ЖЕНИТЕ С УВРЕЖДАНИЯ ТЯХНАТА ЗАЕТОСТ, ПРАВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

На 18 май в хотел „Хемус” София се осъществи голямата ми мечта да организирам Национална конференция за заетостта на жените с увреждания. Тема актуална и много необходима в днешните условия на живот.

Това стана благодарение на финансовата подкрепа на фонд „Социална закрила” към МТСП. Голяма беше изненадата ми, че проявиха интерес много неправителствени организации, хора с увреждания и работодатели. Това беше първата по рода си конференция, събрала заедно специалисти от различни институции, хора с увреждания, журналисти, и като награда и стимул за нашата работа дойде да ни поздрави г-жа Зинаида Златанова – ръководител и представител на нашата държава към Европейската комисия. Тя дойде от името на Кристалина Георгиева – еврокомисар – един уникален хуманист, жадуващ час по-скоро да настъпят промените в света към по-добро. Напълно разбираемо е нейното отношение към лицата с увреждания, защото тя пътува по света и е на най-невралгичните места, където стават земетресения, наводнения и др. природни бедствия, и вижда колко много мъка има. Тя не се уморява да помага, да стимулира хората, да ги накара отново да се върнат към живота.

Казвам всичко това, защото не всеки има нагласата да помага на хората с увреждания. Често пъти това се случва по задължение. Златанова сподели, че Европейският съюз е изградил правна рамка за еднакви права и еднакво отношение към жените и мъжете. Преди две години е бил създаден Европейски институт за равенство между половете. Европейската комисия дълбоко вярва, че Европа може да бъде силна, само ако използва пълния потенциал на своите граждани. Пореден пример за това е Европейската стратегия, създадена през 2010 г. за хората с увреждания. Тя цели да осигури възможност и достойно участие в активното гражданско общество на хората в неравностойно положение. Неправителствените организации имат ключова роля, за осъществяването на всички тези цели, защото следят правата на гражданите да бъдат спазвани. Накрая тя ни поздрави за нашата активност и ни пожела успех за всички бъдещи инициативи на Национален алианс за развитие.

След това участниците в конференцията бяха приветствани от представителките на МТСП Наталия Ефремова и Костадина Пергелова. Прочетен беше поздравителен адрес от името на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. В него той отбелязва, че трудовата заетост на хората с увреждания е национален приоритет, който изисква постоянно политическо и обществено внимание.

Министерство на труда и социалната политика следва политика на партньорство между държавните институции и неправителствените организации, които работят активно за преодоляване на изолацията на уязвимите социални групи. Стремежът на НАР е да се привлече вниманието на обществеността и институциите, и да се установят делови контакти с тях. Те са гаранция за постигане на нашите цели.

Наталия Ефремова запозна присъстващите с възможностите, които поставят европейските фондове и най-вече тази за развитие на човешките ресурси, за преодоляване изолацията на хората с увреждания. Тя обърна внимание на програмите, касаещи младите хора в областта на образованието и социалното включване. Първата схема, която предстои да бъде пусната, е „Подкрепа за заетост”. Тя ще даде възможност на работодателите да назначават хора от уязвимите групи, като ще бъдат инвестирани средства за усвояване на знания и умения на безработни лица. Предвижда се бюджет над осемдесет милиона лева. Дирекция „Европейски фондове” към МТСП разчита, че до 2014 г. ще бъдат подпомогнати 10 000 души, а за 9 000 от тях ще бъдат осигурени ключови компетенции на новото работно място. Обучението ще се предоставя от специално определен от работодателя наставник. Той ще получава възнаграждение за допълнителната работа. Този процес ще се развива чрез подаване заявки от работодателя.

Втората схема е свързана с темата „Първа работа”, за да се намери заетост на хора до 29-годишна възраст. Тези младежи ще бъдат включени в подходящо професионално обучение в зависимост от потребностите на работодателите.

