Чудото и вярата в него

Вярваме ли в чудеса? И кога имаме най-голяма нужда от вяра? Съдбата ни готви често какви ли не изпитания. Когато сме млади, здрави, пълни с мечти, приемаме предизвикателствата и сме готови на битка срещу всеки и всичко изпречило се на пътя ни. Светът е пред нас и смело крачим напред, като в повечето случаи вярваме в себе си и собствените си сили.

Съдбата обаче решава друго. Внезапна болест, загуба на близък, любовна мъка или предателство на приятел, нелечима диагноза и светът става различен, враждебен, отчаянието ни обгръща от всички страни. Какво правим тогава. Първата ни мисъл със сълзи на очи е да отидем да запалим свещичка в църквата, да се помолим искрено и с вяра да стане чудо, Господ да даде здраве, да ни помогне в болката и страданието.

Чуваме от близки и познати или просто прочитаме някъде, че чудото е възможно. Някой се е излекувал, друг се сдобил с отдавна мечтана рожба, някой успял да се измъкне от мизерията, да сплоти отново семейството си. Чудото се сбъднало, а с него и мечтата, вярата, че то е възможно.

Много хора, най-вече с увредено зрение, като последна надежда посещават едно такова дивно място, за което се носят легенди и очакват чудото да се случи. Мястото се намира в китното българско планинско селце Добърско на около 200 км от София, близо до Разлог в подножието на Рила, където вкопана в земята, за да не предизвиква гнева на турските власти се намира църквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.

Спорна е годината на нейното построяване. Според някои писмени източници църквата е построена през 1614 година, поне такива са надписите на  някои от стенописите, но в олтара е вкопана плоча датирана от 1122 година. Легендата гласи, че оттук са минали на път за Рилския манастир ослепените  след битката в Беласица през 1014 г.  Самуилови войници и след това на мястото бликнал лечебен извор, който помага на хора със зрителни проблеми. Разкази за прогледнали хора се предават от уста на уста. А изворчето и днес блика в двора на църквата и едно малко канче ги приканва да си налеят водичка, да измият очите и душата си от страданието и да очакват с много вяра, че чудото ще се случи. В красивата градинка отпред, до чешмата изградена от дарители, всеки може да поспре за миг, да поеме глътка кристален планински въздух и да се помоли за здраве на себе си и близките си.

В църквата сред реставрираните стенописи ни очаква друго чудо. Икона на Исус Христос, който благославя от космически кораб с огнени дюзи в долната си част. Това е единствената известна подобна икона в християнския свят. Около нея светците са с ореоли наподобяващи скафандри. Какво е това, чудят се поклонниците, сред които доста чужденци, даже от далечна Япония. Атеистите с вяра в извънземния катализатор на човешката цивилизация казват, ето, още едно доказателство, че Бог е извънземния разум, създал нас и природата. Християните казват, не, това е нашият Бог слязъл от небето да даде милост и справедливост. А всички дошли с надежда, просто палят свещичка и смирено очакват чудото.

Светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, на които е посветен храма са известни византийски войни, покровители и пазители на християнската армия.  Уникалните реставрирани стенописи поразяват с великолепието и красотата си. Тук са нарисувани 460 библейски и местни персонажи, като такова многообразие не се среща никъде другаде. Тук са и уникалните  изображения на св. Георги и св. Димитър с копия, но не на кон, а в цял ръст изправени в пълното си величие. Подобни стенописи има само в свещения манастир в Атон. Многобройните посетители с интерес разглеждат и изображенията на св. Климент Охридски, за когото също се разказва, че е бил тук, за да лекува очите си. Св. Св. Кирил и Методий също са създадени с много обич от средновековния майстор, изваял с преклонение и изящество свитъка с нашите букви. Да, още тогава, в тъмните векове на робството е било ясно, че само духовното, знанието и стремежът към него са в състояние да възродят България. Дали в днешните трудни за всички времена можем да осъзнаем, че само духовността може да донесе благоденствие?

В село Добърско можем да видим още едно приказно чудо - дърво на 500 години, известната Дюклова ела, красивият тридесетметров водопад Щрокалото и интересна керамична пещ от античността.
Църквата, потънала в забвение в годините на социализма, днес е един от 100-те национални туристически обекта, включена в списъка на ЮНЕСКО с ценни образци на  световното културно наследство.
Пътят до селото е поддържан добре. Гостоприемните планинци са подготвили къщи за гости, механи с вкусни гозби. За по-капризните има и хотел с басейн, фитнес, сауна и естествено голям паркинг, където да оставите автомобилите и да тръгнете пеша сред чудесната природа наоколо.
Дали се случват чудеса, не зная, но вярата в чудото дава сили на всички ни да продължим напред.

с. Добърско

18.11.2011г.                     

Диана Дар