Много хора с увреждания нямат равен достъп до здравеопазване, образование и възможности за заетост, не получават и услуги, които са предназначени за хора с увреждания и са възпрепятствани да извършват обичайни дейности, които човек извършва в своя живот. След влизането в сила на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD), правата на хората с увреждания все по-често се разбират като въпрос на човешко право. Инвалидността също така е важен въпрос за развитие и показва, че хората с увреждания имат по-лоши социално-икономически показатели, отколкото хората без увреждане.
Въпреки мащаба на проблема информираност и научна информация за проблемите на хората с увеждания липсват. Няма и споразумение относно дефиницията на термина ‘увреждане’, както и сравнима информация за честотата, разпространението и тенденциите на уврежнанията. Има само няколко документа, които обобщават и анализират начините, по които отделните страни разрешават проблемите на хората с увреждания чрез своите социални политики.
В отговор на тази ситуация Световната здравна асамблея (Резолюция 58.23, включваща предотвратяване, мениджмънт и рехабилитация на хора с увреждания) по молба на генералния директор на Световната здравна организация (WHO) бе написан Световен доклад за хората с увреждания, който се основава на най-добрите налични научни доказателства. Световният доклад за хората с увреждания е произведен в сътрудничество със Световната банка, като предишен опит са показани ползите от сътрудничеството между агенциите за повишаване информираността, политическата воля и реалните резултати в различните сектори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар