От редактора: Къртис представя своята почит към д-р Джерниган. Не се опитвам да напиша биография на велик човек, но показвам как влиянието на бившия лидер ми помогна да реализирам своите мечти. Ето какво казва той:
Доколкото си спомням, винаги съм се интересувал от механика. Когато бях на три години, баща ми отвори ремонтна работилница за селскостопанско оборудване, а вече на шест години, отивах в работилницата при баща ми и се интересувах от машините, задавах въпроси и опипвах различните инструменти. Научих се да разпознавам ключове, чукове, клещи, отвертки. По-късно се научих да използвам електрически инструменти и по-големи машини. В юношеските си години често изпълнявах части от поръчки на клиенти като работех с хидравлична ножица, бормашина, преси и струг. Бях на седем години, когато дядо Коледа ми донесе електрически влак. Баща ми сглоби всички релси, а след това направихме допълнения с автомобили, пътища и гара. Играх с този влак и научих доста за електричеството и механиката. Когато бях в прогимназиалното училище за слепи деца, започнах да се занимавам с радиолюбителство. Изучавах радиостанции и радиоприемници. Вземах изпити за лицензи. Скоро баща ми купи любителска радиостанция. Аз сглобих антената и я разположих върху работилницата, къщата и едно дърво. Научих за едно списание, наречено Брайл технически издания, в което са публикувани материали от сляп радио оператор в Ню Йорк. От това списание научих много за електрониката. Търсех и четях и други списания за радио и телевизия. Постъпих в гимназията, имах желание да завърша търговско училище и след това да отворя магазин за продажба и ремонт на телевизори. В последния гимназиален клас, човек от училищния персонал ме насърчи да уча електроинженерство. Не съм сигурен колко сериозно ми говореше той и дали не се пошегува, но вече наистина обмислях възможността да получа степен от Станфордския университет. Първо обаче реших да се запиша като студент в центъра по рехабилитация, където се обучавах на ориентиране и мобилност. Д-р Кенет Джерниган беше директор на центъра по това време. Един от хората, които срещнах в рехабилитационния център, беше Дон Надинг, началник на поддръжката в сградата на центъра. Често посещавах неговия офис. Той работеше по проекти за инсталиране на вътрешна телефонна централа и на домофонна система в сградата. Проявих силен интерес към изграждането на двете системи. Точно тогава казах на Дон Надинг и на д-р Джерниган, че планирам да уча електроинженерство и те ме окуражиха. И така аз учих и се дипломирах като електроинженер. След като завърших обучението, университетските преподаватели ме препоръчаха на държавните работодатели, а те им се довериха. Започнах работа в Колинс радио и телефонна компания. Възложиха ми да проектирам части от радио оборудване. В рамките на няколко месеца се установи сериозна слабост в съществуващия дизайн и аз предложих нов подход, с който ще се преодолее проблема. С подкрепата на моите колеги и прилагането на моя нов подход изработихме редизайн на оборудването. Във фирмата имах същото заплащане, както другите. След около четири години компанията започна да има финансови проблеми и така настъпиха съкращения. В крайна сметка бях уволнен. Понеже през годините бях работил по проекти за електронно оборудване на комисията за слепи, бях нает от нея в краткосрочен план, за да направя няколко проекта там. Проектирах радиостудио и брайлов адаптер за телефонен оператор чрез използване на нова конзола за телефон. Не след дълго получих оферта за работа в лабораторията на Бел телефони. Това е моята работа. Разбира се, ние, слепите инженери трябва да намерим начин да покажем на хората около нас това, което можем да направим. Подобно на слепите хора в много други професии, всеки сляп инженер трябва да работи със своите предпочитани методи. Това изисква да може да работи с онлайн рисунки и съоръжения за обяснението на сложни схеми, да се научи да визуализира дву- и триизмерни обекти, тъй като те са представени на хартиен носител. Слепите хора с остатъчно зрение е добре да се научат на визуални техники, които да могат да използват ефективно. Ако сляп инженер е усвоил тези неща, то неговата комуникация към и от колегите му няма да се превърне в проблем. Когато работех в компанията Бел телефони, се запознах с компютърната операционна система Ъникс. По това време Ъникс беше изцяло текстово-базирана система и достъпността с нея не беше проблем. Получих поръчка от сляп библиотекар да изработя програма за каталогизиране на книгите, която да ги прочита със синтезиран говор. И така аз изработих първия синтезатор за реч за текстово базиран компютър. Този синтезатор бързо намери огромно приложение в работата на слепите хора при използване на компютри. През годините до 1993-та няколко стотици от тези компютри бяха в експлоатация. След това те бяха заменени от компютри, използващи Уиндоус. И така аз продължавах да работя с новите системи, докато не се пенсионирах през 2001 година. След като се оттеглих от телефонната компания продължих с доброволческа дейност за Федерацията на слепите. Занимавах се с проекти за изграждане на компютърни и аудио системи и електронни системи за четене за слепи.
Автор: Къртис Уилаутби
Сп. "Брайл монитор", брой 2, 2012 г.
Превод: Ваня Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар