Приключи проектът за толерантността към Европейската комисия, организиран от Министерството на труда и социалната политика. Проведени бяха 6 семинара по места и заключителна конференция в София с над 100 представители от столицата и страната.
Емилия Войнова от Дирекция „Жизнено равнище, социална сигурност и демографско развитие” към МТСП говори за демографските проблеми, свързани с географските дисбаланси.
Ето изводите от всички тези срещи: Ние, казва тя, трябва да бъдем толерантни и да съдействаме тази равнопоставеност да се случва в ежедневието ни. Благодарение на проекта бяха обходени много области от страната – Шумен, Сандански, Ямбол, Троян/Априлци, Хисаря, Враца. В разговорите и откровените срещи с хората, предимно млади хора, бяха обсъдени възможностите за работа на пазара на труда. Засегната бе ролята на специалните насърчителни мерки за уязвимите групи доколко безработните са активни на пазара на труда; с какво държавата и бизнеса ги подпомага и бяха обсъдени резултатите от дискриминацията, свързани с характерните особености на икономическата активност и на безработицата в отделните райони; разбрахме за досегашните стратегии, планове и добри практики за недопускане на дискриминация; за превенцията на дискриминацията на пазара на труда; както и защо програмите и мерките за насърчаване на заетостта на уязвимите групи се приемат като най-ефективни. Стана дума и за дискриминацията на работното място. Установи се, че най-много са дискриминирани ромите от работодателите, изхождайки от цвета на кожата им; бременните жени; майките с деца. Те не си търсят правата, защото не вярват на институциите. Новото е, че в големите търговски вериги не искат да създават синдикални организации. За хората с увреждания, например, има отказ от работа на ишлеме. Липсват ресурсни учители за работа с деца с увреждания. Много важно е да има повече ресурсни учители, за да помагат при обучението им. Доброто е, че в детските градини не отказват да приемат деца с аутизъм.
В Сандански е създаден успешен център за хора с увреждания. Този дневен център има незрящ рехабилитатор, който сподели своя опит. “Най-трудно работодателите се решават да назначават хора с увреждания, защото са необходими допълнителни инвестиции.”
В Бургас ромска организация сподели, че подкрепят ромските деца да ходят на училище. Но, за съжаление, са необходими големи усилия да се убедят родителите им. Те споделят, че има страх от отвличане на девойки. Учителите не са подготвени да работят с ромски деца. От 40 деца само 20 са продължили образованието си. На някои места има повече деца, които посещават училище, но е необходима много работа с родителите.
В Дупница има много социални и здравни медиатори, които помагат на ромските семейства. Провеждат курсове. Дадено бе предложение да има социално училище за ромски родители.
В Пазарджик младите хора трудно си намират работа. Възникнаха предложения за квалификация и преквалификация на учители по оперативната програма за развитие на човешките ресурси.
В Хасково, например, роми успешно се занимават със земеделие и инвестират в земи. Всички имаха възможност да се запознаят с българското и европейско законодателство, за да могат да търсят правата си и да научиха как да търсят закрила от Комисията за защита от дискриминация.
Като извод от срещите ни бих споделила това, че трябва да се работи върху обществената среда, работното място, администрациите, за да могат да се извършват промени и нещата да стават по-значими.
Съвременно разглеждане на проблемите по заетостта направи проф. Катя Владимирова, която сподели: “Много трудности имат и неправителствените организации и в днешното време се борят за своето оцеляване. Трябва да им се отдаде дължимото, защото те се борят за защита на правата на уязвимите групи. Разковничето за голям напредък е участието на всички в процесите, свързани с пазара на труда. Много сме далеч от разбирането за проблемите по същество и вървим само по фактите, които са на повърхността. Не се опитваме да си обясним зад тях какво се крие. Много е важен достъпа до пазара на труда и това засяга хората, които са извън труда. Повечето работодатели са в частния сектор, където е различна подготовката и още по-различна е чувствителността. От тях зависи да се постигне равнопоставеност и да има успешни политики на работните места. Работодателите по принцип са задължени да спазват трудовото законодателство, но не винаги е така и затова трябва по-голям контрол върху дейността им. Бизнесмените трябва да бъдат социалноотговорни. Необходима е гъвкавост на работното място, а също така е много важна и солидарността между поколенията. 17 000 са хората, които се обучават по 153 програми в 300 специалности.”
