиниката предлага всички услуги в сферата на денталната медицина, специализирана е в областта на тоталната рехабилитация, естетика и имплантология. В центъра се извършва процедурата по екстракция на млечни и постоянни зъби за извличане и съхранение на стволови клетки. Д-р Гайс работи върху проект за използване на стволови клетки в денталната хирургията и се надява тази иновативна технология да стане ежедневие в областта. 

Д-р Гайс акцентира върху принципа личностно центриран подход в денталната практика. „Ефективното изслушване е най-важният елемент на успешната консултация“ – убеден е зъболекарят. „Това предклинично и допълващо клиничния преглед време е нещото, което наистина откроява нашата практика и е основната възможност да персонализираме отношенията с всеки пациент, защото за нас, хуманността е водещ принцип“, казва денталният лекар, носител на званието “The Name in Science”.

Катя Стайкова

Чип за зрение

Да накарам слепите да прогледнат. Не харесвам изречението, макар че то пресъздава това, на което съм посветил огромна част от силите си през последните 15 години. Звучи ми твърде много като чудодейно изцеление. 

Пациентът ми Микка Терхо е на същото мнение. Той е рационален човек, какъвто съм и аз – може би затова се разбрахме толкова добре. Микка не си правеше илюзии, че с нашия чип в ретината ще вижда така добре, както и преди. Тогава, в 2008 година, той каза, че за него всичко това е едно голямо приключение. „Ако не помогне на мен, може да помогне по-късно на други хора“, каза той. 

Още го виждам пред себе си: финландски бизнесмен със светско излъчване и характерно лице. На безупречен английски той ми разказа как слепотата се е прокраднала в живота му. На 17 години карал една нощ колело с приятелите си из квартала и не виждал почти нищо. По-късно, като студент по икономика, не разпознавал никого в клубовете на Ню Йорк, тъй като вместо лица вече виждал само силуети.

Шокиращата вест

Когато в 1992 година научил, че в скоро време ще ослепее, продължил живота си както и дотогава. В 1998 г. за последен път чел вестник. Днес е сляп и работи в спортния маркетинг. Никога не се е отчайвал.

Преди Микка бяхме имплантирали чипове в ретините на десет пациенти. Всички те страдаха от сериозното заболяване на ретината Retinitis pigmentosa, което причинява слепота, когато страдащите от него достигнат средна възраст. Проектът беше застрашен. Липсваше доказателство, че чипът подобрява способността на слепите да се оправят в ежедневието. 

Всъщност след операцията пациентите ни можеха да различават шарки. Когато им показвахме предмети, успяваха да назоват някои от тях – но само ако избираха от няколко възможни отговора. Микка беше последният пациент от пилотното изследване. Щеше ли той да даде доказателството, че чипът в ретината може да служи в ежедневието? Или щеше да се окаже, че нашият уред все още е несъвършен в техническо отношение?

Чудодеен уред?

Тримилиметрова платка, снабдена с 1500 фотодиода, превръща светлината в електрически сигнали. Здравият зрителен нерв изпраща тези сигнали към мозъка. Разбира се, чипът може да е само съвсем слаб заместител на 110-те милиона колбички и пръчици на ретината. За да се направи операцията, чипът трябва да се вкара под мрежа от кръвоносни съдове под ретината. Първоначално опасността от кръвоизлив беше много голяма. Двама от колегите ми в продължение на 12 години се упражняваха върху прасета и зайци, преди да се осмелят да оперират човек. Благодарение на тях не се стигна до по-сериозни усложнения. 

При Микка решихме за първи път да имплантираме чипа под макулата – област в ретината, която е най-плътно наситена с пръчици, колбички и нервни рецептори и която при здравите хора дава възможност за точното виждане. Предполагахме, че разположен именно там, чипът ще предава най-ясен образ към мозъка. 

