Международното хуманитарно право постоянно се развива чрез нови конвенции, приети от Организацията на обединените нации, особено по отношение на Оръжията. Женевските конвенции и Първият Допълнителен протокол към тях изискват от държавите-членки да предприемат мерки срещу тежките нарушения на Конвенциите или на Протокола в сътрудничество с ООН и в съответствие с Устава на ООН.
Български червен кръст (БЧК) и Посолството на Швейцария в Република България представиха книгата “Азбука на Международното хуманитарно право” на пресконференция, като естествен резултат от работата на БЧК. БМЧК запознава училищата с Международното хуманитарно право. Осъществяването на този проект стана възможно благодарение на подкрепата на дипломатическата мисия на Конфедерация Швейцария в Република България и на Федералния департамент на външните работи на Конфедерация Швейцария. Представянето на книгата беше съпроводено с дискусия по темата, в която участие взеха експерти по Международно хуманитарно право като Енчо Господинов – журналист, военен кореспондент и политически наблюдател и Явор Чучков, който запознава хората със съвременните предизвикателства и инициативи в хуманитарното право.
Международно хуманитарно право се прилага във всички типове въоръжени конфликти, независимо дали са законни или не, и следва да бъде спазвано от всички страни в конфликта.
Според проучване 39% от интервюираните в кризисните региони са чували за Женевските конвенции. Познаването на конвенциите оказва влияние върху хуманитарните нагласи: увеличено е желанието да се подпомогне на ранен или на предал се враг. 38% от тези, които знаят конвенциите, биха помогнали. Сред тези, които не знаят за конвенциите, само 31% биха помогнали. 56% от всички интервюирани вярват, че конвенциите предотвратяват войните да бъдат още по-лоши.
През 1862 г. Анри Дюнан публикува книгата “Спомен от Солферино”, в която предлага създаването във всяка европейска държава на доброволни дружества за помощ, които да облекчат и подпомогнат военния медицински персонал. Всяка държава следва официално да предприеме мерки да признае неутралността на военните болници и медицинския персонал, като по този начин осигури тяхната закрила. Първата международна конвенция за подобряване на състоянието на ранените и болни военнослужещи на бойното поле е приета през 1864 г. в Женева.
Жените по време на война са почти толкова чести жертви на принудително изгонване, разпръскване на семейството и разрушения, колкото и мъжете. Вероятността за загуба на близък член на семейството е почти толкова висок за жените, колкото е и за мъжете. Общо 40% от жените са загубили контакт с членове на своето семейство и 32% са били принудени да напуснат домовете си. 9% познават жертва на изнасилване, а други 9% са били изтезавани.
С изключение от военните кореспонденти, придружаващи въоръжените сили, журналистите се считат Граждански лица и се закрилят като такива. Първият Допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 г. съдържа особена закрила за журналистите и предвижда възможност за тях да придобият идентификационна карта.
Правата на човека са защитени посредством система от споразумения, конвенции, резолюции и декларации на международно ниво, както и чрез Обичайното международно право.
Войните на практика са престъпление срещу човечеството. Страда и околната среда. Атаките и начините на водене на бойни действия, които могат да причинят обширни, трайни и сериозни щети на околната среда са изрично забранени от Първия Допълнителен протокол към Женевските конвенции. Общите принципи на Обичайното международно право, като например принципите на Разграничаване и Пропорционалност осигуряват закрилата на околната среда.
Кога едни военни действия са недопустими? Кога една война нарушава всички конвенции? При положение, че тези деяния нарушават основното човешко достойнство, казват 48% от интервюираните във военни зони. 37% смятат, че определени военни действия, основани на религиозни убеждения, са неправилни.
Употребата на ядрените оръжия е в разрез с принципите на Международното хуманитарно право. Частните армии водят перманентни войни за обслужване на корпоративни интереси. Те не са обучени по Международно хуманитарно право, което имат другите армии. Това води до юридически хаос, тъй като държавите не си следят правата. Много са невинните жертви.
Международната конференция на дружествата на Червения кръст и на Червения полумесец обикновено се провежда веднъж на четири години.
Таня Йовева
Няма коментари:
Публикуване на коментар