8 август 2012 г.

Търсене на реализация на младите хора с увреждания по пътя на професионалното обучение


Министерството на труда и социалната политика организира пътуване за журналисти до Бургас, Царево и Поморие. Благодарение на това успяхме да се запознаем с професионалното обучение на младите хора в създадения  преди години ДП ”Българо- германски център за професионално обучение” - Царево. Голямата и хубава сграда се намира в един от новите квартали “Василико” и предлага обучение в следните направления: хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг, пътуване, туризъм и свободно време, екскурзоводство, спорт, фризьорство и козметични услуги, социални дейности, приложна информатика, малък и среден бизнес, професия в градинарството, пчеларство, билкарство, дървообработване и езиково обучение - английски и руски език.
Всичко е много добре замислено, защото курсистите не се чувстват изолирани. След няколкото месеца обучение в добре оборудваните зали и работилници, те имат по два месеца практика в различни хотели и в хотелската част на самата сграда. Тя разполага с модерно оборудвана материално-техническа база: хотел, пансион, ресторант,  конферентни и учебни зали.
ДП ”Българо - германски център за професионално обучение” - Царево развива собствена стопанска дейност и предлага отлични условия за провеждане на семейни празници, сватбени тържества, фирмени партита, коктейли, рожденни дни, детски празници, почивка, обучения, семинари, конференции и работни срещи.
По време на посещението се запознах с няколко души с увреждания, които се обучават  за администратори и вярват да намерят своето място в живота.
Разговарях с Даниела Колева, една млада симпатична жена, която вече наближава 30, но е преживала много. Тя е от Стара Загора, владее три езика. Даниела е работила в Гърция, където е започнала да учи, но не е завършила, поради липса на средства.  През 2009 г. се връща в родния си град, защото майка й остава сама. Баща й внезапно напуска този свят. Тя претърпява мозъчна операция, но нейната амбициозност й помага  бързо да се съвземе. Характерното за Даниела е, че е много любознателна, чете много книги и е невероятен оптимист. И затова ми се иска да вярвам, че ще успее да постигне целите си. От интернет разбира за възможността за професионално обучение и се включва в курса за администратори.
Ето какво ми разказа Даниела: „Тук условията са добри. Спането и обучението  не се заплащат. Всеки ден ни се полагат по 8 лв. от Бюрото по труда. Но, за съжаление, не можем да си позволим  винаги да се храним в стола, защото ни излиза скъпо. С желание се включих в този курс, защото съм работила  в областта на ресторантьорството в Стара Загора и Слънчев бряг и тази дейност в туризма ми е добре позната.”
Попитах Даниела:”какво още може да се подобри в професионалното обучение?”
Тя се замисли и сподели: „Има какво  да се подобри в дисциплините, например,  в английския  език. Часовете са  крайно недостатъчни - само 48. Аз съм завършила английска гимназия, така че това не се отнася за мен. Но курсистите около мен разбират, че това е много важно, за да можеш да усвоиш бизнес английски и да работиш в администрация. За себе си бих казала, че искам да работя работа, която ще ми дава възможност да покривам ежедневните си нужди и да се чувствам добре”
Даниела мечтае да си намери един добър приятел и евентуално съпруг, с който да споделя радости и тревоги от ежедневието. Жената си е жена и тя трябва да направи нещо за себе си и, дай Боже, това да е хубаво и тя да бъде щастлива”.

До нас стоеше Дарина Арнаудова от Бургас, която е на 24 години. Тя също завършва администрация, много е контактна, работила е в барове, ресторанти. Затова с желание се е записала в този курс за обучение, за да разчита на едно по-добро бъдеще, но държи да бъде  в България. Има намерение да се занимава още с английски език, защото  тук обучението не е достатъчно. През лятото курсистите могат да използват и плажа, но за съжаление той се оказва мръсен, поради липса на пречиствателна станция и поддръжка.
Разговорът ни с тези момичета беше сериозен и търсехме възможности за тяхното бъдещо развитие, защото на самите тях е трудно да повярват, че могат да  намерят добра реализация.
Самите те мечтаят да разчитат на себе си и все по-малко да ангажират родителите си със своите проблеми. Даниела още от малка е започнала да работи за да докаже на семейството си, че може да се справя сама в живота. Нейните родители  са имали добро положение в обществото, но решителността на Даниела й помага да стане по самостоятелна.
В нашия разговор се включи и Христиан от Нова Загора. Той също е с телково решение, заболял е с белия дроб, работил е във фирма за опаковане на билки. Затова той мечтае повече за спокойствие и семеен живот. По-скоро иска да си намери подходяща работа, за да си осигурява средства за нормално съществуване и вероятно на бъдещото си семейство. Той също смята, че по отношение на обучението много неща могат да се подобрят. Но желанието му е да си намери работа в хотел и да доказва, че може да работи като всички останали.
Ръководител на Центъра е Нели Бъчварова, която е местен човек, добре познава обстановката в града и общината, но затова трябва да положи повече усилия за подобряване на организацията на работа на курсистите, които са над 100 в момента с увреждания и здрави хора. Намират се и такива сред тях, които крадат вещи и храна, което създава дискомфорт сред останалите курсисти. Няма климатизация в пансиона, пералнята е повредена, има дори мишки.

Тези трима курсисти са доволни, че е създаден такъв център, който привлича млади хора от цялата страна, но ръководителката - Нели Бъчварова трябва да помисли за подобряване на обучението и  битовите условия, за да се постигнат по добри резултати в работата. Хубавото е това, че някои от курсистите могат да работят  в Германия, стига да знаят езика.
Нека на всички им пожелаем успех в трудното поприще на пазара на труда.

