Организацията на слепите в София отдаде заслужено признание на Мария Тодорова, като отбеляза тържествено нейния юбилей. На 9 януари в обновения клуб на ул. „Цар Симеон” 110 се бяха събрали нейни колеги, за да отдадат своето уважение към жената. която повече от 40 години е работила в Съюза на слепите.
През 1970 г. нейният син – Володя, който тогава е бил шофьор на председателя Иван Илиев, й предлага да дойде в Съюза, за бъде назначена като телефонистка. Случва се така, че тя живее наблизо до сградата на ул. „Найчо Цанов” 172 и с радост се съгласява да поеме този ангажимент. Благодарение на своята общителност тя се запознава с много хора и с желание помага на незрящите при извършване на техните ежедневни дейности. Те ще я запомнят с това, че не пропуска проявите, които се организират от Съюза и Териториалната организация. С уважение тя си припомня за първите си срещи с колеги с които е работила като Иван Илиев, Георги Папазов, Асен Стоянов, деловодителката Стефчето и за много други хора. Характерното за нея, че е спокойна и уравновесена и никога не отказва да направи услуга. Повече от 15 г. тя работи в телефонната централа, създава много контакти с хората от цялата страна и това я прави духовно богата и обичаща хората с увредено зрение. Дори сключва брак с Христо Тодоров, неуморен деец, един от първите създатели на кооперация на слепите и продължил своята дейност като бизнесмен. В продължение на 10 г. тя полага неуморни усилия за да го гледа и насърчава в неговата дейност. След като той напуска този свят тя решава да се посвети на хората с увредено зрение. Започва работа като доброволка в териториалната организация „Триадица” и по-късно става неин председател. Посещава старческите домове в Пирдоп, териториалните организации в малките градчета около София, запознава се от близо с проблемите на хората и се опитва да им помогне с каквото може. Сега вече тя е изцяло отдадена на себе си, но изпитва известна тъга, че не може да бъде полезна на хората с увредено зрение. Вярва ,че ръководството на Софийската организация ще ползва опита и ще я кани да присъства на различните прояви, които се организират. Тя чувства, че все още има сили и енергия и би могла да бъде полезна с опита си на организацията.
Познавам Мария много отдавна, пътували сме заедно в командировки и винаги съм се чувствала добре в нейната компания. Прекалената й загриженост и всеотдайност са привличат вниманието на хората и това я прави независима и обичана.
Нека и пожелаем на добър час и много здраве, за да се радва още много години на своите внуци и на живота си, изпълнен само с добри дела.
Таня Йовева
Няма коментари:
Публикуване на коментар