Стъпки за стабилност, растеж и работни места

Европейската комисия прие пакет от препоръки за бюджетни мерки и икономически реформи за засилване на финансовата стабилност, стимулиране на растежа и създаване на работни места в целия ЕС. Препоръките са специфични за всяка страна, като отчитат конкретната ситуация в държавите членки.

Пакетът се състои от три отделни, но взаимосвързани компонента. Той съдържа 27 комплекта от специфични за всяка държава препоръки относно икономическите и бюджетните политики, плюс един за еврозоната като цяло. Анализът, на който се основават препоръките, е изложен в 28 работни документа на службите на Комисията, а общите политически послания са представени в Съобщението относно действия за стабилност, растеж и работни места.

Комисията публикува резултатите от задълбочените прегледи, започнати по-рано тази година за 12 държави членки, за които се смята, че има риск от макроикономически дисбаланси. Заключението на Комисията е, че във всичките дванадесет страни има дисбаланси, но понастоящем при нито една от тях те не са прекомерни. Насоки за превантивни действия са включени в специфичните за всяка държава препоръки.

Комисията препоръчва на Съвета да се отмени процедурата при прекомерен дефицит по отношение на България и Германия. Тя предлага също така решение на Съвета, в което се заключава, че Унгария е предприела ефективни действия за коригиране на прекомерния си дефицит и се отменя спирането на бюджетните задължения от Кохезионния фонд през 2013 г.

Специфичните за всяка държава препоръки, представени от Комисията днес, дават оперативни насоки на държавите членки при изготвянето на техните бюджетни политики и икономически реформи, които трябва да бъдат приложени през следващите дванадесет месеца, за да се стимулира конкурентоспособността и да се улесни създаването на работни места. Приемането на препоръките бележи заключителната фаза на европейския семестър за координиране на икономическата политика, чието начало беше поставено със съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа от 23 ноември 2011 г. (IP/11/1381, MEMO/11/821). Следва препоръките да бъдат утвърдени от Европейския съвет на 28—29 юни и да бъдат приети официално от Съвета през юли.

Тези препоръки се основават на щателна оценка на изпълнението на приетите миналата година препоръки, в комбинация с подробен анализ на националните програми за реформи и програмите за стабилност или за конвергенция^[1], които държавите членки представиха до 30 април 2012 г. Анализът, на който се основават препоръките, е представен в 28 работни документа на службите на Комисията (отново по един за всяка държава членка и един за еврозоната като цяло). За първи път тази година препоръките отразяват също така констатациите от дванадесетте задълбочени прегледа, осъществени в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси (вж. по-долу).

Препоръките обхващат широк кръг от въпроси, включително публични финанси и структурни реформи в области като данъчното облагане, пенсионната система, публичната администрация, услугите, както и въпроси, свързани с пазара на труда, особено младежката безработица. Към страните със специфична програма (Гърция, Португалия, Ирландия и Румъния) е отправена само една препоръка: да изпълнят мерките, договорени в рамките на техните програми.

Задълбочените прегледи са част от процедурата при макроикономически дисбаланси, която беше въведена, за да се предотвратят и коригират макроикономическите дисбаланси, и която се прилага за първи път тази година. Те обхващат дванадесет държави членки, които бяха идентифицирани в доклада за механизма за предупреждение от 14 февруари 2012 г. (IP/12/132, MEMO/12/104) като кандидати за по-нататъшен икономически анализ с цел да се определи дали съществуват макроикономически дисбаланси или има риск от тяхната поява. Тези държави членки са Белгия, България, Дания, Испания, Италия, Кипър, Обединеното кралство, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Швеция. Във всеки един от дванадесетте задълбочени прегледа се разглеждат произходът, естеството и сериозността на възможните макроикономически дисбаланси. В тях се прави оценка дали държавата е засегната от дисбаланс и, ако това е така, какво е естеството на дисбаланса.

Прегледите потвърждават, че в дванадесетте държави членки съществуват макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат коригирани и да бъдат следени отблизо. В тях се стига до заключението, че коригирането на икономическите дисбаланси продължава като цяло, което се отразява в намаляването на дефицита по текущата сметка, конвергенцията на разходите за труд на единица продукция, ограничаването на кредитните потоци или корекциите в цените на жилищата. Въпреки това в някои случаи не е ясно до каква степен корекцията е пълна и трайна и дали скоростта ѝ е адекватна. В много случаи натрупаните вътрешни и външни дисбаланси продължават да представляват огромно предизвикателство, например по отношение на задлъжнялостта на частния и на публичния сектор.

^[1] Програмите за стабилност се представят от държавите членки от еврозоната, а програмите за конвергенция — от държавите членки извън еврозоната. Те съдържат планове за устойчиви публични финанси. Националните програми за реформи представят ключови мерки на политиките за стимулиране на растежа и създаването на работни места и постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

Информация: Европейска комисия