Към настоящия момент в България има повече от 34 000 регистрирани фондации и сдружения. От тях над 9000 са вписани в Централния регистър при Министерството на правосъдието като организации в обществена полза. В Информационния портал за неправителствените организации в България (www.ngobg.info), в който към април 2012 г. са регистрирани над 5 400 организации, най-много са регистрираните в София (над 2000), следвана от Варна, Пловдив и Бургас (с по около 300 организации в Портала). Най-голям брой организации работят в сферата на образованието (13%), социалната сфера (11%), култура (9%) и младежки проблеми (7%).
Проблем представлява и развитието на дарителството у нас. Според Световния дарителски индекс за 20112 България е поставена на 145-о място от общо 150 страни. Според изследването само 13% от хората у нас са дарявали за гражданска организация и само 5% са били доброволци за такава.
Визия
Гражданските организации в България са активни, независими, устойчиви и свързани с хората. Те работят за мобилизиране на гражданите и за създаване на активно гражданско общество, защитават гражданските права, участват активно при изработване на политики и закони и тяхното прилагане, както и при предоставянето на услуги за гражданите.
Мерки и дейности
Мярка 1. Изграждане на работещо партньорство между държавата и гражданските организации
• Създаване на Съвет за гражданското общество към Министър-председателя;
• Подобряване на рамката за отчитане и статистика за гражданските организации;
• Сформиране на работна група от представители на граждански организации и държавни институции за анализ на:
o Закона за юридическите лица с нестопанска цел и дейността на Централния регистър, вкл. дефиниране на ясни критерии за общественополезна дейност на гражданските организации;
o Съществуващите регистри, поддържани от различни министерства, и дефиниране на ясни критерии за делегиране на извършването на услуги или дейности от граждански организации;
• Периодичен анализ и актуализиране на финансовата и правна рамка за гражданските организации в България;
• Формулиране на основни принципи на партньорство с държавата на всяко ниво, вкл. публичност и прозрачност на исканата и даваната подкрепа от държавата.
Мярка 2. Постигане на финансова устойчивост за гражданските организации в България
• Подкрепа и насърчаване на дарителството;
• Създаване на прозрачен механизъм за финансиране на гражданския сектор в България;
• Публикуване на интернет страниците на разпоредителите с бюджетни кредити на изчерпателна и структурирана информация за предоставеното финансиране на гражданските организации и постигнатите от тях резултати;
• Разработване на общи принципи и критерии, валидни за всички разпоредители с бюджетни кредити, които финансират гражданските организации и приемането им с нормативен акт (по примера на Постановление № 121 на Министерския съвет от 2007 г.);
• Анализ на предоставяните средства за подкрепа на юридическите лица с нестопанска цел по консолидираната фискална програма с цел по-ефективно инвестиране на публичните средства;
• Унификация и електронизация на процедурите за кандидатстване за финансиране от държавния бюджет на граждански организации;
• Създаване на Фонд/Фондация за развитие на гражданското общество.
Мярка 3. Създаване на условия за гражданска активност
• Създаване на ясни правила и възможности за гражданско участие като становищата на гражданските организации да станат част от задължителните материали за разглеждане при взимането на решения;
• Подкрепа за доброволчеството в България, вкл. като възможност за стаж на студенти, подкрепа за доброволчески инициативи и приемане на закон за доброволчеството;
• Създаване на условия за включване на гражданското образование в програмата на училища и университети, както и подкрепа за неформални образователни инициативи.
Изпълнение на стратегията
Към министър-председателя се създава Съвет за развитие на гражданското общество, който се подпомага административно от администрацията на Министерския съвет. Съветът:
• Координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България;
• Приема годишен план (включително финансов) за изпълнение на Стратегията за следващата година и прави преглед на изпълнението на Стратегията;
• Събира информация за финансирането на гражданските организации със средства по консолидираната фискална програма с цел определяне ефективността на отпусканите публични средства;
• Прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения;
• Подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации.
Конкретните дейности и програми, за които ще се предоставят средствата, ще бъдат определени въз основа на приетата стратегия за подкрепа за развитието на гражданските организации в България. Тези дейности могат да включват:
• Подкрепа за изграждане на организационен капацитет на гражданските организации чрез:
o Подкрепа за предоставяне на услуги, консултации, помощ за развитие и др. за гражданския сектор;
o Подкрепа за важни събития за гражданския сектор като годишни летни училища, национална конференция на гражданското общество, награди за доброволчество и т.н.
• Включване на гражданите и гражданските организации в процесите на взимане на решения;
• Развитие на доброволчеството;
• Създаване на мрежи от организации и подкрепа за дейности, свързани с представителство на гражданското общество;
• Научни изследвания, свързани с гражданския сектор, информация за и документиране на развитието на гражданското общество;
• Иновативни инициативи и нови идеи; и т.н.
Разпределяне на средствата
За 2013 – Отговорно за конкурсния принцип за предоставяне на средства от Резерва на държавния бюджет да остане Министерството на правосъдието (като организацията, в която е базиран Централния регистър за ЮЛНЦ в обществена полза), като всички процедури с набиране на предложения, оценяване, селекция и мониторинг, може да се възложат на външна организация по механизма на техническата помощ, използвана от различни донорски програми. В зависимост от общия размер на отпуснатите средства за проекти на граждански организации, между 7 и 10 % от предвидените средства за финансиране може да отиват за управление на програмата от техническата помощ (по примера на Норвежкия Фонд за НПО). Тези средства ще бъдат използвани за наемане на външни експерти, осъществяване на последващ мониторинг, следене на извършваната дейност по проектите, проверка на отчетите и представяните документи и т.н.
Има два варианта за ролята на техническата помощ:
• Вариант 1 – Избраната организация получава единствено средствата за своето възнаграждение (определеният процент от цялата сума) и помага на Министерството на правосъдието на всички етапи от процедурата, но Министерството сключва договори с избраните организации и превежда сумите по тях от своята сметка.
• Вариант 2 - Избраната организация получава цялата сума за финансирането на проекти и договорите се сключват между спечелилите кандидати и организацията (а не Министерството). Организацията, управляваща средствата се отчита на Министерството на правосъдието за свършената от нея работа съгласно договора подписан между нея и министерството, в който ясно са описани всичките й задължения.
В управлението на Фонда мнозинство трябва да имат представители, избрани от граждански организации, които да имат поне 5 години реално осъществявана дейност. Допълнително ще се приемат ясни правила за начина на избор на представителите на граждански организации, избягване на конфликт на интереси и структура на този фонд/фондация. В управлението му ще има и представители на държавни институции, свързани с неправителствения сектор (напр. Министерство на правосъдието, МТСП, Министерство на финансите), както и на Народното събрание. Подобни структури са създадени в Естония, Унгария и Хърватия.
Фондът ще поеме разпределянето на конкурсните средства вместо външната техническа помощ и по този начин ще се натрупа капацитет в една структура, която да подкрепя развитието на гражданското общество (съответно средствата, отиващи за техническа помощ през 2013 г., ще отиват за администриране на програмата от Фонда през 2014 г. и следващите). Държавата ще предоставя ежегодно чрез Закона за държавния бюджет за съответната година финансов ресурс, който нараства на годишна база според възможностите на бюджета.
Размер и вид на финансирането
Кой може да кандидатства:
• Само организации в обществена полза, вписани в Централния регистър и регистрирани в
съда преди най-малко 1 година, които са изпълнили поне 1 проект/инициатива;
• Една организация може да кандидатства само с един проект.
Видове безвъзмездна финансова помощ (БФП):
• Краткосрочна - за проекти с период на изпълнение до 1 година;
• Стратегическа/Средносрочна - за проекти с период на изпълнение до 2 години, които подкрепят подобряване на средата за НПО или имат стратегическо значение за развитието на гражданското общество в България – средствата, отделяни за такъв тип подкрепа не може да са повече от 20 % от общия годишен бюджет на конкурса.
Индикативни размери на безвъзмездната финансова помощ:
За краткосрочна БФП - минимален размер 10 000 лева, максимален размер – 50 000 лв. За стратегическа/средносрочна БФП - максимален размер – 80 000 лева. Организациите трябва да предоставят 5 % собствен принос, който може да е и нефинансов, за което следва да се изработят ясни правила за остойностяване.
Откриване на процедура за БФП – Обявата се публикува на Интернет страницата на Министерството на правосъдието, национална медия (печатна), както и в посещавани страници от НПО, за да достигне информацията до максимален брой организации. Обявата, заедно с насоките за кандидатстване и формулярът за кандидатстване се публикуват най-малко 30 дни преди крайния срок за кандидатстване. Към тези документи се прилага и таблица с примерна времева рамка – до кога се очакват резултати, кога се очаква стартирането на проектите, кога се очаква да приключат и т.н. В таблицата ще се указва максимално допустимата продължителност за едногодишни и за двугодишни проекти.
Всяка година се назначава оценителна комисия в състав минимум 7 и максимум 11 души, в която влизат поне 4 представители на НПО. Комисията може да бъде назначена от външната организация и в нея се изисква участие на представител/и на отговорното министерство/а.
Коментари
Призоваваме правителството да инициира промени в законодателството, които да позволяват неправителствените организации да бъдат признати за заинтересована страна при съдебни процедури по въпроси от обществен интерес, за да могат в определени случаи те да предприемат реални действия в качеството им на коректив на държавната и местните власти.
Призоваваме да се извърши анализ на възможностите и условията за създаване на държавен фонд, осигуряващ мостово кредитиране на НПО при работа по оперативните и международни програми, или за разширяване обхвата на дейност на съществуващия фонд „Флаг”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар