В тази стратегия се казва, че тя ще бъде национален приоритет, който изисква постоянно политическо и обществено внимание.
Стратегията се према в изпълнение на Програмата на правителството на европейското развитие и се основава на принципите за равнопоставеност, залегнали в препоръките на Съвета на Европа.
Съгласно изследвания на ЕК един на шест граждани на ЕС е човек с увреждане или това е около 80 милиона от общото население на съюза, което е приблизително 16%. Установено е, че при хората с увреждания степента на бедност е 70% по-висока от средната главно поради ограничен достъп до заетост.
През 1998 г. Европейската комисия приема Кодекс на добрите практики за заетост на хората с увреждания, а през май 1999 г. социалните партньори формално приемат Съвместна декларация относно заетостта на хората с увреждания.
ЕК осъзнава важността на реалното включване на хората с увреждания в обществото, поради което през 2010 година разработи и предложи за одобрение Европейска стратегия за хората с увреждания 2010 – 2020 г. „Европа свободна от бариери”, както и план за действие по прилагането й. Основният акцент на стратегията е елиминирането на идентифицираните бариери в страните-членки и комисията е определила осем основни сфери за действие, като една от тях е заетостта на хората с увреждания.
Трудовата реализация на хората с увреждания основно е уредена в Закона за насърчаване на заетостта и Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). По данни на НОИ и НСИ хората с увреждания в работоспособна възраст са около 200 000 човека, като от тях около 10% са заети в различни сфери на обществения живот. По данни на Агенцията по заетост /АЗ/ през 2010 г. активно са търсили работа 13 525 човека с увреждания, което представлява 4% от общия брой на регистрираните безработни лица. През същата година по мерките, разписани в Закона за насърчаване на заетостта и Националната програма за обучение и заетост на хора с трайни увреждания, АЗ е осигурила работа на 4 807 лица от целевата група. За 2009 г. по програмите за трудова заетост, регламентирани в Закона за интеграция на хората с увреждания, АХУ е осигурила подкрепа за запазване на работните места на 1743 хора с трайни увреждания, от които на 1683 лица в специализирани предприятия и кооперации.
Безработните в тази рискова група се отличават с някои физически, психически, професионални и образователни особености:
• Регистрираните като търсещи работа са предимно хора с общи заболявания, попадащи в групата с 50 до 70 на сто загубена работоспособност. Това е най-многобройната група сред всички безработни с намалена работоспособност.
• Следващата група е на хората с увреждания на опорно-двигателния апарат и техният брой е около 20% от общия брой на лицата с намалена работоспособност. За тях трудно се намира подходяща работа, но дори и да се намери, те не могат да се реализират, поради липсата на достъпна среда.
• Делът на хората с умствени и психически увреждания, регистрирани като търсещи работа, е около 11%. Техните шансове за трудова реализация са незначителни. Работодателите отказват да ги наемат и единствената възможност за тях остават специализираните предприятия и/или надомната работа.
• Групата на хората със зрителни увреждания е с относителен дял от близо 9% от общия брой регистрирани лица и техните шансове за трудова реализация на свободния пазар на труда са много малки.
По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”през 2010 г. стартира проект „Повишаване качеството на предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда” - “Да успеем заедно”. Една от основните цели е повишаване качеството на предлаганите посреднически услуги от страна на Агенция по заетостта посредством осигуряване на индивидуален подход, ориентиран от една страна към специфичните нужди на уязвимите групи на пазара на труда, а от друга към ключовите работодатели в отделните региони на страната. За постигане на целта ще бъдат обучени и назначени в системата на АЗ трудови медиатори, трудови консултанти и трудови посредници, както и ще бъдат организирани 12 специализирани трудови борси с фокус към различни целеви групи в т.ч. и хора с увреждания.
В регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, воден от АХУ, към днешна дата са регистрирани 124 специализирани предприятия и кооперации, в които работят около 2000 лица с трайни увреждания. Те се препитават със среден доход близък до минималната работна заплата.
Една от формите на заетост на хора с увреждания, която най-трудно намира своето приложение, е наемането на тези лица в обичайна работна среда
Стратегията си поставя за цел осигуряването на условия за ефективно упражняване на правото на свободен избор на трудова реализация на хората с увреждания в трудоспособна възраст и подобряване качеството им на живот като условие за свободно и пълноценно включване в обществения живот на страната.
Мерки:
Анализ на възможностите на хората с различни видове увреждания за заетост;
Определяне на видовете дейности, които могат да изпълняват хората с увреждания в зависимост от увреждането им;
Подготовка и въвеждане на обучителни програми;
Изграждане на обучителни центрове;
Приспособяване на съществуващите центровете за адекватен обучителен процес;
Осигуряване на места за практически занимания;
Стимулиране на работодатели, които провеждат квалификационни и преквалификационни курсове за хора с увреждания;
Обучение на работодатели и служители за работа с хора с увреждания.
По принцип хората с увреждания трябва да имат достъп до подходящи форми на професионална подготовка и трудова рехабилитация, а възможностите за трудовата им реализация трябва да бъдат обявявани на открития пазар на работна ръка.
Достъпът до трудовия пазар до голяма степен зависи от квалификацията, получена чрез професионално обучение. Самото професионално обучение може да започне единствено след придобиването на образователен минимум. Това означава, че за да могат хората с увреждания да участват по-активно на трудовия пазар, е необходимо на първо място, да им бъде осигурен по-голям достъп до системата на образованието. Данните на Агенцията по заетостта красноречиво подкрепят тази констатация, а именно:
- Хората с увреждания са с нисък образователен ценз – по данни на АЗ 52,5% от активно търсещите работа безработни лица с увреждания през 2009 г. са с основно и по-ниско образование. През последните десетина години не се наблюдава тенденция за намаляване на този процент;
- Хората с увреждания страдат от липса на професионална квалификация – за 2009г. АЗ отчита, че 57,9% от търсещите работа лица с трайни увреждания не притежават професионална квалификация;
Изпълнението на стратегическата и оперативните цели на стратегията може да се постигне като се въведат три форми на заетост за хората с увреждания:
· Защитена;
· Подкрепена;
· Самостоятелна стопанска дейност на хора с увреждания
Защитената заетост се прилага за осигуряване на работни места за хора с най-висока степен на увреждания - умствени, сензорни и физически.
Подкрепена заетост успешно може да се приложи и от големи производствени и търговски корпорации, като по този начин ще се съчетаят икономическият със социалния ефект.
Обичайната работна среда предполага най-бърза социализация на хората с трайни увреждания, но е най-трудно приложима в условия на криза. Поради тази причина е необходимо да се въведат ясни и задължителни правила за наемане на работа на хора с трайни увреждания на квотен принцип.
Надомната и дистанционната форми на заетост са много подходящи за хора в работоспособна възраст с висока степен на намалена работоспособност. Дистанционната форма на заетост в съвременното общество на бурно развиващи се информационни технологии е една много перспективна форма на труд, особено подходяща за хора с тежки увреждания.
Самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания се прилага в много страни-членки на ЕС. Тя трябва да бъде насърчавана, развивана и обезпечена както от държавата, така и от местната власт.
Трудовата заетост на хората с увреждания е тясно свързана с наличието на достъпна среда в нейното цялостно многообразие.
Достъпният транспорт е много важен елемент от цялостната система за осигуряване на условия за независим и достоен живот на хората с увреждания.
Много важен елемент в живота на хората с увреждания е тяхната информираност и възможност за комуникация в зависимост от увреждането им. Информацията трябва да се предоставя в достъпна форма - визуално представяне на текст, текстови дублаж, субтитри, брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени щрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтеранативни способи, средства и формати за достъпна информация.
Целта на специализираното трудовото посредничество е да се организира по-активното включване на хора с увреждания в мотивационни курсове и групова психологическа подготовка. Да се оценят възможностите за извършване на определени дейности от хората с увреждания, както и техните компетентности с оглед последваща профисионална квалификация и професионално ориентиране.
Няма коментари:
Публикуване на коментар