Вечери на Кръста

Боли ме всеки ненаписан ред

И всяка мисъл рано отлетяла.

Боли ме, че от нищото наглед

Започва истинското ни начало.
(Евстатий Бурнаски)

Повече от половин век Евстатий Бурнаски пише, а за него Благовеста Касабова казва, че поетът вярва в живота - онова чудодейно разковниче, което извисява и облагородява човека, прави го по-добър и духовно богат.

Вече три години читалище “Пенчо Славейков” организира два пъти в месеца “Вечери на Кръста”. Прекрасни, интересни, спокойни са тези вечери, които се превръщат в “истински празници на българското художествено слово и на българския дух, на българщината.”

Тази година те бяха открити с книгата на литературния критик Благовеста Касабова “Вечери на Кръста”. Отбелязано бе, че е направен ремонт на тази малка стара сграда, за да могат курсистите да провеждат нормално своите занятия. Характерно за ръководството на читалището е това, че то непрекъснато води борба за запазването на сградата, за чудесните инициативи, които се провеждат в нея, благодарение на упоритостта и находчивостта на секретарката на читалището г-жа Драмбозова.

Ето какво сподели Благовеста Касабова за своята книга: “Тези вечери за мен ще останат незабравими. Тук ние имаме възможност спокойно да поговорим, да обменим мисли за развитието на българската литература. На тези вечери представяме поети, белетристи, набираме сила и станахме известни не само в столицата, но и в страната. Затова тази книга се роди спонтанно. Реших да представя в нея поезията и белетристиката на хората, които участваха в тези вечери. Предстои да издам два тома от това, което съм написала, само здраве да е. Искам моите литературни приятели да бъдат в книгите ми. Може да напиша и книга, съдържаща поезия и белетристика на моите врагове.”

Благовеста Касабова е отговорен и сериозен литературен критик и обръща внимание на детско-юношеската литература, на миналото. Тя често се връща към годишнини, имена, събития.

В тази нова книга проличава вниманието и загрижеността й към съвременните български писатели. Тя благодари за хубавите думи на Матей Шопкин, Трендафил Василев, Евстатий Бурнаски.  Той вече е на 90г. и въпреки това я уважи и засвидетелства вниманието си към тази жена, която остана вярна на себе си и перото си през всичките години на своето 40-годишно творчество. Издала е 20 книги. В новата си книга тя представя 22 автора в 110 страници, от които 18 поети и 4 белетристи. Тази книга е написана за хора от литературата, които тя уважава и с които години наред е работила. За себе си тя казва, че обича литературата и може да различи хубавото от посредственото. Радва се на своите трима внука, обича да им готви, да посещава своето родно село Оборище, да сади цветя в двора на прекрасната си къщичка. За нея познатите говорят, че каквото посади все се хваща, защото го засажда с любов.

Запознах се с една изключително мила и сърдечна жена, за която казват, че като името си е много блага, но острието й пронизва, когато се наложи.

В книгата й впечатление ми направи един стих на Кети Бозукова, който искам да споделя с читателите:

Изкуството стъпва на пръсти,

Но то ще спаси света.

Тъй много поехме, до втръсване

От световната суета.

А толкова малко ни трябва

Преди да затворим очи –

Да се помолим за хляба,

С приятели да помълчим...

Сърцето си да оставим –

Във дума, във багра, във звук...

Така че когато ни няма

Душата ни пак да е тук.

Таня Йовева