В България липсва адекватна и целенасочена политика, осигуряваща независим живот за хората с увреждания

Центърът за „Независим живот за хората с увреждания” бе организатор на проведения на 18 октомври „Дебат на колела”, на който бяха поканени кандидат-кметовете на столицата Йорданка Фандъкова, Прошко Прошков, Георги Кадиев, Мартин Заимов, Владимир Каролев и Ангел Джамбазки. Предизвикателството приеха Георги Кадиев, Владимир Каролев, Мартин Заимов, а на финала се включи и Прошко Прошков. Организаторите на протеста призоваха кметовете да се качат на инвалидни колички и да се придвижат от Софийския университет до Столична община.

Недостъпната среда

Паркирали коли по тротоарите, бордюри, стръмни стълби, отсъстващи платформи за инвалиди и рампи. Това са предизвикателства, с които всеки ден хората с увреждания трябва да се борят и не винаги успяват. Обществените сгради в България рядко са достъпни. Само от време на време и в някои от тях се правят леки, почти незначителни корекции, които често биват представяни като страхотен акт на милосърдие и добронамереност. Към всичко се прибавя и недостъпен обществен транспорт. Съвсем наскоро управляващите умуваха как да намалят и преференциите на инвалидите за градския транспорт. При новата схема, ако тя се приеме, хората с увреждания могат да разчитат само на мизерната добавка от 8-9 лева на месец. Тя обаче важи само за тези, които са с първа и втора група инвалидност. Така се убива желанието на хората да излизат навън и да се приобщават към обществото. Отпуснатите специализирани автобуси от Столична община, пригодени за ползване от хора с увреждания, са крайно недостатъчни.

Резултат от социалната политика на управляващите ни отвежда на едно от последните места в Европа по отношение на толерантността  на обществото към хората с увреждания. Този път кандидат-кметовете смениха за няколко часа  луксозните си коли с инвалидни колички. Проблемът с достъпността е решим. Трябва да се създаде добра координация между  ангажираните държавни институции - правителството, Министерството на труда и социалната политика и общините. Задължително звено в тази система трябва да бъде и диалогът с неправителствените организации, за да се случват хубави неща за хората с увреждания главно в областта на околната среда.

Мила Тронкова