Много изследвания бяха направени от фондация “Отворено общество”. Установи се, че хората, които са пасивни, са склонни за всичко да обвиняват държавата.
В изследванията се оказва, че в училищата за секс не се говори. Открити са дискриминационни нагласи при деца над 4 години.
Ето някои изводи от изследванията, които са направили специалистите от “Отворено общество”: интересно е схващането на българчетата на 4-годишна възраст по отношение на циганчетата – за тях те са мръсни, лошо облечени, невъзпитани и всичко това идва от социалната нагласа на семействата, в които те израстват.
Един от изводите от изследването е, че децата от малцинствата формират неадекватна оценка. Българите знаят откъде произхождат, докато циганите нищо не знаят за своя произход и затова нямат самочувствие. В едно село, например, с 4 000 жители, където живеят повече мюсюлмани, си казват ‘нашите хора’.
Образованието е изключително висок фактор за заетостта. Заетостта в някои краища на страната не е постоянно гарантирана. Без трудови договори работят хората от селата – турците. Младите хора също работят без договори. Те са социално застрашени, защото нямат и осигуровки. В семействата също няма трудови договаряния. Мъжете са с по-високо заплащане, отколкото жените.Това рязко се откроява.
Имаше и представител от сферата на защита правата на човека към Народното събрание. Хората, които работят в тази сфера, трябва да са хора със сърца. В своята работа Марияна Гинева от Комисията по защита на правата на човека, вероизповеданията , жалбите и петициите на гражданите споделя как се е сблъсквала с бездушието във всички сфери на институциите. Сериозен трябва да бъде подходът на служителите в структурите по места, за да бъдат защитавани правата на българския гражданин. Затова е необходимо по-сериозно обучение на служителите в тези институции. Комисията по защита на правата на човека, вероизповеданията , жалбите и петициите на гражданите се занимава, освен по законодателството, и с жалбите на хората. Правата на човека са основа на демокрацията и това трябва да се разбере и наложи навсякъде във всички сфери.
В този проект бе ангажирано вниманието на специалисти от различни сектори. Разбрахме, че се разрастнаха структурите в страната на Комисията за защита от дискриминация.
На заключителната конференция бе връчена награда на директора на театър “Възраждане” Роберт Янакиев за най-добра работа с хора от уязвимите групи.
В изследванията за медиите беше констатирано, че медиите най-общо не успяват да изпълнят мисията си за защита на хората в дискриминация. Те трябва да търсят отговорност от политиците, които трябва да спазват правата и да се грижат за намаляване на рисковете от дискриминация на тези групи. Но, за съжаление, медиите и институциите не успяват да отговорят на тези изисквания.
Вестник “Янтра” най-добре отразява тези тежки проблеми. За съжаление, средствата, които се отпускат за ромие, не допринасят за съществени промени в живота им. Към хората с увреждания медиите имат позитивни нагласи и искат те да бъдат назначавани на работа. Само 5% от материалите са за хора с увреждания. По признака ‘пол’ няма силно предизвикателство за отразяване в медиите, не се признава като обществен интерес този признак. Най-често се пише за жени, жертви на насилие, роми, млади момичета.
По отношение на религията има сериозно мислене по този проблем. Медиите са внимателни към тези проблеми, а анализите са задълбочени.
Най-често по възраст се отразяват проблемите на децата с увреждания, тяхното социално включване в живота. В медиите малцинствата са поставени като пасивни. Те са подпомагани от държавата и затова в много малко случаи те самите са активни и работят за себе си и своите семейства.
Таня Йовева
Няма коментари:
Публикуване на коментар