Интервю на Таня Величкова от програма ХОРИЗОНТ на Националното радио по Евранет
Повече от 50 милиона граждани на Европейския съюз, 55-60% от които жени, са с увреждания. Те представляват 15 % от населението на ЕС. По-малко от половината от тях имат завършено средно образование. Безработицата сред тях е два пъти по-висока, а тази при жените е много по-висока, според статистиката, от трудовия пазар. Хиляди обаче въобще са изключени от трудовия пазар и следователно и от статистиките за безработица. Освен това жените и мъжете с увреждания също се сблъскват с предразсъдъци и изолация и са подложени на голям риск на насилие и всякакъв вид обиди. Тези констатации са част от една кампания, наречена „Милион за инвалидността”. Кампания, в която повече от 1 300 000 граждани се подписаха в подкрепа на своите права на старта на сегашния Европейски парламент. Много важно е да разберем по какъв начин България реагира, каква е ситуацията до момента и какви са европейските начини за справяне. За тази ситуация се говори на Националната конференция „Жените с увреждания, техните права и възможности”, състояла се на 18.05.2012 г. в София.
- Добър ден на г-жа Таня Йовева, председател на Сдружение Национален алианс за развитие, организатор на Конференцията. С каква базова статистика можем да тръгнем преди този разговор?
- Статистиката, която Вие отбелязахте е тъжна и правдива. Може би някои хора се учудват, че сме решили точно сега да организираме подобна конференция, когато безработицата по света е голяма. По принцип положението на жените е много по-тежко - 16% е по-ниско заплащането за еднакъв труд спрямо мъжете. Младите хора с 2-3 висши образования стоят по домовете си и се притесняват, че не могат да бъдат сред хората. За тях не е важно само материалното благосъстояние, но да бъдат приети в обществото и да бъдат като всички останали. Затова ние решихме да организираме първата по рода си конференция, свързана със заетостта на жените с увреждания, водени от единственото желание да обединим усилията на Правителство, неправителствени организации, общество и медии.
Конференцията беше открита от г-жа Златанова, представител на Европейската комисия за България и бяхме поздравени от името на Европейския комисар Кристалина Георгиева. Това е още едно доказателство за интереса на ЕК към активния живот на възрастните хора, към хората с увреждания, които искат да работят. Те също искат да живеят пълноценно, да бъдат активни граждани на това общество и да бъдат полезни с труда си на семействата си.
- Това, че те са физически по-невидими, изисква ли по-голяма специфичност при намиране на работа на жените с увреждания?
- В продължение на един месец организирах тази конференция, много млади хора искаха да дойдат, да споделят своите болки за това как са търсили безуспешно работа към общините, бюрата по труда. На практика не им е отказвано, но дипломатично са отпращани. И хората, след много търсене, се отчайват, загубват интерес към Бюрата по труда. Получих много писма за ходенето им по мъките и се притеснявам, че с нищо не мога да им помогна. Изолацията им беше попречила да дойдат и на тази Конференция, затова решихме да издадем книга на ”Жените с увреждания, тяхната заетост - национални и европейски практики”, да разкажем за това, което някои от тях са постигнали и продължават да помагат и на други. Трудностите се пораждат от това, че няма достатъчно специализиран транспорт, асистенти, които да ги обслужват по време на пътуването. В София, например, 20 000 души се обслужват само от три специализирани коли, а в Бургас, където хората са много по-малко, разчитат на 9 коли. Всичко опира не само до пари, но и до желанието на кметовете да направят повече за хората с увреждания, за да се чувстват те пълноправни граждани. Хората искат да работят и затова трябва да се говори много с работодателите, да им се внуши че и те са като всички останали - едни могат, други не могат да бъдат пълноценни на работното си място.
- Ако правилно Ви разбирам, проблемът в България не е толкова в приемането на работа, колкото придвижването до работното място.
- В момента много се използва Националната програма за хора с увреждания. Аз също съм назначила няколко човека на работа, но с някои от тях работим чрез интернет, особено когато са на инвалидни колички. Повече от 10 г. съм назначавала жени с увреждания, срещала съм всякакви хора, имала съм големи разочарования, защото все по-малко се срещат амбициозните хора, които искат да се изявят, да докажат, че могат. В повечето случаи работодателите не смеят да назначават хора с увреждания, защото са необходими допълнителни разходи за оборудване на работното място. Към Агенцията за хора с увреждания фирмите могат да кандидатстват за проекти, но само това не е достатъчно.
- Как може да се осигури специализирания транспорт - от държавата или работодателя?
- Добре е разходите за транспорта да се покриват от страна на общините, но по принцип всичко е въпрос на желанието на работодателя да назначи хора с увреждания. Законодателството и нормативните документи задължават работодателите да имат квота за хора с увреждания и ако те не я спазват, биват глобявани от страна на държавата, но те обикновено предпочитат да си платят глобата и да не се ангажират с назначаване на хора с увреждания. Необходимо е по-отговорно отношение от страна на държавата и на обществото към хората с увреждания, които могат и имат по няколко висши образования. Работодателите трябва да повярват във възможностите на хората с увреждания и да им гласуват доверие.
Говоренето също е част от пътя от страна на медиите и вярвам, че ние също ще допринесем за промяна на нагласата на обществото за доброто отношение към хората с увреждания и техните възможности.
