Заедно с мама можем повече

Приключи проект на Сдружение “Жените с увредено зрение – ТИ МОЖЕШ” по актуални проблеми, свързани с обучението на деца с увредено зрение. Отдавна в развитите европейски страни се обръща сериозно внимание на децата с увреждания, особено като родителите разберат, че децата им не са добре. В подобни случаи родителите изпадат в паника, не знаят как да се справят с отглеждането им и тяхното развитие. В нашата страна е много ниско нивото на  информираността  за симптомите на различните заболявания  и по-амбициозните родители сами започват да търсят характерните особености на заболяването и какво е необходимо да се направи, за да се  постигне ефект. Напоследък много неправителствени организации започнаха да проявяват интерес към проблемите на децата с увреждания, особено Националната мрежа за децата. За първи път ръководителят на проекта Живка Павлова, по образование юрист, постави сериозно въпроса за обучението на децата в специализираните и масовите  училища. Това стана възможно чрез проекта “Заедно с мама можем повече”  към Институт „Отворено общество”. Вниманието бе насочено към проблемите, свързани с незрящата майка и незрящото дете и съответно зряща майка и незрящо дете.

Трудно е съжителството между тези целеви групи, пораждат се много проблеми, които те самите в повечето случаи не знаят как да разрешат. Затова те се нуждаят от психолог и социален работник. Икономическото положение и безработица също оказват влияние на материалното състояние на такива семейства и тяхното развитие. По време на проекта бяха проведени обучителни семинари с родители и  деца с увреждания. В дискусиите бяха показани предимствата на специализираните и масови училища и трудностите, които децата изпитват поради недобрите условия за тяхното обучение.

„Предвидени бяха занимални игри “Заедно с мама”, казва Живка Павлова. На пикника, който беше проведен, бе създадено едно добро настроение и ясно проличаха взаимоотношенията между родители и деца. Хубавото е, че бе установен траен контакт между зрящи и незрящи деца.”

Още в самото начало на проекта  са били поканени да участват педагози и психолози от училището за деца с увредено зрение в София, както и представители от Инспектората, които се занимават с проблемите на децата с увреждания, но те, за съжаление, не са проявили интерес към този проект. Това бе голямата болка на Живка Павлова.

Екипът на проекта обаче бе поканил участници от Ресурсен център - Русе. Те показаха положителните практики и как работят с децата с увреждания, които учат в масови училища. Партньорска организация е направила социологическо проучване за отношението, което съществува между родители и деца с увреждания и за трудностите, които децата  срещат в обучението.

Психолози работиха с деца между шест и шестнайсет години. Децата се вълнуваха от това, какво им предстои, ще могат ли да продължат образованието си и ще намерят ли реализация на своя труд. За това екипът от специалисти се опита да предразположи децата и родителите към своеобразния начин на живот. За всеки родител е трудно да приеме, че детето му не вижда, но той трябва да свикне с тази мисъл, да стимулира това дете да живее като всички останали - да излиза с децата, да се забавлява, да изживее своето детство, без да се затваря в себе си.

Запознах се с Виктор Асенов, едно чудесно момче, което е учило в специализирано училище, а после е решило да учи, както всички деца, в масово училище. По време на семинарите той не преставаше да се интересува за възможностите, които му се предоставят чрез интернет, чрез различните институции, за да учи, използвайки всички електронни и тифло средства, за да може да усвоява нормално знанията в учебния процес.

Социологът Павел Чемишанов от Пловдив сподели мнението си от изследването, което е направено по проекта. “Задачите, които си бяхме поставили с този проект, бяха свързани с модела на образование, специализираните и масови училища. Специализираното училище в София е административен и методичен център, който помага на ресурсните учители и е изцяло под контрол на ръководството на училището. Това се оказва проблем, който затруднява реализирането на модела, заложен в нормативната база, която е съобразена с европейските стандарти. В София 25 деца учат в масови училища, но има вероятно и други, които не са обхватнати от ресурсни учители. В нашето изследване успяхме да обхванем 22-ма родители, чиито деца са с увреждане”.

Павел Чемишанов споделя нещо много важно, което съществува в европейските страни: „Седемдесет процента от работата на ресурсните учители е с родителите. В България този процент е много нисък.” Според него, Национално представените организации, които се занимават с децата и хората с увредено зрение се разминават със социално - образователните цели на тези групи. Особена тревога буди и работата на Асоциацията на родители на деца с увредено зрение, която е с изключително малък рейтинг и няма необходимата прозрачност за дейността си. Децата, които учат в специализираното училище в София, не са доволни от условията, в които се обучават и от пансиона, в който живеят. Няма го необходимия достъп до интернет. Не се провежда необходимата мобилност и ориентация на тези деца. Според родителите, извънкласните занимания са недостатъчни и дори не се организират, както е било някога. От изследването прави впечатление, че не се дава възможност за общуване между зрящи и незрящи деца.

Например, конкурсите, които се провеждат, се организират в самото училище. Целта на такива конкурси е децата да се съревновават със зрящите деца, за да видят децата  с увреждания на какво са способни и доколко са напреднали, и могат ли да бъдат конкурентоспособни. Тези деца също биха искали да имат лаптопи, брайлови машини, достъп до учебни помагала  и специализиран  спомагателен софтуер, ЗА ДА ИМАТ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ КОМФОРТ.

Над това трябва да се замислят Министерствата на образованието и културата, според Павел Чемишанов. Законодателно да бъдат променени някои нормативни документи.

В изследването е констатирано, че в специализираното училище работят добри специалисти, но то се оказа една затворена система. Обществото не е запознато с възможностите на тези деца. Те трябва да израстват, да се развиват, да постигат целите си, благодарение на своята упоритост и знания. Но за това не по-малко грижа трябва да имат не само родителите и учителите, но и обществото, различните институции и неправителствени организации.

Доброто в случая е, че днес медиите все повече говорят и пишат за проблемите на децата с увреждания, а това е сигурна гаранция за едно по-добро бъдеще на тези деца и е проводник за  взаимодействие между родители, деца и общество.

Таня Йовева