Между 25-27 юли
т.г. в Благоевград се проведе регионална кръгла маса на тема – „Иновативен
подход за насърчаване на здравословен начин на живот на възрастните хора”.
Проявата отново бе организирана от Министерство на труда и социалната политика.
На нея присъстваха неправителствени организации, представители на регионални
организации от КНСБ, медицински работници и др. Проблемите, които се дискутираха
на кръглата маса бяха: трудовата заетост и пенсиониране на възрастните хора,
демографското развитие на България, наръчаване на здравословен начин на живот,
ролята на публично-частното партньорство и доброволчеството.
Тези дискусии се налагат от самосебе си
поради демографския срив в нашата страна, който се отразява сериозно и цялостно
на държавата. Появяват се нови потребности от грижи, които налагат един нов
подход в обществото.
Оказва
се, че когато населението надвиши 30% с хора над 60-годишна възраст, всички системи
в държавата са в риск. Поради факта, че България е на 5-то място в Европа по
застаряване, тази година са разработени ключови документи по отношение на
концепцията за възрастните хора.
В нашата страна работоспособните хора са
62%, като от тях 52% са мъже, а 47% - жени. На всеки 100 пенсионирани души в
трудовия процес влизат едва 70 млади, което показва, че дела на възрастните
работници ще се увеличава, спрямо този на младите.
Много държави по света, за да се справят
с демографските си проблеми, интегрират емигранти. В нашата страна това не е
особено добър подход, предвид нивото на развитие на икономиката. Ние сме на
второ място по бедност в Европа след Албания. Това, което можем да постигнем с
успех е да внедрим иновативни подходи и промяна в цялостната концепция, да се
научим да работим заедно. Именно поради тази причина се създава „Наръчник за
предоставяне на услуги за възрастните хора”, като се очаква в тях да се включат
активно и читалищата в страната.
От една страна е необходимо да променим като цяло нагласите и обективните
критерии към хората над 50-годишна възраст и да неутрализираме дискриминацията
в това отношение, а от друга - да съзадем условия за икономически активно
поведение и учене през целия живот.
Стратегическата цел на България е създаване
на условия за активен живот на възрастните хора в добро здравословно състояние.
Необходимо е да се повиши обществената ангажираност и да се насърчава
здравословния начин на живот.
Картината на здравния статус на
европейските граждани според статистика, направена през 2009 г. е следната: 68%
от населението до 16-годишна възраст е в добро здравословно състояние,
по-възрастните до 55 годишни са 50%, а с покачване на възрастта този процент
намалява.
В България 2/3 от хората са с лошо здраве, а от тях
мъжете са в по-добро. Най-често срещаните проблеми са заболявания на органи или
системи, дегенеративни проблеми на тъканите, затлъстяване, ментални
заболявания. В реалност здравната система не покрива потребностите на
възрастните хора. Например, органите се лекуват изолирано, а във всяко лечение е
необходим холестичен подход, в противен случай се получава омагьосан кръг.
По този повод вече се разработват герпатрични грижи.
Този подход включва ранната диагностика, качественото обслужване,
специализираната грижа при хроничните заболявания, подобряване на
координацията. Необходимо е също така адаптиране на здравната система към
застаряващата ни нация.
Един от ключовите моменти в управление на здравето е
личната отговорност. Без нагласата на дадена личност към грижа в това отношение
е трудно да се очаква положителен резултат. Провеждането на семинари и дискусии
в тази област биха помогнали много в промяна на нагласите.
Известно е, че хората между 50 и 64-годишна възраст се
нуждаят от адаптирано за целта работно място. В това отношение в цяла Европа се
действа на принципа „ad-hoc„ – решаване на проблема при появата му, но все повече
се налага разработването на „дългосрочните грижи”, макар че това понятие все
още не е ясно дефинирано, дали става дума за времетраене над три месеца или за
по-дълъг период.
Именно дългосрочните грижи са в основата на
публично-частното партньорство, а техен главен приоритет са социалните услуги.
Какво представлява публично-частното сътрудничество –
това е партньорство между една или повече публични институции и частни
партньори. По този повод са създадени -
така наречената „Зелена книга” и Закон за публично-частното партньорство. Обществените
услуги в социалната сфера са техен главен приоритет. Такива услуги се
предоставят от публични партньори като болници, неправителствени организации,
общините и др. Основните изисквания са, те да бъдат по-бързи, по-качествени и
по-евтини.
Навсякъде се търсят форми и средства за повишаване на
ефективността на социалните услуги и именно поради това публичните институции
се обръщат към частни субекти. Разбира се и потребителят трябва да е страна от
това партньорство и да контролира целия процес.
Печеливши дейности в тази сфера са
отдаване на площи за офиси на банки, предоставяне на допълнително пространство,
организиране на забавления и др. Участниците от частния сектор обикновенно не
са хора, които имат излишни средства, а са такива, които разбират проблема и
имат знанията как да управляват този сегмент. В това отношение ролята на
синдикатите и на неправителствените организации е най-голяма.
Знаем, че 2012 г. е обявена за Европейска
година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията.
Основните насоки са повишаване на заетостта, активно участие в обществения
живот и независимост. Целта е да се повиши осведомеността, да се стимулират
дебатите по този въпрос, да се повиши обмена на информация, да се приложат
конкретни действия и да се елиминира дискриминацията по отношение на възрастта.
Развитието на доброволчеството в този
аспект е много важно, но липсва ясна законодателна рамка в тази сфера. В
България няма точна статистика колко души годишно участват като доброволци.
Счита се, че през изминалите няколко години те са наброявали около 60 000
души на година.
Доброволчеството е полагане на труд, без
да се търси от него финансова изгода. Тук се придобиват нови знания и умения и
то способства за развитие на лиността. Необходимо е осигуряването на безопасни
условия на труд, екипировки, социално осигуряване, възстановяване на личните разходи,
застраховки и др. За сега в България имаме само законопроект по отношение на
доброволчеството, но все още не е изяснено, ако се случи трудова злополука, кой
ще поеме отговорността.
Развитието на доброволчеството може да
допринесе за повишаване на брутния вътрешен продукт до 5% на една страна, което
показва неговата голяма полезност.
В топла атмосфера участниците в кръглата
маса обмениха опит и добри практики помежду си. Активното им участие в
разговорите показваше тяхната ангажираност и съпричасност с проблематиката.
Галя Горанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар