Ще ви разкажем за млада стажантка, която работи в Конгреса в офиса на сенатора Сам Браунбак. Това е Стаси Червенка, член на Националната федерация на слепите. Позитивното влияние на тази история е всичко, което бихме могли да пожелаем. Слепотата се показва прямо и открито без суета. Ето профила на младата сляпа жена, която работи като екскурзовод в Капитолия и се справя отлично.
Стаси Червенка често води туристи от Канзас през препълнените зали на Капитолия, показвайки скулптурните бюстове на президентите, управлявали Америка, исторически картини, арките над техните глави и детайли от огромния дом. Приемането на посетители е обикновено задължение на сенатските помощници като Червенка, 26 годишна, просто облечена блондинка, която работи за канзаския републиканец Сам Браунбак. Тя придава нещо извънредно на работата.
"В началото, когато се учех и репетирах, аз трябваше да показвам на един монетен апарат и вежливо да му говоря "А това е портрет на Георг Вашингтон" казва тя в едно неотдавнашно интервю. За да се тренира в екскурзоводски умения, Червенка търси и изучава архитектурното устройство на Капитолия, използвайки и неговия сайт в интернет. За тази цел тя си служи с програма за гласово четене на текст наречена джоус. За успешното извършване на своята работа тя проучва дейността и опита на други екскурзоводи. Сега тя е експерт. Когато развежда туристите в ротондата на Капитолия, Червенка използва бял бастун. Има си и свои ориентири. Например тя определя мястото, където се намира и коя картина разглежда нейната група по релефното покритие на пода.
"Стаси предлага най-добрите туристически обиколки на хората на хълма Капитолия. Няма задача, която Червенка да не може да свърши. Тя прави всичко с увереност, дава всичко от себе си. Възможностите й отиват далеч отвъд прага на това, което може да се направи без зрение", разказва с гордост за нея сенаторът Браунбак.
Червенка започва работа в офиса през лятото на 2004 по програмата, предложена от Американската асоциация на хората с увреждания. Всяка година по тази програма се подбират студенти, които да работят в Конгреса. Червенка не винаги е била толкова самоуверена. По време на обучението си в средното училище в Чикаго тя не се е движила сама и никога не е пресичала големите улици, a е разчитала на група приятели. След дипломирането си Червенка постъпва в Конкордия колеж в Мурхед Минесота за две години. Там тя се запознава с много членове на Националната федерация на слепите. "Ние учехме, танцувахме, разхождахме се с метрото и това ми отвори очите за факта, че аз не съм живяла моя живот по начина, по който исках да живея", спомня си Червенка. След това тя отива в центъра за рехабилитация на слепи в Луизиaна. Там изучава самостоятелно движение с бастун, домакинство, ежедневни умения, писане и четене на Брайл и работа с помощни технически средства. В центъра се провеждат изпитателни екскурзии, в които тя участва заедно с другите слепи колеги. Те пробват гребане и плаване с лодка в дълбоки води, скално катерене, справяне с обстановката при попадане сред голяма тълпа от хора. След 8 месеца в центъра, Червенка се записва в университета в Минесота. Там тя изучава социални науки, френски и италиански език, занимава се с джудо и конна езда.
"Много е важно да получиш обучение и тренировка, от които се нуждаеш, за да можеш да извършваш полезна работа. Без тези обучения и умения как ще ти бъде възможно да искаш да те наемат на работа, ако не можеш да вършиш това, което трябва да правиш", разсъждава Червенка. Тя изразява мнение срещу натрупването на много привилегии, които според нея могат да задушат развитието на уменията. "Никога не успяват да ме възхитят нещата, които хората се опитват да направят за мен. Преди няколко дни, когато пътувах в метрото, моята обувка се развърза и един човек се наведе и искаше да започне да я завързва. Хората мислят, че слепият човек е като дете или като че не живее на този свят и че няма същите проблеми като тях. А това не е така. И слепият човек има същите проблеми, задачи и грижи както всеки друг." Стаси Червенка е впечатлена и се гордее със своя опит и практика в Капитолия. А в свободното си време желае да се научи заедно с някои слепи другари да скача с парашут.
Сп. Брайл монитор
Превод: П. Петков
Уникално постижение. Кога ще видим нещо подобно и в България. За целта и в България хората с увредено зрение следва да имат наистина ефективна социална рехабилитация, а не да им се предлагат само позиции с ниска квалификация.
ОтговорИзтриванеТака е, но в България сме силни на приказките и програмите, но на практика колко слепи работят въобще и каква част от висококвалифицираните сред тях са на адекватни работни места.
ОтговорИзтриване