И третата схема, която се предвижда да се разработи, е на стойност 18 млн. лв. Тя има за цел да стимулира работодателите да наемат млади хора на работа чрез осигуряване на специално работно място, като то ще бъде инвестирано и оборудвано от програмата на Европейския социален фонд.

Дирекцията е организирала и изложба пред НДК на 21 май, на която се представят хора, които са се възползвали от оперативните програми. На нея всеки може да разпознае себе си и да усети на какво е способен.

По този повод работодател на една фирма се изказа, че в бюрата по труда не им съдействат да си намерят подходящи хора с увреждания, които търсят работа. Предлагат им те сами да си ги намират, а той се оказа, че предлага надомна работа, която е много подходяща за хора с увреждания.

Друг работодател сподели, че също иска да наема хора – преводачи на чужди езици на работа, но бюрата по труда и социалното подпомагане не могат да им предоставят контакти с такива лица, желаещи да извършват тази дейност. Г-н Алгафари години наред се бори с този проблем и края не му се вижда, а е сигурен, че има хора, които могат и искат да извършват подобна дейност. Според него на много от хората им е писнало да ги лъжат и затова не се обръщат към бюрата по труда. Той апелира към държавните органи да бъде направен регистър на активно търсещите работа, за да могат хората с увреждания да се възползват от нуждите на работодателите. Това трябва да бъде регламентирано и чрез закон – всички обществени поръчки за чуждестранни преводи, които държавата възлага да се изпълняват само от хората с увреждания.

Участниците в конференцията се запознаха и със Стратегията за хората с увреждания – 2011-2020 от експерта на социалното министерство – Костадина Пергелова. Тя отбеляза, че правото на труд според Конституцията е за всички граждани в страната, а нетрудоспособните се намират под особена закрила на държавата и на обществото. Заетостта на хората с увреждания в специализираните предприятия има своето място. Все повече се използва надомната и дистанционна работа. От 21 април т.г. е в сила и приетата ратификация на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Министърът на труда и социалната политика има ангажимента в шестмесечен срок да предложи двугодишен план за действие по тази конвенция за нейното прилагане в нашата страна.

Веселина Стоилова, Председател на фондация „Съпричастие” от Варна сподели опита си от работата в  Обществения съвет на града, в който членуват 50 неправителствени организации. Този съвет съществува вече 9 години, а тя самата е омбудсман на хората с увреждания в общината и началник-сектор за лицата с увредено зрение. Според нея най-важното нещо, което хората искат, е да бъдат независими, но те, за съжаление, са с намалена работоспособност и трябва да намерят начин за компенсиране на своята специфика. Нямаме служби за професионално ориентиране и професионално обучение, каза тя, което да е адаптирано за хора с увреждания. Няма подходящи адаптирани материали за хора с увреждания и човекът, който иска да работи физически не може да се справя с поставените задачи от работодателя. Наскоро тя е била в един център по рехабилитация в Гърция и там е видяла как може всичко да бъде разпечатано на брайл, щом клиента го пожелае, било то банково извлечение, учебник или друго. „Имаме прекрасни мениджърки с физически увреждания”, сподели тя, „но те се нуждаят от технически персонал”. Трябва да бъде и подобрена и системата за подкрепена заетост, защото хората искат да работят, но не знаят какво и къде. В Европейските и световни системи за подкрепена заетост се говори за това, че трябва да бъде подкрепена част от работата на човека с увреждане, като например той може прекрасно да знае езика, но не е в състояние да пише поради своето увреждане. Говори се, че НОИ ще има комисии, които да определят кой какво може да работи. Но кой може да определи, какво точно човекът с увреждане може да прави. Той сам преценява това, поради което такива комисии са излишни. Хубавото е това, че вече експертизата ще бъде свързана само с увреждането без трудова препоръка. Предлага се работещите хора да не получават пенсии, но това няма да доведе до икономии на НОИ, защото хората ще предпочетат да не работят. Затова все по-често експертните групи на хора с увреждания, трябва да се намесват в глобалните неща, касаещи проблемите на заетостта. Някъде се къса веригата и ние всички имаме нужда от посредническа медиаторска дейност, за да можем да помогнем на повече хора и на всички онези, които искат да работят и да бъдат полезни на обществото.

Антоанета Кацарова от Агенцията за професионално обучение също се отнесе с голяма загриженост към заетостта на хората с увреждания и тяхното професионално обучение. Според нея е недостатъчно присъствието на жените с увреждания в различните области на културата, политиката, социалната сфера. Тези жени трябва да бъдат насърчавани и стимулирани, да се обучават, за да бъдат по-активни на пазара на труда, но за това се изисква да се обръща повече внимание на грижите за тези хора, подобряване на тяхното здравеопазване, обучение, независим живот и социално осигуряване. Обикновено жените с увреждания имат по-ниски нива на образование и срещат по-големи трудности на трудовия пазар, запазване на работното място и получаване на повишение. Жените и момичетата с увреждания трябва да бъдат също поощрявани за намиране на работа според техните възможности. Директивата на Европейския  парламент за жените с увреждания призовава работодателите да прекратят дискриминацията спрямо жените с увреждания и следва да положат усилия, поради това, че увреждането не е пречка за участието им в обществото, при наличието на еднакви възможности и права. Трябва да се отдава дължимото на техните потребности и да се обръща повече внимание на майките, отглеждащи деца с увреждания. Директивата на Европейския  парламент за жените с увреждания е много добра, но тя трябва да се следва и изпълнява от всички работодатели. През тази година МТСП е създало Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. В тази програма се отдава необходимата признателност на родителските организации, които подпомагат децата с увреждания. Те събират информации за специализирани медицински центрове, за образованието и социалното осигуряване, помагат на други родители и на обществените органи. По тази програма трябва да се развиват все повече партньорства, да се стимулират работодателите, за да могат да се създадат условията за достоен и самостоятелен живот на хората с увреждания.

Г-жа Папанчева, която е Председател на асоциация за подкрепена заетост също предизвика голям интерес сред присъстващите с доклада си. Тя говори за подкрепената заетост на хората с увреждания и главно за лицата с интелектуални затруднения и психични проблеми. Става въпрос за реално работно място и реално заплащане. Основната идея е, че всяка намерена работа трябва да съответства на нуждите и желанията на човека с увреждане, който ще извършва тази дейност. Все още няма методика за тази подкрепена заетост, но се надяваме в близките месеци това да се случи, каза тя. „В Кюстендил имаме две защитени жилища, в които живеят осем души, като за трима от тях успяхме да открием работни места, две от които са за млади жени. Те са с интелектуални затруднения. Това стана благодарение на съдействието на общината, и за сега са с доброволчески договори и работят в общинската сладкарница. Те работят два пъти седмично по два часа, а заплащането се осигурява от фондацията. Горди са, че имат работа и се чустват доволни от това. Предварително тези хора са обучавани от специален медиатор, който се грижи за обучението  на работодателя, екипа и на човека с увреждане и семейството му, но това е дълъг процес и изисква много търпение. Оказва се, че такива лица могат да вършат трудна и монотонна работа, но за това трябва да говорим повече в обществото, за да променим нагласите си към тях.”