Таня Йовева

Радост и надежда в очите на хората


Намираме се в китното курортно селище Царево в Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”. Тук цари творческа атмосфера и, разглеждайки базата, в която протича обучението, срещаме усмихнати и обнадеждени лица на млади хора. Те с удоволствие и озарени очи разказват за процеса при който придобиват нови умения и ключови компетенции по избраните от тях професии. С неприкрита гордост споделят за успехите им и техните обучители и наставници. Едно от най-хубавите неща тук е и това, че в базата успешно се обучават хора с увреждания. Преподавателите споделиха също така, че при тях се записват хора от цялата страна.
ДП  „БГЦПО”  клон  Царево  е  създаден  през  1995 г. със съдействието на германски експерти по проект „Насърчаване на професионалното обучение на възрастни” и е легализиран от Националната агенция за професионално образование и обучение за организиране и провеждане на квалификационни курсове. В него до голяма степен са възприети съдържателните моменти от германската система в тази сфера. От 2001 г. ДП „БГЦПО” юридически се определя като част от Министерство на труда и социалната политика.  Предприятието се е насочило към хора, които искат да придобият професионална квалификация по професия или част от професия и ключови компетентности, за да бъде по-успешна тяхната реализация на пазара на труда. Центърът разполага с модерна база за провеждане на теоретично и практическо обучение според европейските стандарти. Професионалната квалификация, която се добива тук е в сферата на туризма, а професиите са готвачи, хотелиери, ресторантьори, аниматори, екскурзоводи, камериери, сервитьор-бармани, както и съпътстващите ги професии – фризьори и козметици.
С гордост обучителите разказват, че тяхната цел е амбициозна – това е не само професионално обучение на възрастни чрез усвояване на знания и умения в професии от туристическия бизнес, което едновременно с това да е адекватно на динамичните икономически процеси, но също така е мисия. Тези високо квалифицирани кадри, излизащи от предприятието, да превърнат туризма от индустрия на обслужването в индустрия на гостоприемството на нашата страна.
Приоритет на ДП „БГЦПО” е качественото и обективно обучение на възрастни хора за професионална квалификация и преквалификация съобразно изискванията на съвременния пазар на труда чрез практическо обучение, включително и разработване и оптимизиране на разчупено и ново предприемаческо мислене при създаване на собствен бизнес, за онези които биха желали това.
Предприятието е изградено с основна цел за професионално обучение в сферата на туризма с конкретни направления като хотелиерство, ресторантьорство, кетъринг, организиране на пътувания и свободно време, туризъм, спорт, фризьорски и козметични услуги.
Нашата обиколка започна от рецепцията на хотелката част на базата. Там ни посрещнаха усмихвати и любезни курсисти, а гидове ни бяха техните обучители. Най-напред ни показаха специално изградената за обучителния процес рецепция, която по нищо не се отличаваше  от тази на официалния вход. Тук усещането, че работиш като рецепционист в голям хотел е съвсем реално, макар че часовете по чужди езици все още не са им достатъчни.
После научихме, че курсистите обучаващи се в сферата на туризма, изучават историята и забележителностите на Царево и околността и сами създават туристически обиколни маршрути. 
След което посетихме залите за обучение по фризьорство. Оборудването е точно като в луксозен фризьорски салон, а атмосферата, която цареше, бе творческа. Курсистите споделяха с охота своите постижения и новите умения, които придобиват тук, както и желанията на мнозина да стартират собствен бизнес. Те дори ни поканиха да използваме техните услуги.
Когато влязохме в козметичиния салон, заварихме курсисти, които практикуваха наученото вече върху свои колеги. И тук оборудването е на същото високо ниво. Усещането, че се намираме в зала за професионално обучение беше отпаднало напълно. Курсистите ни разказаха какво точно правят и споделиха, че би било хубаво всички до един да се реализират успешно на пазара на труда, тъй като професията ги удовлетворява напълно.
Обиколката ни продължи в залата по готварско изкуство. Притеснените бъдещи майстори на това поприще приготвяха храната, която по-късно щяхме да дегустираме. И тук оборудването бе ново и модерно, както в останалата част на базата. Когато премина първоначаното им притеснение курсистите ни разказаха какво са ни сготвили и какви са технологиите на приготовление. Грижливо украсяваха платата, които по-късно щяха да ни поднесат. Обучителите ни поясниха, че това е една от най-успешно реализиращите се професии на пазара на труда. 70% от преминалите курса си намират сигурна работа и правят кариера. Също така има сключено шевство с Германия, за реализиране на наши кадри там.
По-късно разгледахме хотелската част и се уверихме, че е много приятна и уютна. И след всичко това нашата група бе поканена в ресторантската част.
Със свити сърца бъдещите майстори - готвачи започнаха да носят приготвените от тях ястия и украсиха кетеринг масата. Те бяха много поласкани от нашата реакция, която бе награда за техните усилия.
Накрая, очаровани от посрещането и обиколката на тази съвременно оборудвана база, плод на българо-германски усилия, се разделихме с всички с усещането, че сме намерили нови приятели. Видно е, че когато човек е професионално удовлетворен има позитивно излъчване, а това се отразява във всички сфери на живота.

Галя Горанова

7 август 2012 г.

Награда „Достъп до обучение” 2013, Фондация "Бил и Мелинда Гейтс"

Тази награда отличава иновационни усилия на библиотеки или други подобни организации извън САЩ, които осигуряват на хората достъп до информация чрез свободен достъп до компютри и интернет. Наградата е в размер на 1 млн. щ.д.

Краен срок: 30 септември 2012 г.

Повече информация: 

6 август 2012 г.

Жените с увреждания, тяхната заетост - права и възможности в Европа


Интервю на Таня Величкова от програма ХОРИЗОНТ на Националното радио по Евранет

Повече от 50 милиона граждани на Европейския съюз, 55-60% от които жени, са с увреждания. Те представляват 15 % от населението на ЕС. По-малко от половината от тях имат завършено средно образование. Безработицата сред тях е два пъти по-висока, а тази при жените е много по-висока, според статистиката, от трудовия пазар. Хиляди обаче въобще са изключени от трудовия пазар и следователно и от статистиките за безработица. Освен това жените и мъжете с увреждания също се сблъскват с предразсъдъци и изолация и са подложени на голям риск на насилие и всякакъв вид обиди. Тези констатации са част от една кампания, наречена „Милион за инвалидността”. Кампания, в която повече от 1 300 000 граждани се подписаха в подкрепа на своите права на старта на сегашния Европейски парламент. Много важно е да разберем по какъв начин България реагира, каква е ситуацията до момента и какви са европейските начини за справяне. За тази ситуация се говори на Националната конференция „Жените с увреждания, техните права и възможности”, състояла се на 18.05.2012 г. в София.

- Добър ден на г-жа Таня Йовева, председател на Сдружение Национален алианс за развитие, организатор на Конференцията. С каква базова статистика можем да тръгнем преди този разговор?
- Статистиката, която Вие отбелязахте е тъжна и правдива. Може би някои хора се учудват, че сме решили точно сега да организираме подобна конференция, когато безработицата по света е голяма. По принцип положението на жените е много по-тежко - 16% е по-ниско заплащането за еднакъв труд спрямо мъжете. Младите хора с 2-3 висши образования стоят по домовете си и се притесняват, че не могат да бъдат сред хората. За тях не е важно само материалното благосъстояние, но да бъдат приети в обществото и да бъдат като всички останали. Затова ние решихме да организираме първата по рода си конференция, свързана със  заетостта на жените с увреждания, водени от единственото желание да обединим усилията на Правителство, неправителствени организации, общество и медии.
Конференцията беше открита от г-жа Златанова, представител на Европейската комисия за България и бяхме поздравени от името на Европейския комисар Кристалина Георгиева. Това е още едно доказателство за интереса на ЕК към активния живот на възрастните хора, към хората с увреждания, които искат да работят. Те също искат да живеят пълноценно, да бъдат активни граждани на това общество и да бъдат полезни с труда си на семействата си.

- Това, че те са физически по-невидими, изисква ли по-голяма специфичност при намиране на работа на жените с увреждания?
- В продължение на един месец организирах тази конференция, много млади хора искаха да дойдат, да споделят своите болки за това как са търсили безуспешно работа към общините, бюрата по труда. На практика не им е отказвано, но дипломатично са отпращани. И хората, след много търсене, се отчайват, загубват интерес към Бюрата по труда. Получих много писма за ходенето им по мъките и се притеснявам, че с нищо не мога да им помогна. Изолацията им беше попречила да дойдат и на тази Конференция, затова решихме да издадем книга на ”Жените с увреждания, тяхната заетост - национални и европейски практики”, да разкажем за това, което някои от тях са постигнали и продължават да помагат и на други. Трудностите се пораждат от това, че няма достатъчно специализиран транспорт, асистенти, които да ги обслужват по време на пътуването. В София, например, 20 000 души се обслужват  само от три специализирани коли, а в Бургас, където хората са много по-малко, разчитат на 9 коли. Всичко опира не само до пари, но и до желанието на кметовете да направят повече за хората с увреждания, за да се чувстват те пълноправни граждани. Хората искат да работят и затова трябва да се говори много с работодателите, да им се внуши че и те са като всички останали -  едни могат, други не могат да бъдат пълноценни на работното си място. 

- Ако правилно Ви разбирам, проблемът в България не е толкова в приемането на работа, колкото придвижването до работното място.
- В момента много се използва Националната програма за хора с увреждания. Аз също съм назначила няколко човека на работа, но с някои от тях работим чрез интернет, особено когато са на инвалидни колички. Повече от 10 г. съм назначавала жени с увреждания, срещала съм всякакви хора, имала съм големи разочарования, защото все по-малко се срещат амбициозните хора, които искат да се изявят, да докажат, че могат. В повечето случаи работодателите не смеят да назначават хора с увреждания, защото са необходими допълнителни разходи за оборудване на работното място. Към Агенцията за хора с увреждания фирмите могат да кандидатстват за проекти, но само това не е достатъчно.

- Как може да се осигури специализирания транспорт - от държавата или работодателя?
- Добре е разходите за транспорта да  се покриват от страна на общините, но по принцип всичко е въпрос на желанието на работодателя да назначи хора с увреждания. Законодателството и нормативните документи задължават работодателите да имат квота за хора с увреждания и ако те не я спазват, биват глобявани от страна на държавата, но те обикновено предпочитат да си платят глобата и да не се ангажират с назначаване на хора с увреждания. Необходимо е по-отговорно отношение от страна на държавата и на обществото към хората с увреждания, които могат и имат по няколко висши образования. Работодателите трябва да повярват във възможностите на хората с увреждания  и да им гласуват доверие.
Говоренето също е част от пътя от страна на медиите и вярвам, че ние също ще допринесем за промяна на нагласата на обществото за доброто отношение към хората с увреждания и техните възможности.

Разговорът продължи с Изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания, г-н Минчо Коралски:
- Вие в последния момент се отказахте да се включите в Националната конференция, свързана с жените с увреждания. Точно защото не може да се придвижите с инвалидната си количка?
- За съжаление мястото, където се провежда конференцията, е недостъпно за хора като мен. Аз мисля, че проблемът не е само в достъпната среда. Той е комплексен и започва от раждането на човека - в случая на дете с увреждания. Анализът, който направихме във връзка с дългосрочната стратегия за хората с увреждания показва, че много неща влияят върху отсъствието на хората от пазара на труда.

- Най важните? 
- Напоследък се чувства промяна в нагласата на работодателите. Мисля, че формирането на общественото мнение започва от най-ранна възраст, преминава през възможността за придобиване на професионална квалификация, през изграждането на трудови посредници. Необходими са и стимули за наемане на хора с увреждания, чрез използване на всички известни форми на заетост. Работа може да започне всеки, който предпочита да бъде в специализирано или в защитено предприятие. Не на последно място това са достъпния транспорт и комуникации. Само по този начин хората с увреждания могат да се възползват от правото си на труд. Но след въвеждането на квотата от 2%  в държавната администрация много хора, които спечелиха конкурси преди няколко години, за съжаление, не можаха да достигнат до работното си място.

- Имате ли ясна картина по какъв начин хората с увреждания участват на пазара на труда, напоследък непрекъснато се спори за статистиките за това колко са хората с увреждания и колко от тях са извън системата?
- Едно от изследванията, които направихме във връзка със създаването на информационна система за регистър на хората към АХУ, показа, че около 10% от 250 000 души в работоспособна възраст имат работа, това са около 25000 души - нещо, което на фона на останалите граждани е 5 пъти по малко.

- Какви са начините тази картина да се промени? Както казахте, това е дълъг процес във времето. Можем ли да погледнем към някакви по-краткосрочни варианти?
- Мисля, че една от причините да сме на това положение, е търсенето на краткосрочни варианти.
- Да, прав сте.
- Самозаблуждаваме се като мислим, че има магически ход за решаването на тези проблеми. Има подходи чрез оперативните програми, които в момента действат и осигуряват заетост на хора с увреждания. Но все пак говорим за средства, които идват отвън, които рано или късно свършват, а ние трябва да изградим система, която да позволява нашия пазар на труда независимо от това има ли програми да се интересува от хората с увреждания и да не ги елиминира. Създалото се впечатление, че те са нетрудоспособни, кара работодателите да ги избягват и да не се запознават с качествата и възможностите им. Затова, когато изброих част от мерките, задължително трябва да има трудов посредник, който да разкрива пред работодателите възможностите на хората с увреждания. Ще дам пример: експериментално посредническо бюро към Съюза на слепите намери работа на двама незрящи софтуерни специалисти, които се оказаха най-добри в компанията им в обработката на аудио и видео файлове.

- Какъв следва да е статута на този посредник? Като  частен предприемач ли си го представяте или като  регламентиран - държавен?
- Нашият анализ показва, че и двете форми трябва да бъдат подкрепени. В по-големите градове трябва да има посреднически служби към бюрата по труда, но това не означава, че не може частни и неправителствени организации да участват на пазара на труда и по същия начин да  стимулират хората с увреждания. Важното е те да вършат това професионално, тъй като запознаването на работодателите с възможностите на хората с увреждания е ключът към успеха. Практиката  показва, че хората не са настроени отрицателно към хората с увреждания, но мисълта, че това са нетрудоспособни хора, че се налагат допълнителни облекчения, ги карат да се въздържат да наемат хора с увреждания.

- Още едно мнение от позицията на Европейският опит по Евранет по програма ‘Хоризонт’ на БНР от асоциация „Мария Кюри”. Тя работи по европейските проекти за хора с увреждания. Така младата, незряща специалистка Петя Грудева прави сравнение за политиките в България и Европа спрямо отношението към хората  с увреждания в ЕС.
- Ще прозвучи много изненадващо за слушателите, но аз не бих казала, че сме много назад. Проблемът с безработицата на хората с увреждания в Европа е също толкова наболял, колкото в България. Навсякъде е висок процентът на хората с увреждания, които са без работа. Ние единствено много изоставаме по отношение достъпността и подобряване на инфраструктурата в нашата страна. В повечето европейски страни този въпрос е уреден. В развитите европейски страни  много е наболял проблемът с адаптацията в реална работна среда. Хората с увреждания срещат затруднения във влизането в масовите училища. Достъпът до професионално образование и обучение също е проблем. Неслучайно ЕК влага много средства в професионалното обучение на уязвими групи. По този начин те получават адекватни трудови умения и професионални навици, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда.

- Доколко европейските програми могат да бъдат алтернативни при осигуряване на заетост на хората с увреждания?
- Програмите осигуряват редица възможности да се преквалифицират и реализират. Например, да развиват собствен бизнес. На конференцията показахме две успешни практики, в които жените с увреждания могат да бъдат преквалифицирани в ресурсни учители. В България напоследък тази професия става много важна. Тя е свързана с адаптацията на децата в масовите училища. Проблем е какво се случва когато те трябва да напуснат училищната скамейка и да се насочат към университетите.
Втората успешна практика са така наречените „менторинг програми”. Хората с увреждания са завършили висшето си образование и са натрупали реални умения в реална работна среда. Самите работодатели трябва да се убедят, че тези хора могат.

2 август 2012 г.

Иновативни подходи за насърчаване на здравословен начин на живот на възрастните хора в България


