От
редактора: Ашли Брайънт от Националния
координационен център на фондацията за хората с увреждания представя тази
статия. Програмата за обществени
дейности е програма за професионално развитие на обществените лидери по целия
свят, за да сътрудничат в американски граждански проекти. В мисията си за увеличаване на добрите
възможности на хората с увредено зрение в Перу, Анджела Марин Ривера търси
възможност за професионално развитие и сътрудничество с американски организации
на слепи като същевременно разширява собствените си самостоятелни умения за
живот.
Ето историята на Анджела: “Аз съм родена в Лима, Перу. Без зрение съм от началото на живота си
поради цитомегаловирус, състояние, причинено от рубеола. През по-голямата част от моя
живот живея с родителите ми Фернандо и Кармен и сестра ми Даниела. Родителите ми винаги се грижат за моето
образование и ми помогнаха да раста като всяко друго дете. В началото учих в училище за деца с нарушено
зрение. Там усвоих брайлово писмо. След това учих в гимназията. Там бях единствената сляпа ученичка, но учителите ми
помагаха в учебните занятия. Редовно бях
включвана в практическите занятия, което беше полезно. След гимназията постъпих в националния
университет за жените, за да уча езици и превод. Учех се добре и успешно завърших обучението си. След като завърших колежа,
работих като компютърен учител, преводач и компютърен информатор, което ми
помогна да бъда полезна и да получа повече увереност в себе си. Един ден когато правех някои изследвания на
моя компютър, аз прочетох за програмата за
обществени дейности, управлявана и финансирана от отдела за образование и
култура на Държавния департамент на САЩ.
Тази програма търси добри лидери по света, които искат да насърчават
развитието в техните общности. След
обмисляне на тази интересна възможност, реших да се посветя на програмата.
Знаех няколко организации на слепи в Перу, а също и имах опит в преподаването
на компютърни умения на незрящи хора, затова реших да продължа да помагам на
слепите хора да бъдат успешни в живота.
По-късно получих имейл от Департамента, в който ми съобщиха, че съм
включена за участие в програмата за обществени дейности в САЩ. Това ще бъде четири месечно обучение за
работа с приемащата организация. След
обучението ще направя проект в родната си
страна. Беше ми казано, че моята
организация домакин ще бъде Националната федерация на слепите. Бях развълнувана и напрегната, защото това ще
бъде предизвикателство за мен да живея в друга страна без семейството и
приятелите си, но реших да продължа напред с тази възможност, за да се науча да
бъда добър лидер. Когато за първи път
пристигнах в САЩ всички сътрудници се събраха във Вашингтон на общ обучителен
курс. След това всички участници отидоха
в приемащите организации. Отидох в Балтимор
и останах в Националния център на слепите в продължение на една седмица. Там се срещнах с госпожа Джоан Уилсън, голяма
и силна жена. Говорих с Джоан за моите
цели и проекти, които исках да постигна.
Тя ми помогна да разбера философията на Националния център за слепи и ми
разказа за центровете за обучение за независим живот в страната. Тя ми каза, че би било чудесно, ако имам
възможност да посетя един от тези центрове.
И така аз станах клиент на Националния рехабилитационен център в Небраска
и започнах да се обучавам. След
началното ми запознаване с центъра, решихме, че в обучението по моята програма
ще се наблегне на уменията в дома и на използването на бял бастун за движение в
околното пространство. За
компютрите и брайла аз вече имах
достатъчно добри умения. Моят инструктор
по домакински умения ми помогна да придобия готварски умения и ме накара да се
чувствам комфортно в кухнята. Научих се
как да поддържам моя собствен самостоятелен апартамент. Аз съм благодарна на моя инструктор за цялото
време, което тя прекарва с мен и за всички придобити знания. В класа за обучение в самостоятелно движение
с бял бастун аз научих как да използвам правилно белия бастун и как да пътувам
самостоятелно. Научих също, как да
пресичам улици самостоятелно, да проучвам непознати места и да откривам вярната
посока. Беше много важно, че
инструкторът по ориентиране и мобилност имаше много търпение, знания и
опит. Като сляп инструктор той наистина
разбираше нуждите ни. Аз оценявам голямата
подкрепа, която целият персонал ми даде по време на моята програма. Инструкторите в Центъра за незрящи в Небраска
са най-добрите, които някога съм срещала и са чудесен пример за това как може
да се помага. Имам нови приятели в
Америка и аз винаги ще помня времето, прекарано с курсистите в центъра и
социалните контакти. Всички тези
приятели ми помогнаха да променя живота си и да бъда по-добро човешко
същество. Сега се чувствам достатъчно
силна, за да постигна моите лични и професионални цели.
Автор: Анджела Марин Ривера
сп. "Брайл
монитор" май 2012 г.
Превод: Ваня Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар