Европейската мрежа за независим живот се бори системно за осъществяване на пълноценен живот на хората с увреждания. Наскоро в Страсбург са протестирали над 350 души от 20 страни за нарушаване на човешките права на хората с увреждания. Необходими са нови политики за ангажирането на хората с увреждания на пазара на труда. Всички искат създаване на условия за използване потенциалните възможности на хората с увреждания чрез лична помощ и достъпна околна среда.
Центърът за независим живот бе организатор на форум, на който беше обсъдена възможността за предоставяне на лична помощ на хора с увреждания. Специален гост на срещата бе Джейми Болинг - изпълнителен директор на Европейската мрежа за независим живот в Стокхолм. Тя е работила в Африка, Естония, Латинска Америка и на други места по света.
Джейми Болинг разказа на присъстващите за трудния път на човек на инвалидна количка и сподели опита си от напрегнатата си работа, за пътуванията си по целия свят, където лобира за правата на хората с увреждания. Джейми е получила образованието си в САЩ, но за съжаление при злополука в Швеция с падане от кон е трябвало дълго да се лекува и да остане на инвалидна количка и упорито се бори за правата на хората с увреждания. Имала е семейство с две деца, но съпругът й след инцидента я изоставя. Повече от 20 години тя се бори за своите права и за правата на хората с увреждания. Желанието й е в повече страни да бъде официално ползвана личната помощ. Там това право единствено е разписано като гражданско право в законодателството им през 1994 г. Най-хубавото е, че намира сегашния си съпруг на участие в една конференция. Той е политик и й помага при пътуванията, самият той лобира за правата на хората с увреждания, за да им се създадат добри възможности за развитие и участие в обществения живот. Джейми се гордее, че е успяла да допринесе за създаването на широка европейска мрежа за хора с увреждания, която оказва активна подкрепа на своите организации в отделните страни.
Сега организацията е на 22 години. През 1989г. 80 души се събират заедно, за да говорят за личната помощ. Това движение „Независим живот” се заражда през шейсетте години на миналия век в САЩ. „Ние преди всичко, казва Джейми, трябва да вярваме в своите способности, да бъдем уверени и отговорни към себе си и към своя живот. Трябва сами да избираме какъв живот искаме да водим. Контролът е наш.”
Джейми ползва лична помощ – трима помощници се грижат за нея. Всеки от тях извършва различна дейност. В Швеция има алтернативни таксита за хора с увреждания и добър специализиран транспорт, който редовно обслужва хората, главно в големите градове.
Мрежата има Национални центрове във Великобритания, Холандия, Норвегия. Разбрахме, че в Швеция институциите за хора с умствени увреждания са закрити. Има организация, която се грижи за тези хора по домовете. Личната помощ се дава и на деца още от предучилищна възраст, за да бъдат подготвени за училищните дейности. По принцип средствата за тази помощ се изплащат от държавата и от общинския бюджет. Общо около 16-17 хиляди души получават лична помощ. Ползвателите на личната помощ развиват мениджърски способности. Тя дава възможност за реална заетост на близките. Според Капка Панайотова трябва да се промени манталитета на роднините на хората с увреждания. Те трябва да свикнат с мисълта, че могат да разчитат на други хора за грижата на човека в нужда и по този начин те самите да работят за своето кариерно развитие.
На конференцията бе обърнато внимание на ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В нея са предвидени конкретни задължения на държавата, а не права. Проблемът за водене на независим живот не е в човека с увреждане, а в заобикалящата го среда, която поставя пречки за неговото развитие. Според изследването на организацията за нестопанско право, е необходимо да се направят промени в областта на попечителството в ориентиране на алтернативни форми на подкрепа, като например създаването на личен Омбудсман. Такива създадени механизми има в Швеция и Англия, които се използват рационално.
Накрая помолих Директорката на европейската мрежа за независим живот Джейми Болинг да сподели с какви впечатления е останала от днешните дебати и от съдебния спор. Ето какво сподели тя: „За мен тази среща бе много вълнуваща. В нея аз улових притесненията и от двете страни - от страна на държавата и на хората с увреждания. Хората се нуждаят от помощ и биха искали да настъпят промени с помощта на държавата.” Мечтата на Джейми е за свободен свят без бариери, където хората с увреждания да могат да живеят по-достойно и пълноценно. Срещнах Ви с една жена, която не се уморява да пътува и да убеждава и да се бори за един по-добър живот за хората с увреждания. За съжаление, човек трябва да пострада, за да разбере колко много хора по света се нуждаят от подкрепа и силна воля за поредната битка в ежедневието.
Таня Йовева
Няма коментари:
Публикуване на коментар