"Знаете ли къде сте? Защо сте тръгнали сами? Няма ли кой да ви придружава?" ни попита един възстар мъж, който беше пред нас на опашката в очакване да плати за покупката. Предполагам, че той зададе тези въпроси, защото мъжът ми и аз носехме бели бастуни. Аз наистина исках да се изсмея и да кажа нещо от сорта на "Не, ние сме напълно загубени." Често са ни задавали такива въпроси. Все пак аз си замълчах, защото дълбоко в себе си вярвах, че човекът искаше да ни помогне, но нямаше представа как да го направи. Тези въпроси са унизителни, неприятни и биха могли да имат силно негативно въздействие върху някой, който неотдавна е загубил зрение. Но тъй като съпругът ми и аз сме добре приспособени слепи хора, такива коментари са ни просто досадни.
Като жена, на която се е случило да бъде сляпа, аз водих живот, опитвайки се да покажа на обществото, че не е лошо да си различен, и по-специално, че не е до такава степен ужасно да си сляп. Но по-голямата част от хората не мислят така. Задавайки тези подценяващи ме въпроси или коментари, те ме поставят в трудна позиция. Моето желание е да им разкажа и обясня, но не винаги е лесно да се отговори на тях. Има тънка линия между образоването и отблъскването. За мен това е като ходене по тънко въже и аз никога не съм съвсем сигурна какъв начин да избера.
Ето друг пример за неумение за общуване от страна на зрящите хора. Когато сервитьорката пита моята зряща приятелка "Какво би желала госпожата да избере?", тя прави погрешно предложение. Тя не се обръща направо към мен, защото вярва, че тъй като не мога да чета менюто, не зная какво да поръчам. Или може би въобще съществува цялостно схващане заблуда по отношение на слепите хора да ги отхвърлят и отблъскват и тя заключава, че аз не съм в състояние да действам сама. Интересно е, че някои от тези хора дори говорят силно, като предполагат, че слухът ми е нарушен. В книгите, във филмите и в медиите слепите хора често са представяни като невероятни феномени или като безпомощни и зависими.
Защо е толкова трудно за широката общественост да разбере, че слепите хора в действителност са хора със същите възможности, надежди и желания както зрящите хора? Ако има слепи хора (и наистина има някои), които са безпомощни и непродуктивни, възможно ли е те да са допринесли за изграждане на неточните вярвания и лъжливи впечатления на обществото за слепотата? Ако нищо не очаквате от нас, нищо няма да получите. Обществените нагласи за слепотата или загубата на зрение трябва да се променят, за да бъдат наистина считани слепите хора за нормални граждани. От друга страна, ако вярвате в равенството - то е това, което всички ние заедно ще постигнем.
Автор: Нанси Бърнс
сп. "Брайл монитор"
Превод: Петко Петков
Незрящите не се нуждаят от съжаление, а от адекватна архитектурна и транспортна среда, от подходяща звукова сигнализация. Всичко друго те го могат, а имайки предвид изострената им чувствителност и адаптивност - те са отлични консултанти при психосоциални проблеми на личността. Трябва зрящите да ги "видят" и да осъзнаят немалките им възможности.
ОтговорИзтриванеДа мрънка всеки може. Спасението на давещите се е в самите давещи се. Макар, че изобщо не се чувствам давещ се. Обучение, работа, контакти, приятели, любов - това е всичко, което те прави щастлив и можеш да го постигнеш независимо дали си сляп или не.
ОтговорИзтриване