Модернизирането и пригодността за заетост са в центъра на новата стратегия за реформа на висшето образование

Като част от европейската стратегия за работни места и растеж Европейската комисия представи стратегия за реформа за повишаване на броя на завършващите висше образование, подобряване на качеството на преподаване и за увеличаване в максимална степен на приноса на висшето образование, за да се помогне на икономиката на ЕС да излезе по-силна от кризата. В стратегията се набелязват приоритетните области, в които държавите от ЕС е необходимо да положат повече усилия за постигането на общи образователни цели, и се посочва по какъв начин Европейският съюз може да подкрепя провежданите от тях политики за модернизиране. Инициативите на равнището на ЕС ще включват класиране на университетите по няколко различни показатели, чрез което студентите ще получават по-добра информация за курсовете, които са най-подходящи за тях, както и схема за предоставяне на гаранции по заеми „Еразъм за магистри“, предназначена за студенти, които следват пълен образователен курс в чужбина.

В Европейския съюз има близо 4000 университета и други институции за висше образование, в които учат над 19 млн. студенти. През последните години броят и разнообразието на висшите учебни заведения, както и броят на студентите, се увеличиха значително. Въпреки това обаче възможностите за финансиране, управленските структури и учебните програми често не успяваха да се развиват със същите темпове. Висшето образование не успява да обучи и да даде на Европа достатъчен брой хора, притежаващи нужните умения за създаване на работни места и растеж. В същото време конкурентите на Европа в останалата част на света, и най-вече страните с бързо развиващи се икономики, увеличават с бързи темпове своите инвестиции във висшето образование.

При официалното обявяване на стратегията европейският комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу заяви следното: „Висшето образование представлява мощен двигател на икономическия растеж и създава предпоставки за по-добър стандарт на живот и за повече възможности за хората. Това също така е най-добрата гаранция срещу безработица. Независимо от това обаче твърде голям брой завършили висше образование се сблъскват с големи трудности при наемането им на пазара на труда или намирането на добра работа. Трябва да реформираме висшето образование, както и професионалното образование, така че да дадем на младите хора уменията, от които се нуждаят, за да разгърнат своя потенциал що се отнася до личностното развитие и пригодността за заетост.“

Контекст

Приоритетните области, в които е необходимо провеждането на по-нататъшни реформи, включват следното:

-       увеличаване на броя на завършващите висше образование, привличане на по-широка част на различните слоеве на обществото към висшето образование и намаляване на броя на лицата, които напускат, без да са завършили курса си на обучение;

-       подобряване на качеството и на практическата приложимост на висшето образование, така че учебните програми да отговарят на нуждите на учащите се, на пазара на труда и на бъдещото кариерно развитие, а също така насърчаване и възнаграждаване на върховите постижения в преподаването и научноизследователската дейност;

-       предоставяне на повече възможности на студентите за придобиване на допълнителни умения чрез учене или професионално обучение в чужбина, и за насърчаване на трансграничното сътрудничество с цел повишаване на резултатите в областта на висшето образование;

-       обучаване на повече научни изследователи с цел подготовка на терена за индустриите на бъдещето;

-       укрепване на връзките между образованието, научноизследователската дейност и предприятията с цел насърчаване на върховите постижения и иновациите;

-       гарантиране на ефективно финансиране — предоставяне на по-голяма свобода при управлението на висшето образование и инвестиране в качествено образование с цел да се отговори на нуждите на пазара на труда.

Редица страни от ЕС отдават приоритет на модернизирането на своите системи за висше образование, но потенциалът на европейските висши учебни заведения да допринасят за благоденствието на Европа и да изпълняват по-широката си роля в обществото продължава да бъде недостатъчно използван. Ето защо образованието е залегнало в центъра на стратегията „Европа 2020“, в която се поставя за цел до края на настоящото десетилетие 40 % от младите хора в Европа да имат диплома за висше образование (през 2010 г. те са 33,6 %).

През юли Комисията представи предложенията си за следващия многогодишен бюджет на ЕС (2014—2020 г.), като в тях се предвиждат значителни увеличения на средствата за образованието, обучението и младежта (+ 73 %), а така също за научноизследователската дейност (+ 46 %), като признание за тяхната ключова роля в поддържането на растежа. Програмата за реформи за модернизиране на висшето образование ще определи приоритетите в разходите на програмите на ЕС в подкрепа на реформите.


Източник: Европейска комисия