17 юни 2011 г.

Асистент за активно социално включване

Преди години Център за независим живот с изпълнителен директор Капка Панайотова, водени от проблемите у нас за независим живот създадоха наредба, която предложиха на Столична община. Тя се бави с години, но се намериха ентусиасти от общинските съветници, които успяха да прокарат наредбата “Асистент за независим живот”. С времето тази наредба се променяше и се стигна до там, че измени предназначението си. 
Затова зам.-кметът Албена Атанасова и работещите в дирекция “Социални дейности” предложиха ново име „Асистент за активно социално включване” на тази програма, която разполага с 8 млн.лв.
Проблемът е как тези пари да бъдат насочвани така, че да се използват най-рационално от тези, които могат сами да вземат решения да бъдат инициативни в своите ежедневни дейности. Винаги съм смятала, че за да се управлява даден сектор, трябва да има хора с опит и да знаят какво искат. Сега промените в наредбата са големи и според вносителя й, Ани Георгиева – общински съветник, те целят по-голяма прозрачност. Ключовият момент на класирането е оценката на потребностите. Преди това всичко се свеждаше до големите опашки пред общините по места и до това, кой ще може да застане на предна позиция, за да се класира. Сега се попълва един голям формуляр, т.нар. Приложение №1. Всички документи се представят на комисията по чл. 15, която ще бъде разширена и ще влизат и общински съветници, обясни Ани Георгиева. Ще има и листа на чакащите. Ако има промяна на обстоятелствата, човекът с увреждане подава документи за нова оценка на потребностите.
Промените ще бъдат качвани в сайта на общината и бюрата за социални услуги ще бъдат уведомявани. Едно от изискванията е да се представят повече документи за работещи и учащи, заверени копия от трудови книжки и граждански договори. За съжаление, само 10% от хората с увреждания могат да си намерят работа, защото не са създадени необходимите условия за достъп до работното място и работодателите нямат нагласа да ги приемат във фирмата или в повереното им учреждение. Така че на много хора от столицата ще бъдат намалени точките за участие в кампанията от 1-ви септември до 31-ви октомври 2011 г. Предвидени са и точки за тези, които посещават центрове по рехабилитация. Наредбата според Капка Панайотова е предвидена за социално активни хора. Според нея цялостната философия на тази програма е подменена. Това е наредба, която би трябвало да стимулира, да овластява хората, които вземат решения за водене на достоен пълноценен живот. Хора, които имат желание за активен живот, а не за подаяние.
„Системата ще бъде опорочена, няма да има програма за независим живот, защото целта на дирекция “Социални дейности” е да има повече хора, включени в тази програма, без да се търси качество на услугата.”
Мина Владимирова, директор на дирекция “Социални дейности”, смята, че тази наредба само допълва възможностите за по-активно ежедневие, а основната грижа остава на близките хора.
Искането на хората с увреждания е да не се подлагат хората с трайни увреждания на оценка за потребностите. Те сами да могат да управляват живота си. Това е богатството на съвременните социални политики. Те съдържат различен набор от инструменти, които са адекватни за различен тип хора с увреждания.
Някои имат нужда от домашни помощници, други искат да си наемат асистент на пазара на труда и да са работодатели, да живеят нормално.  Много от хората с увреждания предлагат да има отделна наредба за децата, които се нуждаят от рехабилитация и повече грижи. Добре би било да се ограничи достъпа на роднини като асистенти, за да могат те да се реализират на пазара на труда. Повечето хора с увреждания предлагат само 30% от средствата, които им се предоставят, да се заделят за роднини, а останалите да бъдат на пазарен принцип.

Истината е, че бюрата за социални услуги работят по наредбите и нямат време да се запознаят с потребностите на хората с увреждания и да съдействат те да получат услугата, която им е необходима.
Имаме още много да учим от опита на развитите европейски страни. В тези случаи не политиката на общините трябва да бъде определяща, а исканията на хората с увреждания, които най-добре знаят от какво имат нужда, за да живеят достойно.


Техните искания са:

Да се премахне точковата система, защото отпада самооценката, а кой по-добре от самите тях знае от каква помощ има нужда.

Да се подават документи еднократно от хората с пожизнени ТЕЛК решения, като Комисията също еднократно им определя потребителските часове. Само при промяна на обстоятелствата да се подават отново заявления.

Добре е, ако дирекция „Социални дейности” уважи исканията на хората с увреждания и се съобрази с техните потребности.



                                                                                                                        Таня Йовева

2 коментара:

  1. Ани Тодорова22 юни 2011 г. в 14:35

    Похвални са усилията на Столична община. Може да се направи обаче и много повече. Заплащането на социалния асистент следва да се повиши - така почасовата работа ще стане по привлекателна за ученици в горния курс и студенти. А тези, които следват социална педагогика, медицина, физиотерапия - биха могли да изкарат стажа си като социални асистенти - би им било само от полза.

    ОтговорИзтриване
  2. Донка Михайлова22 юни 2011 г. в 14:38

    Предложението на Таня Йовева за еднократно подаване на документи на хората с пожизнени ТЕЛК решения е чудесно. Бюрокрацията не бива да затруднява допълнително хората с трайни увреждания, чието състояние няма как да бъде подобрено - естествено може само да бъде облекчено, поне от бюрократично разкарване.

    ОтговорИзтриване