Катерина има 6-годишна дъщеря и 3-годишен син. Никога не ги е виждала и няма да ги види. Още повече, че тя ги възприема, опипвайки ги. Физическият контакт с децата компенсира това, което виждащите майки заместват с очите си.
Много внимавам да не досаждам на децата, споделя тя, и да не прекъсвам техните игри.
Катерина се ражда с глаукома – прогресиращо очно увреждане, но това не пречи тя да завърши теология и психология. До 16-годишна възраст е имала остатъчно зрение и по-късно го загубва. Разочарованието й е голямо, дори иска да влезе в манастир. Убеждава се, че духовната служба й помага да осмисли живота си. Отнася се плахо към връзките си с мъжете и си внушава, че никой няма да я поиска с такъв недостатък.
Голямата й вяра, желанието й да има семейство, й помага да го създаде, да намери работа в психологически християнски център за семейни консултации при архиепископството в Прага.
През 2003 г. се омъжва. Съпругът й е програмист и е със слабо зрително увреждане, но за жалост няма шофьорска книжка, за да пътуват спокойно из страната.
Моят съпруг е винаги близо до мен при отглеждането на двете ни деца, добавя тя, глади, готви, почиства... Липсва ми това, че не мога да видя как децата си играят. Те ми помагат дори при поставяне на червилото, сресването на косата, в подреждането на дрехите. Понякога ми липсват съвместните разходки на цялото семейство, защото децата и съпругът ми излизат с колелета, а аз съм принудена да остана в дома си. Често съжалявам за това и си поплаквам. Най-сложното на всяка незряща майка е 2-рата и 3-тата година от израстването на детето, когато то тича, смее се и се учи да говори. Надявам се, че ще издържа и децата ми няма да се срамуват от мен, от моето физическо състояние и ще продължим да се уважаваме и да имаме взаимно доверие.
Превела от чешки: Ваня Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар