Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията 2012

Откриването на Европейската година за активен живот на  възрастните хора и солидарността между поколенията събра много хора в една от залите на хотел Шератон. Интересът на обществеността бе предизвикан вероятно от многото проблеми с които се сблъскват възрастните хора в България и желанието им да живеят пълноценно, да се забавляват и  да  пътуват. Едно от посланията на Европейската комисия е,  че никога не е късно да споделим опита си, да се ангажираме с добра кауза, да намерим приятели, да разширим кръгозора си, да поемем живота в свои ръце, да обединим силите и  да се грижим за другите.

В залата се бяха събрали посланици от различни европейски страни, представители на Европейката комисия, депутати, министри, зам. министри, неправителствени организации, творчески съюзи, академични среди.

Обикновенно жените смятат, че старостта започва над 65 г., а мъжете - на 62 г. Всъщност, човек е на толкова години, на колкото се чувства. Например, П. Бочаров - дойаена на журналистите, е  лицето на кампанията и е на 93 г., а продължава да пише активно. Представени бяха още посланиците на Годината – доц. Ингрид Шикова (ръководител на катедра “Европеистика” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”), доц. Еню Бояджиев (председател на управителния орган на 40 спортни клубове ”Здраве и дълголетие”) и групата за автентичен фолклор „Бистришките баби”. През 2005 г. те са включени в списъка  на  шедьоврите на световното нематериално културно изкуство  на ЮНЕСКО. По  отношение на заетостта само една трета от европейците са съгласни с идеята до 2030 г. официалната пенсионна възраст да се увеличи, въпреки че това вече е ясен политически приоритет в много държави-членки. Участниците във форума бяха поздравени от ученици на Националния учебен комплекс в Горна Баня.

Броят на гражданите на ЕС над 60 години се увеличава всяка година с над 2 млн. души. Зинаида Златанова от Представителството на Европейската комисия в България уточни, че населението в България над 65 години е около 14 процента, а над 50 години - около 40 процента.

Според посланика на Дания Коре Янсон сред основните цели на Европейската година е да образова работодателите и служителите как да живеят здравословно след определена възраст, както да смекчи прехода от трудовия пазар към достигането на пенсионна възраст.

През 2012 г. се предвижда  разработването на прогнози за въздействието на застаряването върху публичните финанси, както и издаването на сборник с най-важните стратегически документи, свързани със застаряването на населението и демографските предизвикателства.

Програмата по откриването на Годината продължи със семинар на тема „Активен живот на възрастните хора и участието им на пазара на труда”. Участие  в него взеха експерти от МТСП, Български червен кръст, институти към Българска академия на науките, фондация „Лале”, Медицински университет – София, Национално сдружение на възрастните хора и журналистическа организация „50+”. Демографските предизвикателства и пазарът на труда на възрастните хора, съчетаването на семейния и професионалния живот, както и здравето на възрастните хора са сред основните теми на форума.

Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията, обявена през 2012 г., има за цел да повиши общественото съзнание за приноса на възрастните хора и да насърчи мерки, които създават по-добри възможности те да продължат да живеят активно.

През Европейската година 2012 г. се обръща внимание на три аспекта на активния живот в напреднала възраст: на работното място, участие в обществото, независим живот.

Министър Тотю Младенов поясни , че по време на Европейската година за активен живот на възрастните хора ще се проведат в страната семинари за повишаване на общата осведоменост на хората като пазара на труда, социално подпомагане и развитие на социалните услуги и доброволчеството. Ще се обърне внимание на позитивната представа за възрастните хора и преодоляването на някои негативни страни в публичното пространство за тях. Ще докажем,че Те могат да бъдат полезни на обществото с труда, знанията и опита си. Затова трябва да бъдат обединени усилията на централната и местна власт, социалните партньори, академичната общност за да може по-ефективно да бъде насърчен активния живот възрастните хора.

Представители на Европейската комисия смятат, че няма защо да се страхуваме от застаряване на населението, защото могат да се създават повече възможности за работни места на пазара на труда за възрастни хора, за да могат да бъдат активни членове на обществото.

Не навсякъде възрастните хора се възприемат положително. В България дори цифрата е стряскаща, само 29% приемат положително възрастните хора, а само 46% са съгласни те да работят. Голяма част от жителите на ЕС отхвърлят идеята за задължително пенсиониране. По вече им харесва те сами да решават кога да го направят. Всичко това показва, че европейците не обичат да бъдат принуждавани да работят повече, но за всяка страна приоритетите са различни.

Докторът по социология Емилия Войнова - началник отдел Демографско развитие, политики и стратегии, координатор  на годината,  оповести: „МТСП  ще организира конкурс за материал за Активен живот на възрастните и солидарност между поколенията, както и конкурс за работодатели, подкрепящи възрастните хора и добрите им практики."

В доклада си тя поясни, че Европа държи първенство по застаряващо население. В България повече млади хора има в Благоевградска област, а най-малко в Кърджали. През 2011 на 100 излизащи 70 млади постъпват на работа. Това показва, че в страната има стагнация по отношение на обновяване на работоспособните хора.

На 1 февруари Министерски съвет прие стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г. В своя доклад тя изтъкна, че трябва да се подобри качеството на живот на възрастните хора - услугите по домовете и на хората, живеещи в специализирани институции. Ще трябва да се обърне внимание на обучението на социалните работници, за да могат те по-добре да извършват специализираните грижи. Ще бъдат изградени териториални комплекси с възможности за предоставяне на всички услуги като здраве, образование, информираност, комуникативност, насърчаване на доброволчески услуги за хора над 50-годишна възраст. Всички заедно ще преодоляваме препятствията и предизвикателствата на днешното време.

От многото доклади и изказвания стана ясно, че всеки човек над 60 г. има повече от 3 заболявания. Според доц. Еню Бояджиев стареенето е най- високото постижение на науката. Доц. д-р Поли Балканска от Софийски медицински университет  предлага създаването на Балкански геронтологичен център,  осъществяващ  консултанска, диагностична, научно-изследователска дейност, свързана със застаряването на наслението.  Това е необходимо, тъй като България е втора в Източна Европа и четвърта в света по застаряване на населението.

Проф. д-р Румяна Стоилова обърна внимание на дискриминацията на по-възрастните работници на пазара на труда и как да се преодолеят негативните стереотипи към тях. Най-голяма е дискриминацията сред хората с увреждания, ромите и жените. Най-засегнати от икономическата криза са болните хора, самотните и за тях трябва да са полагат повече грижи. От изследването, което е направено, се оказва, че във фирмите, в които работят хора от различни поколения, резултатите са значително по–добри, защото се ползва добрия опит в практиката на възрастните и ентусиазма на младите.

 Годината, посветена на активния живот на възрастните хора в България ще може да бъде по-добре осъществена не само чрез различните прояви, но и със съдействието на цялото общество и солидарността между поколенията.

Таня Йовева