Жените - във фокуса на Нобела за мир

Отличие или проклятие? Признание по света и критики у дома? Награда за постижение или послание за бъдещето? Носителите на Нобеловата награда за мир трябва да имат отговор на тези и много други въпроси. Това важи с пълна сила и за наградените за 2011 г.

Ролята на жените в борбата срещу войната, потисничеството и насилието в развиващите се страни, както и в Арабската пролет получиха високо международно признание. Нобеловият комитет в Осло раздели тазгодишната награда за мир между три жени – президента на Либерия Елън Джонсън-Сърлийф, нейната сънародничка Лейма Гбоуе и йеменката Тауакул Карман.

"Не можем да постигнем демокрация и траен мир в света, ако жените не получат същите възможности като мъжете да влияят върху събитията на всички нива в обществото", заяви председателят на Нобеловия комитет Турбьорн Ягланд. Германският канцлер Ангела Меркел - най-влиятелната жена в Европа, заяви, че се надява наградата на насърчи много жени, но и много мъже да се борят за свободата и демокрацията.

Често пъти наградата за мир е обект на критики, като например присъждането й през 2009 г. на президента на САЩ Барак Обама, който не бе изкарал и две години на поста. Миналата година избирането на китайския дисидент Лю Сяобо пък разгневи Китай, който дори наложи санкции на Норвегия. Съпругата на китаеца заяви тези дни, че наградата само е влошила положението им, защото Лю още е в затвора, а тя е под домашен арест и почти напълно откъсната от света.

Тазгодишното решение на Нобеловия комитет - особено изборът на Карман, бе посрещнато предимно с одобрение по света, но и с напомняне, че често носителите му са признати повече в чужбина, отколкото в страната си.

Джонсън-Сърлийф: Желязната лейди на Африка

Джонсън-Сърлйф, на 72 години, е първата свободно избрана жена президент в Африка. Тя има магистърска степен по публична администрация от Харвардския университет. Преди преврата през 1980 г. е била министър на финансите на Либерия, след което влиза в затвора, а впоследствие напуска страната, когато в нея избухва една от най-кръвопролитните войни в Африка, продължила 14 години и донесла 250 000 жертви и изнасилвания за 75% от жените.

Джонсън-Сърлийф работи за Световната банка, ООН и в регионален офис на Ситибанк, преди да се завърне в родината си и да спечели президентските избори през 2005 г.  Наричана от своите противници Желязната лейди, тя е критикувана, че по време на управлението си не е направила достатъчно за преодоляване на разделението в изключително бедната страна, масовата корупция и 80-процентната безработица.

Те твърдят, че мирът се дължи на силите на ООН и международната помощ и припомнят, че навремето за кратко е подкрепяла диктатора Чарлз Тейлър. Впоследствие тя се извини, но не спази препоръката на комисията за национално помирение като служител на Тейлър да не заема изборен пост за 30 години.

Председателят на Нобеловия комитет за мир Турбьорн Ягланд отрече връчването на Нобеловата награда да е свързано по някакъв начин с предстоящите във вторник президентски избори, на които Джонсън-Сърлийф се кандидатира за втори мандат. Критиците й казват, че Пред частната й резиденция в либерийската столица се издига билборд с надпис "Толкова много свършихме, толкова много има да свършим, толкова много може да изгубим".

Лейма Гбоуе: Инициаторът на секс стачката

Смята се, че движението на 39-годишната Гбоуе "Жени за мир" е изиграло роля за края на гражданската война през 2003 г. Началото на движението е положено през 2002 г., когато Гбоуе организира група жени да пеят и да се молят за края на военните действия на един рибен пазар. Либерийската активистка мобилизира и организира жените от различни етноси и религии за слагане на край на войната в Либерия и за участие на жените на изборите, отбелязва "Ройтерс".

Нейна е идеята жените и приятелките на лидерите на враждуващите фракции да организират "секс стачка" и да им отказват интимност до края на гражданска войната през 2003 г. Гбоуе работи в столицата на Гана като директор на Мрежата жени за мир и сигурност в Африка. От уебсайта на организацията става ясно, че Гбоуе е майка на пет деца.

Карман: Майка на йеменската революция

Йеменката Тауакул Карман, на 32 години, е журналистка и майка на три деца. Тя ръководи правозащитната организация "Журналистки без окови", още от 2006 г. умее да изказва ясно идеите на протестиращите срещу управлението на президента Али Абдула (заради английския си тя е любимка на световните медии), но не е известна като организатор и водеща фигура. В родината си е известна като Майка на революцията. През януари тази година тя бе арестувана, но след мащабни протести бе освободена на следващия ден.

Новината за присъждането на Нобела за мир я завари на площада на поредния протест срещу Салех, но не е ясно дали това няма да предизвика завист в тотално доминираното от мъжете йеменско общество. Карман е член от ислямистка организация, свързана с "Мюсюлманско братство" и не е изключено Нобелът за мир да я превърне в очите на мнозина в "агент на Запада".

Също така мнозина ще се гордеят, че тя е първата арабка, отличена с наградата. Тя посвети приза на младежката революция в Йемен и йеменския народ. "Това е победа за Арабската пролет в Тунис, Египет, Либия, Сирия и Йемен", каза Карман от площада в Сана в петък.

15 носителки на наградата

1. 1905 г. Берта Зофи Фелиситас фон Зутнер – австрийска баронеса, автор на антивоенния роман "Долу оръжията" и почетен президент на Постоянното международно бюро за мир.

2. 1931 г. Джейн Адамс – американски филантроп, осигурила работа за бедните в Чикаго. Впоследствие става международен президент на Международната женска лига за мир и свобода (МЖЛМС).

3. 1946 г. Емили Грийн Болч – американски пацифист и почетен международен президент на МЖЛМС.

4. 1976 г. Бети Уилямс и Мейрийд Кориган – съвместни лидери на движението "Общост на хората, радетели за мир", което се бори за спиране на междурелигиозното насилие в Северна Ирландия.

5. 1979 г. Майка Тереза.

6. 1982 г. Алва Мирдал, шведски министър на разоръжаването.

7. 1991 г. Аун Сан Су Чжи – опозиционен лидер в Бирма, която се намира под арест по време на обявяването на наградата.

8. 1992 г. Ригоберта Менчу – активистка за човешки права от Гватемала.

9. 1997 г. Джоди Уилямс – координатор на Международната кампания за забрана на противопехотните мини.

10. 2003 г. Ширин Ебади – защитничка на човешките права от Иран.

11. 2004 г. Уангари Маатаи – кенийска природозащитничка.

12. 2011 г. Елън Джонсън Сърлийф – президент на Либерия; Лейма Гбоуе – активист за човешки права от Либерия, и Тауакул Карман – активист за права на жените и демокрация от Йемен.

Източник: в. "Дневник"