Между 25-27 юли т.г. в Благоевград се проведе регионална кръгла маса на тема – „Иновативен подход за насърчаване на здравословен начин на живот на възрастните хора”. Проявата отново бе организирана от Министерство на труда и социалната политика. На нея присъстваха неправителствени организации, представители на регионални организации от КНСБ, медицински работници и др. Проблемите, които се дискутираха на кръглата маса бяха: трудовата заетост и пенсиониране на възрастните хора, демографското развитие на България, наръчаване на здравословен начин на живот, ролята на публично-частното партньорство и доброволчеството.
Тези дискусии се налагат от самосебе си поради демографския срив в нашата страна, който се отразява сериозно и цялостно на държавата. Появяват се нови потребности от грижи, които налагат един нов подход в обществото.
Оказва се, че когато населението надвиши 30% с хора над 60-годишна възраст, всички системи в държавата са в риск. Поради факта, че България е на 5-то място в Европа по застаряване, тази година са разработени ключови документи по отношение на концепцията за възрастните хора.
В нашата страна работоспособните хора са 62%, като от тях 52% са мъже, а 47% - жени. На всеки 100 пенсионирани души в трудовия процес влизат едва 70 млади, което показва, че дела на възрастните работници ще се увеличава, спрямо този на младите.
Много държави по света, за да се справят с демографските си проблеми, интегрират емигранти. В нашата страна това не е особено добър подход, предвид нивото на развитие на икономиката. Ние сме на второ място по бедност в Европа след Албания. Това, което можем да постигнем с успех е да внедрим иновативни подходи и промяна в цялостната концепция, да се научим да работим заедно. Именно поради тази причина се създава „Наръчник за предоставяне на услуги за възрастните хора”, като се очаква в тях да се включат активно и читалищата в страната.
От една страна е необходимо да променим като цяло нагласите и обективните критерии към хората над 50-годишна възраст и да неутрализираме дискриминацията в това отношение, а от друга - да съзадем условия за икономически активно поведение и учене през целия живот.
Стратегическата цел на България е създаване на условия за активен живот на възрастните хора в добро здравословно състояние. Необходимо е да се повиши обществената ангажираност и да се насърчава здравословния начин на живот.
Картината на здравния статус на европейските граждани според статистика, направена през 2009 г. е следната: 68% от населението до 16-годишна възраст е в добро здравословно състояние, по-възрастните до 55 годишни са 50%, а с покачване на възрастта този процент намалява.
В България 2/3 от хората са с лошо здраве, а от тях мъжете са в по-добро. Най-често срещаните проблеми са заболявания на органи или системи, дегенеративни проблеми на тъканите, затлъстяване, ментални заболявания. В реалност здравната система не покрива потребностите на възрастните хора. Например, органите се лекуват изолирано, а във всяко лечение е необходим холестичен подход, в противен случай се получава омагьосан кръг.
По този повод вече се разработват герпатрични грижи. Този подход включва ранната диагностика, качественото обслужване, специализираната грижа при хроничните заболявания, подобряване на координацията. Необходимо е също така адаптиране на здравната система към застаряващата ни нация.
Един от ключовите моменти в управление на здравето е личната отговорност. Без нагласата на дадена личност към грижа в това отношение е трудно да се очаква положителен резултат. Провеждането на семинари и дискусии в тази област биха помогнали много в промяна на нагласите.
Известно е, че хората между 50 и 64-годишна възраст се нуждаят от адаптирано за целта работно място. В това отношение в цяла Европа се действа на принципа „ad-hoc„ – решаване на проблема при появата му, но все повече се налага разработването на „дългосрочните грижи”, макар че това понятие все още не е ясно дефинирано, дали става дума за времетраене над три месеца или за по-дълъг период.
Именно дългосрочните грижи са в основата на публично-частното партньорство, а техен главен приоритет са социалните услуги.
Какво представлява публично-частното сътрудничество – това е партньорство между една или повече публични институции и частни партньори. По този повод са създадени - така наречената „Зелена книга” и Закон за публично-частното партньорство. Обществените услуги в социалната сфера са техен главен приоритет. Такива услуги се предоставят от публични партньори като болници, неправителствени организации, общините и др. Основните изисквания са, те да бъдат по-бързи, по-качествени и по-евтини.
Навсякъде се търсят форми и средства за повишаване на ефективността на социалните услуги и именно поради това публичните институции се обръщат към частни субекти. Разбира се и потребителят трябва да е страна от това партньорство и да контролира целия процес.
Печеливши дейности в тази сфера са отдаване на площи за офиси на банки, предоставяне на допълнително пространство, организиране на забавления и др. Участниците от частния сектор обикновенно не са хора, които имат излишни средства, а са такива, които разбират проблема и имат знанията как да управляват този сегмент. В това отношение ролята на синдикатите и на неправителствените организации е най-голяма.
Знаем, че 2012 г. е обявена за Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията. Основните насоки са повишаване на заетостта, активно участие в обществения живот и независимост. Целта е да се повиши осведомеността, да се стимулират дебатите по този въпрос, да се повиши обмена на информация, да се приложат конкретни действия и да се елиминира дискриминацията по отношение на възрастта.
Развитието на доброволчеството в този аспект е много важно, но липсва ясна законодателна рамка в тази сфера. В България няма точна статистика колко души годишно участват като доброволци. Счита се, че през изминалите няколко години те са наброявали около 60 000 души на година.
Доброволчеството е полагане на труд, без да се търси от него финансова изгода. Тук се придобиват нови знания и умения и то способства за развитие на лиността. Необходимо е осигуряването на безопасни условия на труд, екипировки, социално осигуряване, възстановяване на личните разходи, застраховки и др. За сега в България имаме само законопроект по отношение на доброволчеството, но все още не е изяснено, ако се случи трудова злополука, кой ще поеме отговорността.
Развитието на доброволчеството може да допринесе за повишаване на брутния вътрешен продукт до 5% на една страна, което показва неговата голяма полезност.
В топла атмосфера участниците в кръглата маса обмениха опит и добри практики помежду си. Активното им участие в разговорите показваше тяхната ангажираност и съпричасност с проблематиката.
       
        Галя Горанова