Болните от Алцхаймер на произвола на съдбата

Навлязохме в четвъртата си година от началото на членството в Европейския съюз. Смятаме се за част от цивилизования свят. Но все още се отнасяме към нуждаещите се болни хора варварски, оправдавайки се с недостиг на бюджетни средства, криза, липса на възможности и т.н. За безсмислено харчене на парите на данъкоплатеца – примери колкото искате, за разхищения  и неправомерно присвояване – също. Но иначе за важните неща пари все няма и няма.

А кои са важните неща, ще попитате? Ами няколко – здравеопазване,  образование, работа, доходи, сигурност.

В сектор здравеопазване кашата е пълна, въпреки смяната на няколко министри. Събират се осигуровки, парите не стигат, пациентът непрекъснато се налага да доплаща за най-елементарни неща. В същото време привилегировани маргинални социални групи не плащат осигуровки, но масово се ползват от услугите на системата.

Скъпи офиси и луксозни автомобили са на разположение на здравноосигурителната каса, но едновременно с това касата не заплаща  нито стотинка за лечението на над 25 000 души в България, които страдат от болестта на Алцхаймер. Само три са отрицателните примери в Европа за такъв проблем – България, Литва и Малта. Алцхаймер е коварно заболяване причиняващо разрушаване на мозъчните клетки. Процесът е прогресивен и води до превръщането на човека във вегетативен организъм без съзнание и разум. Процесът на разрушаване може да бъде спрян в ранен стадии, когато дори не би се стигнало до сериозна загуба на трудоспособност, но лекарствата за това струват до 200 лв. месечно. Изтънелият в кризата семеен бюджет често не може да се справи с подобен разход.

Какво следва от това? Да оставим семействата на болните да се справят както могат или да настояваме за приоритети в обществените разходи? 

Спортните съоръжения са прекрасно нещо, градинките с цветя – също, но във времето на финансов недоимък е по-важно да помогнем на болните, да спасим човешкото здраве, да запазим работоспособността на хората, които с труда си ще помогнат за увеличаването на общественото благо и тогава ще има и пари за зали, цветя, фонтани. Ще има и много усмивки на излекувани щастливи хора в солидарно и хуманно общество.

Диана Дар