Днес е осми декември. По традиция свързваме тази дата с шумни студентски купони и весели усмивки и шествия на академичната младеж по улиците. Казват, че осми декември се празнува от всички, които някога са били студенти, през целия им съзнателен живот по-нататък. Или поне докато в душата им е останало място за радост и смях.
Някога безгрижните студентските години се считаха за най-веселия период от живота. Мама и татко, горди, че „чедото” е влязло в университета, даваха мило и драго да го изучат. Общежития имаше за всички, купоните в студентския стол струваха стотинки, в празните магазини нямаше нищо изкусително. Да учиш бе единствената ти грижа. Тъй като нямаше безработица и парите стигаха за всичко /то пък и нямаше нищо по магазините/, бедният студент бе волна птичка с романтичен уклон към мечтата да покори света и се чувстваше свободен да се весели с приятели по всяко време.
Е, следваше да е верен на партийните повели, да внимава какво и пред кого говори, да събира царевица по студентските бригади. Можеше да слуша „Бийтълс” само тайно и да си мечтае за лъскави корекомски дрешки. Да си мечтае някога да види, онзи, другият, лъскавият западен свят.
Днес нещата са различни. Свобода, демокрация и пазарна икономика. Лъскавите витрини са и тук, на всяка крачка, пълни, изкушаващи и ... недостъпни. Можеш да говориш каквото си искаш, да протестираш, да си несъгласен, да търсиш и намираш важните за теб решения.
Но... Мама и татко са безработни или с мизерни пенсии. Таксите в университета скачат всяка година. За да се издържаш следва да работиш и да учиш, а работа все повече няма и няма. Криза е. Какъв ти „Бийтълс”! Чудиш се как ще платиш наема за квартирата или дали ще имаш пари за една пица на обяд. Преподавателят, уморен и обезверен ти претупва лекцията, защото и той се чуди как ще си плати парното.
А около теб в лъскави коли профучават дебеловрати безмозъчни създания, облечени в шарени дрешки за стотици хиляди лева. Тези, които никога не са си поставяли за цел да учат, те гледат богати, „успели”, нагли и горди. Нещо не е наред, нали?
Ами надеждата е пак във вас, студентите. Вие учите, търсите знанието, вие сте умни, амбициозни, млади и силни. Вие ще промените тази чалга действителност. Вие можете и ще го докажете, защото вие сте стопаните на утрешния ден.
Затова с надежда и усмивка ви пожелаваме: „Честит празник, студенти!”
08.12.2011
Бивш студент
Няма коментари:
Публикуване на коментар