Центърът за независим живот разширява кръга от съмишленици за подобряване политиките за хората с увреждания

В края на годината по проект „Прозрачност за по-качествени политики по  отношение на хората с увреждания” специалистите от центъра направиха равносметка за постигнатото до сега. По този повод са проведени редица изследвания, показващи реалните възможности за достъпа до образование и работата на  Националния съвет за рехабилитация и интеграция за хората с увреждания – теми, важни за изграждане на съвременна политика за достоен и независим живот за хората с увреждания. От 146 училища, например, в София само 5 са достъпни, а 30 са полудостъпни. 

Присъстващите споделиха как хора на инвалидни колички са стояли в най-горещия ден пред Столичната община на протест и не са усетили никаква реакция от страна на общинските съветници.

Председателката Капка Панайотова, която присъства през цялото време, е била притеснена за здравето на хората. Според нея най-ужасна е била гледката на работещите с представителите на властта и чакащите отвън под жаркото слънце хора на инвалидни колички.

Гражданите, съпричастни към каузата, също са подкрепили протестиращите. Най-лошото в случая е, че хората с увреждания все още са разединени и не застават зад обща кауза. Национално представените организации не се противопоставят на неправителствените организации за хора с увреждания.

На срещата бе спомената инициативата за състоялия се Поход на свободата, организиран от Европейската мрежа за независим живот, и той няма да се забрави от участниците, защото хората са имали възможност да се срещнат с европейските депутати и да си изкажат болките и идеята за създаване за Закон за личната помощ. Обърнато бе внимание и на посещението на директора на Центъра за независим живот в Европа Джейми Болинг. Тя е била тук 7 дни, но е успяла да се запознае с много неща от нашата действителност. На нея й правят силно впечатление ужасяващите условия на живот за хората с увреждания в дома в Стара Загора. Хората стоят необгрижени, заключени отвън, упоени с медикаменти. Не се усеща желание за живот. Джейми се заканва да доведе група от хора, които да се запознаят с положението на хората с увреждания в дома.

Присъстващите си припомниха и срещата с кандидат-кметовете, на която бе демонстрирана размяна на ролите. Те седнаха в инвалидни колички, за да усетят проблемите с придвижването.

Обърнато бе внимание и на срещата с представители от Център за независим живот с депутати в парламента. Оказва се, че депутатите са много далече от проблемите на хората с увреждания. Дори Центърът за нестопанско право изпраща депутати за обучение в Германия, но и това не помага да се запознаят с проблемите на хората с увреждания и с това какво трябва да се направи, за да живеят те достойно. Интерес предизвика и изследването за работата на консултативния орган на Националния съвет за хора с увреждания.  Държавата отпуска 120 млн. лв. за интеграция, но няма достъпен градски транспорт и специализираният е крайно недостатъчен.

Активна подкрепа оказва на хората Центърът за нестопанско право, който е създаден преди 10 години.  Изследването, което е направено за работата на Националния съвет доказа резултат, че той не работи рационално. Предложението е всяка организация да излъчва представители, но те да не са от администрацията. Два анализа са направени и за Конвенцията на ООН. Единият е свързан с нормативните документи, тяхната координация и контрол. Проучени бяха механизмите в страните, където Конвенцията вече е приета. И при нас напредък има. Очаква се до края на годината в Министерски съвет да бъде внесен законопроект, за да се фиксира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

На конференцията бе поставен още един не по-малко важен въпрос за разпределянето на средствата. В началото зам.-министър Симеонова искаше всички организации да преминат на финансиране на конкурсен принцип с проекти, но това не само че не се постави на обсъждане, но през тази година се отнеха и средствата, които се отпускаха за представени проекти на организации, които работят в обществена полза.

В приетия вече бюджет се орязаха тези средства. Безспорно, в конкурсния принцип има повече смисъл.

