Пет години членство в ЕС и бъдещото ни развитие

На конференция, организирана от Представителството на Европейската комисия и Център за икономическо развитие, по повод 5-годишнината от влизането ни в Европейския съюз, бе отбелязано състоянието на конкурентоспособността на българската икономика и бъдещото й развитие. Участваха председателят на центъра Георги Прохаски, ръководителят на Представителството в ЕК в България Зинаида Златанова, посланикът на Дания в България Кааре Янсон, посланикът на Румъния в България Антон Пакурецу, както и Анелия Дамянова от Център за икономическо развитие и Ася Кавръкова от Институт „Отворено общество“.

Министър Томислав Дончев очерта дяловото разпределение на средствата за финансиране по линия на кохезионната политика за следващия програмен период.

По думите му, ако целият ресурс се разглежда мащабно като 100 единици, предложената към момента система предвижда около 30 от тях да бъдат използвани за тежки инфраструктурни проекти (пътища, железници и инвестиции във водния сектор), 25 единици да бъдат отнесени към финансирането по европейския социален фонд (социално включване, образование и професионално обучение, по-ефективна публична администрация), а останалият ресурс да бъде за Европейски фонд за регионално развитие. Половината от него (близо 22 единици) се предвижда да бъдат използвани за ниско въглеродна икономика, малки и средни предприятия и научно развойна дейност.

Министърът коментира предстоящите промени в политиката, която ще се превърне в инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина и за намаляване разликите между различните региони, за да може Европа да бъде по-свързана и по-координирана.

Меглена Плугчиева, български политик и дипломат, сподели отговорно, че българската администрация трябва да се научи да мисли по друг начин и да се фокусираме върху недостатъците на нашата конкурентоспособност и да се коментира защо безработицата у нас продължава да расте, защо малкият и средният бизнес е поставен на колене и чуждите инвеститори напускат страната и защо продължава да се развива сивата икономика.  Според нея нараства и междуфирмената задлъжнялост в размер на над 700 млн. лв. Всичко това говори за рязко влошаване на бизнес климата в страната. 
„По отношение на използване на кохезионните фондове ние сме на 25-то място от 27 европейски страни. Само 20% сме усвоили по статистиките на Томислав Дончев и те са крайно незадоволителни. Питаме се защо малките и средните предприятия се отказват да кандитатстват по оперативна програма „Конкурентоспособност”. От ноември м.г. се използва програма JEREMIE, но за съжаление, хората са разочаровани и реално 0.2% са разплатени по ОП „Конкурентоспособност”. Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” също буксува и не работи както трябва, a ОП „Oколна среда” има най-нисък процент на усвояване. Върху всички тези въпроси ние трябваше да дискутираме, но, за съжаление, Томислав Дончев не можа да остане на конференцията, за да можем да проведем смислена дискусия.  Според мен, трябваше да има по-ясна визия за участието на България, за политиката 2014-2020 г. как ще се пречупи общата политика на Евросъюза за България. Ще има ли Закон за управление на средствата? Ще има ли правителството идеи за нови регионални програми, за да може Видинския район да не бъде най-изостаналия в страната и в Европа. Не е в интерес на страната да продължаваме да твърдим, че сме добре. Всички тези въпроси трябва да бъдат поставени пред депутатите, в Парламента, в Комисията по европейските въпроси. Като зам.-председател на Комисията поставям този въпрос, но все още отговор нямаме. Мислех, че на този форум ще имаме по-реален и конкретен дебат, но това не се случи.”

Водещият конференцията г-н Прохаски, председател на Център за икономическо развитие, допълни: „Би било непростима грешка, ако и през следващия финансов период България влезе неподготвена, без ясна административна готовност за усвояване на средствата. Отговорността на правителството и на г-н Дончев, който управлява европейските средства, е много голямо и затова нека им пожелаем успех през тази година.”

Проф. Бистра Боева от Икономическия институт каза: „В изказванията пролича връзката на прогреса ни в качеството на участници в Европейския съюз и как това се отразява на конкурентоспособниостта. Ние не можем да решим всички тези проблеми, но това е един положителен момент в дискусията за конкурентоспособността. Много добре бяха изведени перспективите, на които трябва да бъде обърнато внимание в бъдещото развитие на страната – иновации, инфраструктура, институции, образование. Единственото, което бих препоръчала на правителството е да се предостави по-голяма публичност на това, за да се получи един добър диалог между правителство и гражданско общество. Много важно е да се прочете от повече хора доклада в Давос (Швейцария) и да се обърне внимание на фирмите, за качеството им на управление в корпоративните ръководства и през следващия програмен период бизнесът да бъде на почит и уважение.”

Направи силно впечатление изказването на румънския посланик г-н Антон Пакурецу, който прозвуча много позитивно и по човешки. Румъния е втори партньор на България след Германия. „За най-голяма наша радост имаме общ енергиен пазар.” Той отчете голямото влияние и ползата на ЕС за подобряването на икономиките в двете страни и изграждане на добра инфраструктура.

По принцип трябва да искаме все повече и повече от ЕК, подчертаваха изказалите се. Много важно е да има стабилност на балканските страни.

Австрия също има голямо влияние в развитието на България.  В продължение на повече от 10 г. тя е подкрепяла страната ни с инвестиции и стокообмен, както и Балканите.

Г-жа Ася Кавръкова от Институт „Отворено общество” говори за качеството на живот в България. „Оказва се, според индекса, че в Сърбия и Черна гора, които не са членки на Европа, качеството на живот е по-добро, като здравеопазването, например.”

През 5-те години от влизането ни в ЕС ние все още се обучаваме в същността на нещата, за да разчитаме на по-добра икономика, образование, здравеопазване и съответно качество на живот. Много са показателите, по които трябва да се работи, но, дай, Боже, за в бъдеще нещата да си дойдат на мястото и всеки да прави това, за което е призван. Едва тогава ще можем да разчитаме на едно по-добро бъдеще за всички нас.

Таня Йовева