Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България за периода 2012 - 2015 г.

Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България за периода 2012 - 2015 г. е разработена от работна група, инициирана през месец януари 2012 г. от министър Томислав Дончев. Заедно със стратегията е разработен и проект на Визия за създаване на механизъм за финансиране на гражданския сектор.

Екипът, разработил стратегията беше сформиран след проведената през месец януари 2012 г. дискусия, иницииирана от министъра по управление на средствата от ЕС и в която взеха участие посланиците на САЩ, Норвегия и Швейцария, представители от Парламентарната комисия за „Култура, гражданско общество и медии" и водещи неправителствени организации. Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че държавата и неправителственият сектор се нуждаят от по-ясен формат на работа, където да бъдат формулирани както функциите и отношенията на засегнатите страни, така и политиките за другите източници на финансиране извън държавния бюджет – по линия на оперативните програми по СКФ на ЕС, финансовия механизъм на ЕИП, Швейцарската програма за сътрудничество и партньорството със САЩ. 

Към настоящия момент в България има повече от 34 000 регистрирани фондации и сдружения. От тях над 9 000 са вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието като организации в обществена полза. В Информационния портал за неправителствените организации в България (www.ngobg.info), в който към април 2012 г. са регистрирани над 5 400 организации, най-много са регистрираните в София (над 2000), следвана от Варна, Пловдив и Бургас (с по около 300 организации в Портала). Най-голям брой организации работят в сферата на образованието (13 %), социалната сфера (11 %), култура (9 %) и младежки проблеми (7 %).

По отношение на взаимодействието с държавата, в България има отделни актове в някои сфери, но няма цялостна държавна стратегия или политика за развитие на гражданските организации, а развитието на гражданския сектор не попада в ресора на нито една институция.

Въпреки това средства, насочени конкретно към развитие на капацитета на гражданските организации и подкрепа за тяхното развитие, няма.

Наличието на специфични правила, формуляри и изисквани документи по всеки от отделните механизми за отпускане на средства от бюджета създава впечатление за фрагментираност, липса на ясни правила и на прозрачност. Това води до поне два проблема:

• липса на достъпна, структурирана и публична информация за предоставените и изразходваните публични средства от юридическите лица с нестопанска цел и за постигнатите от тях резултати;

• липса на еднакви процедури и правила за предоставяне на финансови средства от консолидираната фискална програма.

Настоящата стратегия има за цел да създаде подходящи условия за развитие на гражданските организации и да стимулира партньорството между тях и институциите на национално и местно ниво.

Основната целева група на стратегията са юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Стратегията цели да подкрепи организациите:

− Да мобилизират гражданска енергия за осъществяване на информиран дебат по теми от дневния ред на обществото на европейско, национално и местно ниво (в т.ч. по развитието на държавата и институциите, прилагането на закона и т.н.);

− Да представляват и защитават интересите на различни обществени групи;

− Да извършват независими анализи на мерки и действия на властта на всяко ниво и да ги предоставят за ползване от институциите и обществото;

− Да информират обществото и гражданите по актуални теми от дневния ред не само в България и ЕС, но и по света;

− Да са основен носител на доброволчеството и благотворителността.

Мярка 1. Изграждане на работещо партньорство между държавата и гражданските организации

• Създаване на Съвет за гражданското общество към Министър-председателя;

• Подобряване на рамката за отчитане и статистика за гражданските организации;

• Сформиране на работна група от представители на граждански организации и държавни институции за анализ на:

- Закона за юридическите лица с нестопанска цел и дейността на Централния регистър, вкл. дефиниране на ясни критерии за общественополезна дейност на гражданските организации;

- Съществуващите регистри, поддържани от различни министерства, и дефиниране на ясни критерии за делегиране на извършването на услуги или дейности от граждански организации;

• Периодичен анализ и актуализиране на финансовата и правна рамка за гражданските организации в България;

• Формулиране на основни принципи на партньорство с държавата на всяко ниво, вкл. публичност и прозрачност на исканата и даваната подкрепа от държавата.

Мярка 2. Постигане на финансова устойчивост за гражданските организации в България

• Подкрепа и насърчаване на дарителството;

• Създаване на прозрачен механизъм за финансиране на гражданския сектор в България;

• Публикуване на интернет страниците на разпоредителите с бюджетни кредити на изчерпателна и структурирана информация за предоставеното финансиране на гражданските организации и постигнатите от тях резултати;

• Разработване на общи принципи и критерии, валидни за всички разпоредители с бюджетни кредити, които финансират гражданските организации и приемането им с нормативен акт (по примера на Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г.);

• Анализ на предоставяните средства за подкрепа на юридическите лица с нестопанска цел по консолидираната фискална програма с цел по-ефективно инвестиране на публичните средства;

• Унификация и електронизация на процедурите за кандидатстване за финансиране от държавния бюджет на граждански организации;

• Създаване на Фонд/Фондация за развитие на гражданското общество.

Мярка 3. Създаване на условия за гражданска активност

• Създаване на ясни правила и възможности за гражданско участие като становищата на гражданските организации да станат част от задължителните материали за разглеждане при взимането на решения;

• Подкрепа за доброволчеството в България, вкл. като възможност за стаж на студенти, подкрепа за доброволчески инициативи и приемане на закон за доброволчеството;

• Създаване на условия за включване на гражданското образование в програмата на училища и университети, както и подкрепа за неформални образователни инициативи.

Източник: МТСП