С голямо внимание беше изслушана и Марияна Гинева от Народното събрание, която повече от двадесет години е работила в тази сфера. В момента е в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Хората с интерес посрещнаха нейните изказвания за правата и възможностите на лицата с увреждания, за най-честите жалби, които получават в комисията. Марияна помоли да подкрепим протеста на социалните работници, които са най-близо до хората с увреждания и техните проблеми, но, за съжаление, са много ниско платени и работят при лоши условия. Нашето общество е длъжник към работещите в тази сфера и към уязвимите групи, все още не разбираме другите. Също така то има сериозен дефицит на солидарност. В новия законопроект за образованието се предлага да няма специализирани училища, а децата с увреждания да учат заедно с другите в нормална среда и да бъдат приемани такива, каквито са. Това са първи стъпки и в началото няма да бъде лесно, но все пак е възможност постепенно да се преодолеят различията. Марияна беше възхитена от Папанчева, която й е вдъхнала оптимизъм. Според нея тя не скрива своя оптимизъм и самочуствие. Марияна се обърна към присъстващите с думите: „Вие трябва да излъчвате същото чуство на позитивизъм и оптимизъм, които да помагат на другите. Много са жалбите, свързани с неадаптираните превозни средства за хора с увреждания и ние сме ги предоставили в Комисията по транспорт към Народното събрание. Помогнали сме и на много хора, които се нуждаят от средства за операции. Според нея липсва и адекватна грижа и за семействата с деца с увреждания. Много са и жалбите, свързани с безработицата на хора с увреждания и това се оказва един много тежък и сериозен проблем.” Работата с хората е трудна и тежка, но тя за себе си може да каже, че е доволна, когато вижда радостта в очите на хората и че може да помогне за решаването на проблема на човека, изпаднал в затруднение.

Една млада дама с увреждане с висше образование – Диана Ковачева сподели проблемите си при търсене на работа. Тя и Таня Колева са все още млади жени, които търсят своето поприще и се надяват в близко време да го намерят.

Впечатление направи и докладът на Петя Грудева от Пловдив, която е млад човек с увредено зрение, но успява да помага на другите чрез работата си в асоциация „Мария Кюри”. Тя говори за Европейските практики за хора с увреждания и за това как помагат на младите хора да придобият самочуствие и да намерят своето място в живота. Те организират менторни програми, които помагат на хора с тежки увреждания. Петя обърна внимание на проблема с интервютата, които дават хората с увреждания. Според нея те трябва да влизат в салона за тази цел със самочуствие и с мисълта, че ще бъдат приети на работа. Това излъчване от тяхна страна повлиява и на работодателя. Според нея, необходимо е изказването да е концентрирано и убеждаващо за това какво може да прави интервюираният. Така шансът ще бъде значително по-голям. Стъпките и политиките се чертаят от международните компании, които имат социална отговорност и за тях е от значение и имидж да назначат човек с увреждане на работа. Добрите работни места са свързани и с високи изисквания, да имаш компютърна грамотност, да владееш чужд език, да говориш пред публика и др. Преди няколко месеца Асоциацията е провела обучение в компанията Шел как да работят с хора с увреждания. Те също са срещали затруднения при намиране на подходящи хора с увреждания и да отговарят на техните изисквания. Петя е доволна, че работи в един млад, надъхан екип, който е готов на всичко, за да бъде полезен на хората с увреждания. Асоциацията има подготвени програми за дистанционно обучение в различни сфери, така че всеки който желае може да потърси техните услуги.
Дискусиите, които се проведоха от участниците в конференцията показват, че има още много път да се извърви, за да се преодолеят нагласите на обществото, за да може то да приема хората с увреждания такива, каквито са и да ги стимулира да бъдат активни на пазара на труда.
Ето някои препоръки, които участниците отправиха към организаторите на конференцията:

* Повече споделяне на личен опит от успешно реализирали се жени в различни области в живота

* Да казваме на глас от какво се нуждаем и да се борим да го постигнем

* Да се организира онлайн участие по Skype в реално време на хора от цялата страна и те да бъдат чути.

* Да се организира дискусионен клуб с постоянна дейност, чиито анализи и предложения да станат достояние на институциите и по-широк кръг потребители на информацията.

* Считат, че една такава традиция ще бъде полезна за работодателите, които засега поглеждат твърде скромно към жените с увреждания, но, ние, жените, които сме с различни увреждания, съществуваме и се борим с предизвикателствата на ежедневието.

Таня Йовева