Лобираме за културна столица, но добре е да лобираме и за столица на толерантността. Тя трябва да бъде образец за решаване на проблемите на възрастните и на хората с увреждания.
Миналата година пътувах на собствени разноски из страната и организирах интересни срещи в залите на кметствата за по-скорошно ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. За мен тези срещи се оказаха много ползотворни, защото разбрах как в някои градове кметовете с желание подготвят почвата за по-добър и спокоен живот на възрастните и на хората с увреждания като подобряват околната среда и специализираният транспорт. За много интересни инициативи научих и от неправителствените организации, но, за съжаление, Столична община работи с едни и същи неправителствени организации и на практика нищо ново не се случва за подобряване положението на хората с увреждания.
Въпреки, че по време на изборите имаше отделни стаи за хората с увреждания, в община Лозенец в 122-ро училище вратите на тези стаи бяха затворени и само стояха надписите. Аз трябваше да изкача 100 стъпала, за да гласувам. Друго неудобство преживях, когато се наложи да регистрирам в общината майка ми, която е 92-годишна и се оказа, че не мога да го направя, защото изискват нотариален акт – оригинал и копие, плюс генерално пълномощно, в което да се впише, че тя самата желае тази пререгистрация. Аз полагам грижи за майка ми от 6 месеца в дома си и не мога да направя това, което е законно, тъй като заверката при нотариус се заплаща, а и неудобството е, че той трябва да дойде в дома ми. Пред мен стоеше една хладнокръвна администраторка, на която казах, че в България честните и почтени хора винаги срещат препятствия при извършване на законни действия, нищо че беззаконието у нас се шири навсякъде и по 50 души се регистрират на един адрес в някои градове в страната. Промените в този закон за отседналост са от май месец, но не е взето под внимание обстоятелството, че те затрудняват възрастните и хората с увреждания. Навярно законотворците са мислили да предотвратят мнимите регистрации, но на практика затрудниха болните, възрастни и беззащитни хора. Може би затова много от тях не успяха да гласуват.
Питам се понякога община Лозенец какво прави за тези хора, особено за хората на почтена възраст. Дори и личните лекари не поемат ангажимент да ги включат в техните списъци.
Истина е, че правата на общините са недостатъчни, но крайно време е броят на тези 23 общини да бъде намален и в тях да работят по-малко, но качествени и добри администратори. По този начин ще останат повече средства за много други приоритетни дейности в столицата чрез прилагане на инициативен и добър мениджмънт от страна на кмета.
Уморихме се вече от това безвластие, от това кой не си върши и кой си върши работата. Аз самата искам за възрастните и за хората с увреждания да бъдат създадени по-добри условия на живот и те да живеят достойно. За това понякога не се искат много средства, но се изисква гъвкав мениджмънт и желание за работа. Всеки човек трябва да тежи на мястото си и да знае, че с действията си може да бъде полезен. Това искам аз и хората, които са гласували за своите кметове – толерантно и добро отношение към тях.
Таня Йовева
Добре казано от г-жа Йовева, но ... Според мен тези затруднения за възрастните, болните и хората с увеждания са направени съвсем съзнателно. Ясно е, че тези хора са привърженици на една далеч по социална политика, а тя не е приоритет на управляващата партия. Следователно са били затруднени да упражнят правото си на глас с цел безапелационна победа на първи тур. Това, което се констатира масово в цялата страна. Дали ще мълчим зависи от нас.
ОтговорИзтриване