Със Стефан Цанев разговаря Румен Леонидов. Ето някои от въпросите:
- Ти си от малкото наши писатели, които са изчели историята ни от началото докрай, твоите "Български хроники" предизвикаха невероятен бум. При този интерес към националната ни история защо масовият човек продължава да е пълен невежа, безроден?
- Това не е от днес, нито ще свърши утре. Нашият народ, като всеки народ, всякога е имал своите умни хора и своите глупаци, своите честни хора и своите подлеци, своите герои и своите предатели. Лошото е, когато тези, дето ги споменавам на второ място, заемат първите места в държавата и масовият човек започне да им подражава, мислейки, че - ето, това е хубавото, това е доброто, към това трябва да се стремим. Както казват учените хора - подменят се ценностите.
- Каква би била твоята класация за сегашното ни общество - как би подредил и на кое място би поставил съсловието на българските лекари, на учителите, на научните работници, на инженерите, на военните, на духовните пастири, на художествената интелигенция...
- Според мен най-важното за едно общество е да е здраво физически и духовно, следователно на първо място би трябвало да са лекарите и учителите, след учителите всички онези, които дават на народа знание и духовна просвета. А забележете каква е у нас подредбата на министерствата - здравното, просветното и културното министерство са на последно място и за тях се заделят най-малко пари от бюджета. А би трябвало да е обратното. Оттук всичко тръгва наопаки в държавата. Кои са най-бедни, най-ниско платени - най-важните: лекарите и учителите. Защо тогава се чудим, че сме най-болната, най-непросветената и поради това - най-бедната нация в Европа? Има една проста мярка за връзката между културата и благоденствието: у нас на човек се пада годишно половин книга, във Финландия - 18 книги. Народът си го е казал сам отдавна: прост народ - слаба държава. Но кой да го чуе?
- Какво стана с пълните събрани съчинения, които подготвя издателство "Жанет 45" - такова 12-томно начинание е нещо невиждано за последните 30-35 години? Разкажи по-подробно какво предстои в първите няколко тома...
- Това дори не е пълно събрано, а избрани съчинения. Първият том съдържа поезия - стихове съм писал малко, стихове аз пиша в краен случай, когато идеята не може да бъде изразена с други средства. За мен поезията е сакрално, мистично нещо, не бива да се злоупотребява с нея. Следващите три тома съдържат 20 мои пиеси, в петия том е романът ми "Мравки и богове", писан през 2000 г., който според издателството в момента се продава повече от "Хрониките". Шестият том съдържа есета и публицистика, седмият - измислици за деца, пиеси и стихове, в 8, 9, 10 и 11 том са "Хрониките", а в последния, 12 том е моят "Публичен дневник" - това са извадки от стотиците интервюта, които съм давал през последните 33 години.
Идеята на издателството е първите 6 тома да излязат до края на тази година. Големият проблем пред нас е разпространението - това е издание, предназначено преди всичко за читалищата и библиотеките - те обаче нямат пари за книги. Хайде, мен кучета ме яли, но пред очите ни се извършва историческо престъпление спрямо бъдещите поколения - лавиците в библиотеките, където би трябвало да бъдат книгите, написани през последните 20 години, са празни и ще останат празни. Така стои въпросът и с картините в художествените галерии.
- Вярно ли е наблюдението, че книги купуват предимно жените, докато мъжете предпочитат мъжките си играчки - нови джиесеми, дрънкулки за колата, тънки питиета и дебели мезета...
- Да, така е. Жената, може би по инстинкт, пази в себе си светите неща, защото ще трябва да ги предаде на децата си, на потомството, иначе ще започне да ражда скотове, тя по древна традиция пази огъня - и в прекия, и в метафоричен смисъл на думата - огъня и в къщата, и в душата. Мъжът е ловецът, авантюристът, доставчикът на храна, на материалното. И аз се присъединявам към твоята идея, че властта навсякъде трябва да се поеме от жените - за да оправят света, объркан от мъжете.
Източник: в. "Животът днес"
Няма коментари:
Публикуване на коментар