Как увреждането ми ме направи по-силен човек

„Обединен в многообразието“ е девизът на Европейския съюз.
Различни ли сме всъщност?  

Публичният образ /имиджът/ на хората с увреждания в България е изключително неадекватен. Първата част от тази неграмотност е изграждането на грешната представа, че хората с увреждния представляват някаква група.

Дали има абсолютно здрав човек, покриващ всички жизнени показатели с отлични резултати е спорен въпрос. Факт е, че не всички сме еднакви, някои боледуват през определени периоди от време, някои имат различни придобити или вродени увреждания, но всички се раждаме хора, с еднакви права на труд, живот и право на адекватна среда на обитаване

Когато хората за първи път се срещат с мен не са съвсем сигурни какво да мислят за мен, защото имам увреждане. Изключително унизително е да бъда включена в група, заради някакво си увреждане. Не ми пука за другите, но аз не смятам, че физическото ми увреждане е моя характерна черта. Напротив, приемам увреждането си за нещо, което няма нищо общо с личността ми, което ме дразни в някои моменти и което се старая да игнорирам.

Моето мнение обаче е, че групирането на хората с увреждания е силен фактор за тяхната дискриминация и в крайна сметка за тяхната изолация. Аз също имам увреждане, но не съм част от никаква група свързана по някакъв начин с това увреждане. За мен е унизително да участвам в подобна група. Не защото се срамувам от уврежданията си, а защото мисля, че човек трябва да се групира с другите на базата на своите характерни черти, качества, силни страни. Моето физическо увреждане е пречка за мен, която преодолявам доколкото мога. Аз не съм увреждането си. Аз съм отделен и уникален човек, със свои лични знания и мнения, умствени способности, физически данни, интереси, ценности, недостатъци и потребности.

Сериозен проблем е внушаваната представа, която много хора с увреждания имат за самите себе си. Често те се възприемат като пасивни получатели на социална помощ, което от своя страна се превръща в поредната пречка пред пълноправното им участие в обществения живот. На практика много от тях продължават да очакват от държавата помощи в пари и в натура, необвързани с каквито и да било условия или с индивидуалните им потребности. Традиционно, десетки години помощта на държавата не се свързва с личната отгворност и с разбирането, че тя предоставя помощ в краен случай, единствено на най-нуждаещите се и тази помощ е съобразена с потребностите и се дава за ограничен период от време. Това налага радикална промяна в отношението към хората с увреждания, както на държавните институции и органите за местно самоуправление, така и на самите хора с увреждания и техните организации.

Това обуславя необходимостта от провеждането на дългосрочни кампании за преодоляване на тези “субективни” бариери и за промяна на стереотипите в начина, по който се представят и възприемат увреждането и самите хора с увреждания. Много важно при този подход е хората с увреждания да се представят като носители на позитивни роли, като равнопоставени граждани в едно демократично общество. Кампанията за промяна на обществените нагласи трябва да протича успоредно с решаването на всички проблеми, свързани с уврежданията. Водеща страна в нея трябва да бъдат самите хора с увреждания и техните организации. Това е дълъг процес, за който е необходим съгласуван подход от страна на държавните институции, медиите и организациите на и за хора с увреждания. Ангажиментът на държавата е да осигури условия и финансов ресурс за нейното провеждане.

Необходими са, също така, и ефективни разпоредби и мерки, задължаващи медиите да осигуряват информацията за различните групи хора с увреждания по адекватен и подходящ начин. В Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ) има обща разпоредба, която задължава националните медии - БНТ, БНР и БТА да предоставят безплатна и достъпна специализирана информация за хората с увреждания. Тази разпоредба е неефективна, тъй като резултатът от нея се ограничава в едно специално предаване за глухи и жестомимичен превод на нецентрална новинарска емисия на БНТ. Друг текст в закона изисква компетентните държавни органи да издават разрешения за работа на частните медии при спазване на изискванията за наличие на специализирана и достъпна информация за хора с увреждания, което на практика също не води до сериозни промени.

В крайна сметка увреждането е състояние, което определя бариери на човек за неща, които може да върши самостоятелно и това, което ме прави наистина силен човек е големият брой неща, които мога да върша самостоятелно независимо от своето здравословно състояние. 

Мила Тронкова