През миналата година авторитетната международна организация „Световно движение на хората с увреждания” със седалище в Ню Йорк присъди на г-н Коралски своето най-високо отличие – званието „Кавалер на Златната книга 2010” заради неговата активна политика в подкрепа на хората в неравностойно социално положение и последователната защита на техните права.
Предлагаме Ви отговори на най-назрелите въпроси от интервюто с Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания при Министерството на труда и социалната политика.
Предложихте законодателната защита на работни места за инвалиди да отпадне. Защо?
Това предложение се роди в работната група, в която имаше представители на неправителствени организации, така че то не е административно решение. Работодателите трябва да бъдат освободени от притеснението, че няма да могат да си кажат „довиждане” със своя служител, ако той не се справя със задълженията си, но е под закрилата на закона, само защото е човек с увреждане. Защита трябва да има, но само за онези служители, които са се инвалидизирали в процеса на труда при дадения работодател. Говорим за това, че през годините тази защита се е прехвърлила и върху хора, които тепърва постъпват на работа при даден работодател. В този случай „защитата” никога не е сработвала, напротив – тя се е превръщала в пречка тези хора да започнат работа. Когато работодателят знае, че не може да се освободи от тези хора, той просто измисля всякакви административни пречки, за да наеме човек с увреждане, а такива винаги могат да се намерят.
Констатирано беше, че тази защита се превръща в сериозна пречка пред хората с увреждания да могат като всички останали да се конкурират на базата на своите професионални умения, а не като социално мероприятие.
Ако съсредоточим поглед върху медицинското обслужване на хората с увреждания – има ли още какво да се желае в тази посока?
Ще започна от това – медицинското обслужване на тези хора не се отличава в същината си от обслужването на всички останали. Трудно може да се приеме обаче като достатъчна възможността те да провеждат рехабилитация по 1 седмица или 10 дни в годината. Не звучат сериозно и повиците да има повече кампании на отворените врати, в рамките на които водещи клиники да търсят начини да приемат за рехабилитация нуждаещи се един или два пъти в годината. Погледнете само практиката в развитите държави – там има центрове за интензивна рехабилитация, възстановителни центрове, в които при необходимост престоят може да бъде 6 и повече месеци. Към това трябва да се стремим и ние. Ето, само в началото на тази седмица в катастрофи загубиха живота си не по-малко от 10 души,а тези, които ще останат инвалиди са няколко пъти повече, при това повечето са в млада възраст. Какво ще направи обществото за тях и какво могат да очакват те от обществото? Това са все сериозни въпроси, на които трябва да започнем да търсим отговор.
Източник: zdrave.net
Позволявам си да опонирам. Работодателят при всички случаи е по-силната страна. Той винаги може да се освободи от даден работник, ако докаже виновно неизпълнение на определени задължения.
ОтговорИзтриванеПросто трябва да съгласува своето желание да се освободи от работник с увреждане със съответната институция, която да прецени дали не се касае за дискриминационно отношение към човека с увреждане.
Защото на всички е ясно, че хората с увреждане са с намалена работоспособност и естествено губят състезанието със здравите на трудовия пазар.
Господин Коралски, ами тогава да премахнем и защита на бременните и майките с малки деца, нали докато я има, никой работодател по същите съображения няма да ги назначи на работа, защото не може да ги уволни когато и както си иска?
А какво стана с квотите от 1-2% за хора с увреждания в държавната администрация, или в големите фирми?
Значи политики на ромското включване - може, а политики за включване на хора с увреждания - не, защото не можели да бъдат безразборно уволнявани.
Може и да не разбирам, защото съм с увреждане - на логиката, например.