Разговорът продължи с Изпълнителния директор на Агенцията за хора с увреждания, г-н Минчо Коралски:
- Вие в последния момент се отказахте да се включите в Националната конференция, свързана с жените с увреждания. Точно защото не може да се придвижите с инвалидната си количка?
- За съжаление мястото, където се провежда конференцията, е недостъпно за хора като мен. Аз мисля, че проблемът не е само в достъпната среда. Той е комплексен и започва от раждането на човека - в случая на дете с увреждания. Анализът, който направихме във връзка с дългосрочната стратегия за хората с увреждания показва, че много неща влияят върху отсъствието на хората от пазара на труда.
- Най важните?
- Напоследък се чувства промяна в нагласата на работодателите. Мисля, че формирането на общественото мнение започва от най-ранна възраст, преминава през възможността за придобиване на професионална квалификация, през изграждането на трудови посредници. Необходими са и стимули за наемане на хора с увреждания, чрез използване на всички известни форми на заетост. Работа може да започне всеки, който предпочита да бъде в специализирано или в защитено предприятие. Не на последно място това са достъпния транспорт и комуникации. Само по този начин хората с увреждания могат да се възползват от правото си на труд. Но след въвеждането на квотата от 2% в държавната администрация много хора, които спечелиха конкурси преди няколко години, за съжаление, не можаха да достигнат до работното си място.
- Имате ли ясна картина по какъв начин хората с увреждания участват на пазара на труда, напоследък непрекъснато се спори за статистиките за това колко са хората с увреждания и колко от тях са извън системата?
- Едно от изследванията, които направихме във връзка със създаването на информационна система за регистър на хората към АХУ, показа, че около 10% от 250 000 души в работоспособна възраст имат работа, това са около 25000 души - нещо, което на фона на останалите граждани е 5 пъти по малко.
- Какви са начините тази картина да се промени? Както казахте, това е дълъг процес във времето. Можем ли да погледнем към някакви по-краткосрочни варианти?
- Мисля, че една от причините да сме на това положение, е търсенето на краткосрочни варианти.
- Да, прав сте.
- Самозаблуждаваме се като мислим, че има магически ход за решаването на тези проблеми. Има подходи чрез оперативните програми, които в момента действат и осигуряват заетост на хора с увреждания. Но все пак говорим за средства, които идват отвън, които рано или късно свършват, а ние трябва да изградим система, която да позволява нашия пазар на труда независимо от това има ли програми да се интересува от хората с увреждания и да не ги елиминира. Създалото се впечатление, че те са нетрудоспособни, кара работодателите да ги избягват и да не се запознават с качествата и възможностите им. Затова, когато изброих част от мерките, задължително трябва да има трудов посредник, който да разкрива пред работодателите възможностите на хората с увреждания. Ще дам пример: експериментално посредническо бюро към Съюза на слепите намери работа на двама незрящи софтуерни специалисти, които се оказаха най-добри в компанията им в обработката на аудио и видео файлове.
- Какъв следва да е статута на този посредник? Като частен предприемач ли си го представяте или като регламентиран - държавен?
- Нашият анализ показва, че и двете форми трябва да бъдат подкрепени. В по-големите градове трябва да има посреднически служби към бюрата по труда, но това не означава, че не може частни и неправителствени организации да участват на пазара на труда и по същия начин да стимулират хората с увреждания. Важното е те да вършат това професионално, тъй като запознаването на работодателите с възможностите на хората с увреждания е ключът към успеха. Практиката показва, че хората не са настроени отрицателно към хората с увреждания, но мисълта, че това са нетрудоспособни хора, че се налагат допълнителни облекчения, ги карат да се въздържат да наемат хора с увреждания.
- Още едно мнение от позицията на Европейският опит по Евранет по програма ‘Хоризонт’ на БНР от асоциация „Мария Кюри”. Тя работи по европейските проекти за хора с увреждания. Така младата, незряща специалистка Петя Грудева прави сравнение за политиките в България и Европа спрямо отношението към хората с увреждания в ЕС.
- Ще прозвучи много изненадващо за слушателите, но аз не бих казала, че сме много назад. Проблемът с безработицата на хората с увреждания в Европа е също толкова наболял, колкото в България. Навсякъде е висок процентът на хората с увреждания, които са без работа. Ние единствено много изоставаме по отношение достъпността и подобряване на инфраструктурата в нашата страна. В повечето европейски страни този въпрос е уреден. В развитите европейски страни много е наболял проблемът с адаптацията в реална работна среда. Хората с увреждания срещат затруднения във влизането в масовите училища. Достъпът до професионално образование и обучение също е проблем. Неслучайно ЕК влага много средства в професионалното обучение на уязвими групи. По този начин те получават адекватни трудови умения и професионални навици, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда.
- Доколко европейските програми могат да бъдат алтернативни при осигуряване на заетост на хората с увреждания?
- Програмите осигуряват редица възможности да се преквалифицират и реализират. Например, да развиват собствен бизнес. На конференцията показахме две успешни практики, в които жените с увреждания могат да бъдат преквалифицирани в ресурсни учители. В България напоследък тази професия става много важна. Тя е свързана с адаптацията на децата в масовите училища. Проблем е какво се случва когато те трябва да напуснат училищната скамейка и да се насочат към университетите.
Втората успешна практика са така наречените „менторинг програми”. Хората с увреждания са завършили висшето си образование и са натрупали реални умения в реална работна среда. Самите работодатели трябва да се убедят, че тези хора могат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар