Вацлав Фанта е бил пристрастен фотограф. Той много добре е знаел, че един ден ще загуби зрението си поради заболяване на ретината. Това се случило, когато е бил на 50 години. Но намерил нов смисъл в живота си, помагайки на други незрящи хора.
Като фотограф е преживял разтърсващи моменти. На два пъти прекарва няколко месеца в Мексико. Веднъж е плавал на кораба „Ораниен бург”. Пътуването продължило няколко седмици и Вацлав Фанта имал достатъчно време да направи снимки.
„Ходих с апарата си навсякъде, където пускахме котва - в Хамбург, в Антверпен, Азорските острови и в Хавана. Възхищавах се на пристанищата, дори сядах в крайбрежните кръчми, споделя той. На кораба подготвих изложба от фотографии - избрани снимки от първото ми пребиваване в Мексико. Казват, че това е първата изложба в историята на морското плаване, която фотограф подготвя при плаване на кораб. Капитанът даже уреди това събитие да се отрази по радиото.”, спомня си днес 71 г. Вацлав Фанта.
Неговият преподавател Кундера си спомня: "Вацлав искаше да снима от малък. Още в 4 клас е получил от баща си подарък фотоапарат, наречен „БЕЙБИ БОКС”. Първият обект, който заснима, е неговата любима учителка. Резултатът не е бил особено добър - като мъглявината на Андромеда. Но това въобще не го е отказало от бъдещи опити."
В средното училище по графика се е запознал с бъдещия признат кинооператор Иржи Мацак. По негова препоръка Вацлав се записва във Филмовата академия, специалност 'оператор'. За съжаление, лекарите спират полета на мечтите му. Съобщават му, че заболяването на ретината дегенерира и да се подготви за това, че един ден ще ослепее.
„Как да се подготвиш за такова нещо, след като още виждаш”- споделя фотографа. През 1967 г. се открива катедрата по фотография към Филмовата академия и той веднага се записва там. ”Имах голямо щастие. Кандидатствахме 20 души, а завършиха само 5. Още повече мога да се похваля с единствената 6-ца по литература.
Всъщност преподавателят не обича много фотографите, защото е бил предубеден, че не четат книги, а само снимат. Дискутирахме често на чаша кафе за Балзак, Хемингуей и Джеймс Джоис.”
По това време Вацлав снимал за в-к „Млада фронта” и в същото време се е посвещавал на микро- и макрофотографията в Академията на науките. Благодарение на мексикански приятел, Вацлав участва със свои снимки в тамошен конкурс, последван от покана за посещение до екзотичната страна. С възторг е документирал паметниците на ацтеките и маите и мексиканската природа.
„Това постигнах благодарение на многото приятели, които винаги ми помагаха.” - обясни Вацлав.
Своите снимки е излагал в Единбург, Монреал, Москва и Кабул. През 1984 г. имал възможност да снима в Афганистан в рискови ситуации.
Работил е като фотограф-редактор в Агенция по печата. Едно от последните неща, които е направил преди закриването й, са били документите по случай посещението на папа Йоан Павел ІІ през пролетта на 1990 г. в Чехия.
И така Вацлав Фанта се е отзовал в света на незрящите. Нито за секунда не е останал в тъмнината сам. Изпитвал е огромна нужда да помага на останалите.
Благодарение на това, че е бил добър организатор и опитен пътешественик, се е заел със задачата да търси средства, за да организира за незрящите пътуване до чужбина.
„Може би е трудно да се разбере за човек, особено когато е вярващ, посещението на светите места - Рим и Израел. Според мен то е разтърсващо, силно преживяване. Въпреки че не може да види тези паметници, незрящият получава много други възприятия. Пътуването по стъпките на Христос - „Виа Долороса” в стария град Ерусалим или възможността да стъпиш с боси крака в Назаретското езеро, това са незабравими емоционални преживявания” - додава Вацлав.
Той спомага за създаването на музикален клуб, в който пее като тенор, но главно се занимава с намиране на средства за музикални записи и концертна дейност.
Такъв е животът на един фотограф, принуден поради заболяване да се откаже от любимото си занимание, но намерил ново поприще.
Превод от чешки: Ваня Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар