Световната здравна организация (СЗО) призна любовта за психично отклонение, което беше причислено към пункта "Разстройство в навиците и влеченията". Дори вече има и международен код - F 63.9. Любовта попадна в една компания със заболявания като алкохолизъм, игромания, токсикомания и клептомания.
Според учените, любовта може да се сравни с обсесивно-конпулсивното разстройство. По това как човек обича може да се съди за състоянието на психическото му здраве, твърдят специалистите. В любовта се проявяват крайните черти на характера - и положителни, и патологични. Най-болезнени се оказват сърдечните чувства за хора с меланхолична натура, чувствителни и депресивни. Както и холериците, които изпадат в ярост при най-малките проблеми.
Източник: в. "Живот и здраве"
Притча за любовта*
На далечен остров живеели всички чувства. Един ден те разбрали, че островът е на път да потъне. Решили да построят кораб и да го напуснат. Любовта била единствената, която останала. Тя толкова обичала този остров, че искала да бъде там, с него до края му, до последния възможен момент.
Когато островът почти потънал, Любовта решила, че е време да потърси помощ.
Богатството минало покрай Любовта в огромен, луксозен кораб. Любовта попитала: “Богатство, ще ме вземеш ли с теб?”. Богатството отговорило: “Не, не мога. Имам толкова много злато и сребро на кораба, че на него просто няма място за теб”.
Любовта решила да пита Суетата, която също минавала наоколо в голям кораб. “Суета, моля те, помогни ми!” “Не мога да ти помогна, Любов. Ти си мокра цялата, ще изпоцапаш новият ми кораб, ще стане целият в петна.”
Тъгата била наблизо и тя. “Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта. “Ох, Любов, толкова съм тъжна, че имам нужда да бъда сама.”
Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че въобще не чуло, че Любовта го вика.
Изведнъж Любовта чула глас: “Ела с мен, Любов, аз ще те взема”. Гласът бил на един старец. Любовта била толкова доволна от спасението си, че въобще забравила да пита кой е нейният спасител. Когато пристигнали в новата земя, старецът се обърнал и се изгубил в далечината.
Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си, Любовта попитала Познанието: “Кой беше този, който ме спаси?”
“Това беше Времето”, отговорило Познанието. “Времето? Но защо точно Времето ми помогна?”, попитала отново Любовта. Познанието се усмихнало и отговорило с дълбока мъдрост. “Защото единствено Времето знае каква е цената на любовта”.
* В сърцето са изворите на живота...
Няма коментари:
Публикуване на коментар