Активният живот на възрастните хора и развитие на социално-осигурителните и защитни системи

На 14 и 15 май се състоя третият семинар, организиран от доктора по социология от дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие, политика и стратегия” към МТСП – Емилия Войнова, на тема: „Активният живот на възрастните хора и развитие на социално-осигурителните и защитни системи”.

Съществуват ли демографски предизвикателства, какви са новите възможности в тази посока и какво е общественото мнение за застаряването на населението в страните членки на Европейския съюз, бяха въпросите, които Войнова дискутира.

В началото тя се спря на информираността относно активността на възрастните хора и как гледа на това обществото.

Понятието „активен живот” включва – добро здраве, ангажираност в различни свери, работоспособност, коефициент на полезност и др.

Войнова отбеляза, че с повишаване качеството на живота се покачва и средната му продължителност. По-високите технологии във фармацевтичната индустрия предлагат и по-надеждни лекарствени средства,  здравеопазването и профилактиката в това отношение също влияят добре. Хората вече се грижат далеч повече за себе си, отколкото техните предци. Днес ангажираността и заетостта са важни за всички, макар че това покачва възрастта за пенсиониране.  Хората са мотивирани за активното им участие в обществения  и социалния живот. Доброволчеството е една дейност, в която възрастните са много полезни и целта е тя да се разкрие, да се огласи. Днес тази категория хора водят независим живот, не са в тежест на своите близки.

Твърде често застаряването се възприема като заплаха за обществото. С всяка година се повишава средната продължителност на живот, така както се променя качеството му, което е естествена закономерност. Младите приемат като бреме възрастните. Ние знаем, че, ако останем по-дълго време активни и се справяме с предизвикателствата ни по пътя, няма как да се превърнем в тегоба за когото и да е.

Според изследване на Евробарометър се оказва, че Европа е с най-застарялото население спрямо целия свят, а България изпреварва в това отношение повечето европийски страни и е на 5-то място сред страните членки.

До 2060 година се очаква средната продължителност на живота в Европа да достигне 47,6 години, което прави с около 15 г. повече от миналия век по същото време. В това отношение България изпреварва ЕС с една година по-напред. Днес населението на нашата държава е около 7 млн, а на страните членки – около 500 млн, но българите на възраст между 50-64 години са 20,8%, а в останалите държави са 19,1%. В момента в Европейския съюз живеят над 80 млн възрастни хора, но едва ½ от тях са в добро здраве.

Демографските проблеми в днешно време са безпрецедентни. Прирастът на населението винаги е изглеждал като пирамида, в чиято основа са младите хора, но сега тази форма е нарушена и в момента има вид на елипса с тенденция към 2060 г. да премине в обърната пирамида.

Според г-жа Войнова, при така описаната демографска картина е необходимо все повече да се обръща внимание на потенциала на възрастните хора, за да бъде запазен, така че да не прехвърлим днешните проблеми върху младите.

Данните за България, относно общественото мнение към възрастта на хората, не са особено обнадеждаващи. Оказва се, че ние българите сме доста консервативни в това отношение. В Европа  има положително отношение от 61%, за разлика от мнението на нашите сънародници, което е едва 29%. Отрицателното отношение у нас е 48%, а в ЕС е 28%, което показва, че общественото съзнание в България трябва да се подобри.

Висок е и процентът на обезпокоените хора от увеличаване броя на възрастните, за жалост на тях се гледа отрицателно.

Кога един човек  се счита за стар? Тук между нас и ЕС няма съществени разлики – в Европа това са хората на възраст от 64 г. нагоре, а в България между 51-60 г. Установено е, че човек спира да се възприема за млад след 30 годишна възраст, при нас така мислят 10%, а в другите страни членки около 30%.

По отношение на заетостта се оказва, че самонаетите и мениджърите биха искали да работят по-дълго, а физическите работници и неквалифицираните изпълняващи тежък труд желаят да се пенсионират по-рано. Това далеч не е само по финансови причини. Квалифицираните и образовани хора искат да са полезни на себе си и на обществото колкото е възможно по-дълго.

В ЕС има доста по-висока нагласа за по-продължителна заетост  и увеличаване на възрастта за пенсиониране.
За съжаление навсякъде се отчита възрастова дискриминация, на работното място, в здравеопазването, достъпът до финансови услуги и продукти, достъпът до образование и преквалификация, институции и др.

Би трябвало да се замислим върху приноса на възрастните в обществото и да оценим това по достойнство. Около 82-83% се грижат за своите внуци, финансова подкрепа на по-младите оказват около 59%, а реални потребители са всички. Възрастните хора също така се грижат и за увредени и болни лица и това са около 78%. Да не забравяме и доброволчеството, в което участват около 28% от тях. За съжаление този процент по официални данни в нашата страна е едва 12.

По отношение на това, което се прави за възрастните хора, като адаптиране на работната среда за тях в България е едва 40%, за разлика от Европа, където този процент е 64. Ние се нуждаем от подобряване на обществената среда като институционни сгради, пътища и пътна сигнализация, паркове, търговски помещения и др.

Около 70% от възрастните хора в страните членки на ЕС участват в пенсионерски организации, за разлика от България, където те са около 39%. Ролята на църквата в това отношение в Европа е 63%, а у нас едва 29%. Медиите обаче навсякъде имат еднакво отношение към тази група хора. Според тях възрастните са болни, зависими, обект на лесни измами, в тежест са и особено в нашата страна мнението е, че би следвало институциите да се грижат за тях.
Емилия Войнова отново се отнесе сериозно към този европейски проблем, и показа на присъстващите сдружения на пенсионерите колко важна е тяхната роля за повишаване общественото съзнание на хората. Те активно задаваха въпроси, настояваха правителството да обръща повече внимание на неправителствените организации, да намира начини да им осигурява средства и помещения, за да бъдат полезни на членовете си.

Наблюдавах хора над 80-годишна възраст, с четири байпаса и въпреки това бяха дошли, за да научат нещо повече за пенсионните системи, за всичко онова което ги вълнува, за да могат да водят активен и ползотворен живот, да бъдат полезни на себе си и на обществото, и това ме изпълни с гордост, че възрастните хора желаят да се чустват добре в своята страна.

Таня Йовева