За всеки идва момент на равносметка: какво е постигнал, какво е загубил, в състояние ли е още да мечтае или просто да се остави на течението на живота, като отбрулен от вятъра есенен лист?
Спомени за щастливо и безгрижно детство, игри и смях, обичта на близките и щастието да си закрилян. Радостта от порастването, желанието да опознаеш света и да му покажеш способностите си, да намериш своята пътека, да засадиш своето цвете, да направиш едно място твой дом, да го изпълниш от своя страна с обич и нежност, да създадеш дете, да се радваш на слънцето – за това мечтаеш, като всички нормални хора.
Но съдбата е решила друго. Внезапно заболяване, нелечима диагноза и ето – вече си различен. Човек с увреждане. Всичко се променя. Приятелите сякаш се отдръпват – ти вече не си като тях. С кариерата е свършено – ти не можеш да се справиш като другите. Няма значение колко си учил, какво си завършил, какъв опит имаш – ти просто губиш.
Започва ходене по мъките, изследвания, комисии и накрая – връчват ти лист хартия с толкова и толкова процента загубена работоспособност, определят ти пенсия, с която трябва да решиш – да ядеш ли, да плащаш ток и парно ли, или просто да гледаш в една точка, чакайки някакво чудо или да стоиш безмълвен и отчаян в безкрайната си самота.
Вътрешно протестираш срещу мизерията и това, че ако случайно си намериш работа – тя е ниско квалифицирана и срещу нищожно заплащане, искаш да извикаш: „Но аз знам и мога повече, по дяволите!” Сякаш няма кой да те чуе. Светът, задъхан и забързан минава покрай теб и ти се чувстваш забравен и излишен.
Стига си стоял там, в ъгъла. Може да си различен, но си човек, като всички. Огледай се, разходи се, поговори си първо със себе си и после с всички останали. Можеш да научиш нещо ново, да усвоиш нови умения. Все пак в съвременния свят обществото се стреми да направи достъпна средата за обитаване и това важи и за теб. Търси, опитвай, не се отказвай. Това, че си различен означава, че си загубил едни умения, но сам се убеждаваш, че си развил други, че имаш нова чувствителност, нови възможности за анализ и адаптиране.
И най-важното! Не се подценявай! Ти можеш и знаеш. Уважавай себе си, уменията си, опита си, образованието си. Върви с високо вдигната глава и се бори за правата си – за правото на образование, на труд, на кариера, на достойно заплащане. Бъди активен и се радвай на приятелите си, на близките у дома, на усмивките на всички, с които общуваш.
Ти си личност и съдбата ти праща предизвикателството да си различен, само за да те направи по – силен! Пътят на живота те очаква, дай ръка и да тръгваме!
Диана Дар
Няма коментари:
Публикуване на коментар