След операцията тънък като косъм кабел излизаше от очната му кухина, минаваше под кожата към зоната зад ухото, където излизаше, свързан с батерия, която Микка носеше в джоба на панталона си. След седем дни включихме чипа. Микка седеше в тъмна стая. Проектирахме шарки на стената, които той трябваше да определи. Той ги виждаше по-добре, отколкото предшествениците му. 

Следващата задача беше да вземе една чаша – това беше тест за координацията между окото и ръката. Внезапно той спря по средата на движението и загледан изумено в ръката си, размърда пръстите. Мозъкът му изгради пространствена координатна система. След няколко дни посягаше вече далеч по-уверено. После дойдоха задачите, с които още никой не се беше справил: разпознаване на предмети, без „сламки”. Целият екип се насъбра около Микка, който се беше втренчил в един предмет на масата. „Закръглен, продълговат. Банан!“ Извикахме от радост. Можеше ли да бъде и по-добре?

И след това дойде пробивът

Една колежка сложи пред него четири големи букви – МИКА. Той се поколеба: „Да не смятате, че съм пилот от формулата?“ Имаше предвид Мика Хакинен, чието име се пише с едно „к“. Такъв беше – с чувство за хумор, но не сантиментален само защото за първи път от десет години насам може да чете. Знаех: това е пробивът! 

След четири седмици вълшебството за Микка свърши, както и за всички пациенти по това време. Трябваше да отстраним кабела и чипа, тъй като иначе можеше да се появят възпаления. Той прие това спокойно. Междувременно изпробваме нови чипове върху други пациенти, които се захранват с електричество чрез електромагнитна индукция, без кабел. Оттогава сме оперирали още девет пациенти, някои от които надминаха постиженията на Микка, като вече и у дома могат да виждат с чипа.

Надявам се след няколко години да можем да предложим на онези 1,5 милиона хора по света, които страдат от Retinitis pigmentosa, серийно производство на годен чип. Тогава такъв ще получи и Микка – такова беше неговото желание.

Източник: geo-bg.bg

Зрение с помощта на водорасли

Всички опитни мишки са били слепи и неспособни да намерят дръжката на вратичката на клетката, която трябвало да натиснат, за да излязат от лабиринта. След като били подложени на нов вид терапия, група от дотогава слепите мишки все пак успяла да го направи – ориентирали се по светлинния лъч, който падал върху дръжката.

Как е станало възможно това? Екип от учени с ръководител Алън Хорсейгър от института за медицинска генетика към университета на Южна Калифорния впръскал на животните гени от водорасли. Един „опитомен“ вирус транспортирал наследствената информация до рецепторните клетки на ретината на мишките и стимулирал производството на светлочувствителни протеини на съответното място. Именно чрез тези протеини водораслите реагират на слънчевата светлина.

Както се надяват учените, само след две години ще може да започнат и опитите със слепи хора с дегенерация на макулата и други очни заболявания. На този етап обаче не може да се предвиди доколко добро ще бъде зрението им.

Източник: geo-bg.bg

Сляпа носителка на пет титли "Мис" учуди света

18-годишната американка Конър Бос е сляпа. Въпреки това обаче тя не се отказва от мечтите си и не спира да се изявява на модния подиум.

Бос често може да бъде забелязана на различни конкурси за красота наред с десетки други момичета, които нямат нейния проблем. Още от бебе Конър страда от Старгад, това е рядка болест, която блокира централното зрение. От 16-годишна тя се води напълно незряща, но въпреки това е много борбена и не оставя болестта да попречи на живота й. Малко по малко красавицата сбъдва всичките си мечти.

Конър Бос се явява на конкурси и ги печели, освен това с помощта на родителите си се подготвя за кандидат-студентски изпити. Иска да учи PR, защото е много комуникативна и обича да общува с хора. Никой от близките й приятелите не се съмнява, че тя ще успее, защото е много амбициозна и талантлива.

Името на блондинката нашумя преди няколко години, когато се нареди сред 5-те финалистки на престижния конкурс „Мис Флорида". Тогава хората бяха изумени, че се ориентира толкова добре съвсем сама. Конър не може да види какво се случва пред очите й, но с периферното си зрение горе-долу се оправя - разкрива в. „Хъфингтън пост".

От пубертета насам девойката официално се води незряща. Тя вече не може да разпознава буквите, въпреки че всички документи за нея се отпечатват в огромния размер 36 пункта.

Досега тя е участвала в 17 големи конкурса, като на 5 от тях е спечелила короната.

Източник: 24chasa.bg

Български и европейски перспективи за преодоляване на проблема с трафика и проституцията

На 13 юли т. г. Българската платформа към Европейското женско лоби  с председател Илиана Стойчева проведе международен форум на тема „Трафика на жени и проституция:  български и европейски перспективи”. Събитието бе организирано в сътрудничество с Информационното бюро на Европейския парламент в България.

В него участваха министърът на вътрешните работи – Цветан Цветанов, министърът на правосъдието – Диана Ковачева, Мария Василиаду – координатор за борба с трафика на хора към ЕС, Пиерет Папе – координатор проекти към ЕЖЛ, Грегори Тери – генерален секретар на движението „Дом за всеки”, Саймън Хагстрьом – инспектор в полицейско управление в Стокхолм – Швеция, представители на Европейското женско лоби, неправителствени организации и гости.

Предоставени бяха анализи и данни, както от България, така и от други страни-членки на ЕС.

Началото на конференцията стартира с изказване на министъра на вътрешните работи – Цветан Цветанов. В България са установени 541 души жертви на трафик на хора през 2011 година . От тях 404 са жени, изведени с цел сексуална експлоатация. Той добави, че в последните три години България е успяла да разработи много важни стратегически документи по проблема и обърна внимание на доброто ни партньорство с Холандия, държавите от ЕС и САЩ. 

Мария Василиаду, координатор за борба с трафика на хора към ЕС говори за наскоро приетата Стратегия на ЕС за борба с трафика на хора за периода 2012 – 2016 г. Данните на Европейската комисия от септември 2011 г. потвърждават публикуваната от ООН статистика, че жените и момичетата са основните жертви на трафик на хора, а три четвърти от регистрираните са пострадали от сексуална експлоатация.

Диана Ковачева започна с думите: „Темата за трафика на хора е транснационална. Това е проблем, около който се обединяват много международни организации. На практика в нашата страна се заговори по тази тема преди десет години. През 2007 г. България се присъедини към Конвенцията на съвета на Европа. Важна роля играе и обучението и информираността относно този сериозен световен проблем.”

Антоанета Василева – председател на Комисията за борба с трафика на хора насочи вниманието на присъстващите към трудовата и социална експлоатация на жертвите, попаднали в него. Българските граждани са уязвими в тази посока и това се обуславя от търсенето и предлагането. По-често жените стават жертви, поради това че те са по-малко информирани, или не са достатъчно образовани и не са в състояние да  търсят своите права, или биват принуждавани да предоставят сексуални услуги. В България най-уязвимите градове и райони в това отношение са: Сандански, Благоевград, Варна, Добрич, Пловдив и Пазарджик.

Борбата с трафика на хора е задължение на 12 министерства в нашата държава, на много неправителствени организации, които играят важна роля за намаляването и локализирането на този проблем.

Най-често жертви на трафика стават хората с увреждания, за което малко се говори. Проституцията се оказва, че е най-печелившата система като вид бизнес в света и именно това прави проблема мащабен и трудно преодолим. По тази тема думата взе Пиерет Папе – координатор проекти от ЕЖЛ - Белгия. Тя отбеляза, че в Германия и Холандия обществото счита, че проституцията е професия. В Швеция, Норвегия и Исландия се смята, че това е насилие над жените, а в Ирландия се обсъжда въпроса за канализирането й като професия. Скритата проституция е свързана с криминалната дейност. Ние трябва да работим срещу насилието, за промяна на мисленето и премахването на пазара на сексуалните услуги. На всеки 10 идентифицирани жертви на проституцията, девет от тях горещо желаят да излязат и да се спасят от тази порочна система. Оказва се много голям проблем реинтеграцията на жертвите от проституцията. Тези жени трудно се връщат към нормален начин на живот предвид ужаса нанесен от унижения и насилие и, за съжаление, отново попадат обратно в този омагьосан кръг.

Интересен беше разказът на инспектора от Стокхолм, Швеция – Саймън Хагстрьом за работата му на улицата. Той сподели, че през последните месеци е заловил в момент на предлагането на пари около 600 мъже, търсещи сексуални услуги. Също така  е разговарял с над 500 жени по този въпрос и е установил, че съвременното общество не толерира робството, без значение в каква форма се изразява то и особено в този аспект. В последните години секс услугите в Швеция значително са намалели, благодарение на Закона за проституцията, който е създаден през 2000 г. Оказва се, че този закон има директно влияние върху формиране мирогледа на хората в това отношение и проституцията драстично е намаляла. От 2000 броя проститутки преди появата на този закон сега те са намалели до 150 броя.

Генералния секретар на движението „Дом за всеки” – Грегори Тери, сподели опита за проституцията във Франция. През 2011 г. френския парламент  е приел резолюция за изкореняване на проституцията. Според него мъжете не трябва да разполагат с телата на жените и да гледат на тях като на вещ, която може да се купи. Петдесет организации във Франция подкрепят тази идея и считат, че принудителната проституция е форма на насилие, не само спрямо физическото тяло, но и към достойнството на човек. Към френския парламент е създадена мултидисциплинарна комисия с осем депутати, които през 2010 г. издават доклад с препоръки за намаляване на проституцията. Франция, както и България подписаха Конвенцията, която е ратифицирана и в 60 други държави. 72 % от младите хора подкрепят тази идея.

Участниците в събитието изслушаха с интерес видео обръщението на Мария Габриел относно тази болна за цялото ни общество тема.

Ивайло Калфин също участваше на международната конференция. Нашата страна има стратегическа позиция между Изтока и Запада и е трудно да се избегне трафика на хора под каквато и да е форма. Той каза, че в България е въведен патентен данък за упражняващите проституция. В това отношение нашата страна има голям напредък, но въпреки това  основният проблем – принудата, остава. Най-засегнати са ромите.

Накрая присъстващите споделиха, че е необходимо да се организират информационно-осведомителни кампании, както и защита и осигуряване на съпровождащи мерки за жертвите на трафика.  

Таня Йовева

14 деца в неравностойно положение от Търновско намериха работа благодарение на сдружение

Трудовата борса за абитуриенти в неравностойно положение е намерила работа на 14 от завършилите училище сираци в област Велико Търново. Това разказа Слави Михайлов, председател на Националното сдружение на сираците в България (НССБ) пред Север.бг.

В заведение край Елена работа са намерили трима от младежите, а собственикът им е осигурил дори и подслон. Три момичета от СУПЦ Горна Оряховица след броени дни ще започнат работа в ОП „Пътно подържане инфраструктора и озеленяване” в града.

Три момчета ще продължат образованието си във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, поясни още Михайлов.

9 младежи и девойки от региона са реинтегрирани в семейна среда, 10 продължават образованието си в СУПЦ Варна и Димитровград, 2 младежи са се възползвали от организираната трудова борса при Президента и вече работят в Перник.

Предстои до края на следващата седмица още 5 момичета и 2 момчета да започнат работа, като паралелно им се търси и жилище, където да живеят.

„Не всички, които излизат от институциите имат готовност да се справят сами. Затова трябва да се започне и диалог за промени в модела на възпитание на младежите в домовете“, коментира председателят на НССБ.

Източник: inews.bg