2011 г. през моите очи

Институтът за модерна политика също участва в изследванията, които целят промени за хората с увреждания. Според специалистите, Националният съвет трябва да следи за изпълнение на публичните политики. От изследванията се вижда, че политиките не работят. На Съвета се възложи консултиране на всички документи, извършване на анализ на проблемите на предложения за подобряване на околната среда  и достъпността. Съветът работи непрозрачно. Няма публична информация за заседанията. Нито един общински нормативен акт не влиза за разглеждане. За съжаление, Съветът няма капацитет да извършва тези дейности.  Очевидно моделът не е най-добрия, за да могат хората с увреждания да разчитат за съдействие по един или друг проблем. Открити са и сериозни съществени финансови проблеми. Има и свидетелства за злоупотреби. Мнението на Института за модерна политика е, че Центърът за независим живот е най-активната организация, няма държавна субсидия, но работи за доброто на хората с увреждания.

Всички проблеми по медиите бяха представени от Центъра за независим живот. Те се борят с всички сили, дори когато една кауза е загубена.

Кандидат-президентът Меглена Кунева поиска среща с Центъра за независим живот, което показва, че хората имат влияние в обществения и политически процес в страната. Тя пое ангажимент да помага за раздвижване политиките за хората с увреждания.

С повече активност нещата могат да се случват, за да стане битката обща и всички да бъдем единни в желанията и стремежите си към по-добър осмислен живот.

Ваня Пандиева сподели: „Ние отново доказахме, че има недостъпност при метрото и асансьорите са неудобни. Благодарение на това бе направен асансьор на Стамболийски и Опълченска. Още една извоювана битка!  Искаме достъпни подлези и светофари, но трябва да бъдем последователни и настойчиви, за да ни се обръща внимание.”

Отминаващата година се оказа успешна за хората от Центъра за независим живот. Със своите действия и изследвания те показаха, че имат позиция в обществото и са непреклонни пред желанието си да живеят пълноценно, като всички останали.

Нека всички организации за хора с увреждания работим заедно и да знаем какво искаме, за да живеем достойно и да бъдем уважавани.

Таня Йовева

В България, за съжаление, стремежът към независим живот след упорита битка с институциите се превръща в отчаяние и примирение, че от теб нищо не зависи.

Проблемите в тази сфера са много. Основен акцент следва да се постави върху факта, че България все още не е ратифицирала Конвенцията за правата на хората с увреждания и това дава възможност на институциите да не провеждат така необходимите политики по отношение правата на хората с увреждания или да ги провеждат съвсем формално, без практически ефект, просто имитирайки дейност.
Колко от нас все още чуват по адрес на хората с увреждания да се употребява понятието инвалиди, което само по себе си означава негоден, нефункциониращ, невалиден и е безкрайно дискриминиращо.Крайно време е обществото да разбере, че това са граждани с всички техни граждански и конституционни права.

В това отношение много има да се работи. Програмата за лични асистенти за независим живот има много недомислици. Тя не бива да бъде ориентирана предимно към роднини на хората с увреждания. Асистенти следва да бъдат обучени за целта хора, с професионална подготовка и компетентност, а близките следва да имат своето право на професионална и личностна реализация. Часовото лимитиране на тази услуга също трябва да отпадне, защото въпреки липсата на средства, каквото е постоянното оправдание, хората с увреждания имат право на пълноценна реализация и включване в обществения живот.

Много средства например можеха да се спестят от изграждането и поддръжката  на домове като скандално известния Дом за хора с увреждания в Стара Загора, където настанените приличат на зомбирани, отчаяни от живота същества, които просто вегетират заключени без смисъл и цел на съществуването си. Джейми Болинг от Европейската мрежа за независим живот при посещението си в дома изпада в потрес от условията там.
Центърът за независим живот /ЦНЖ/  в България си е извоювал авторитета на Регионален център на Европейската мрежа за независим живот за страните от Южна Европа. Центърът насочва усилията си към промяна на политиката и насочване на повече средства по програмата за лични асистенти и обучение на хората с увреждания как да постигнат независим живот чрез програмата за лична помощ. Нещо повече работата се ориентира към непрекъснато обучение под мотото „ На училище и след това”.
ЦНЖ  е в крак с времето, поддържа блог и страница във Фейсбук, в която се включват всички желаещи активно да се организират и работят по проблема. На трети декември тази година е организирана среща с омбудсмана и представители на „къщата на тъмните сили”, както активистите на центъра шеговито наричат Парламента, по проблема с правата на хората с увреждания. Оказва се, че депутатка от управляващата партия поканена и участвала в пътуване до Германия за среща с Европейската мрежа е възприела пътуването просто като подарена екскурзия, без да знае защо е пътувала, с кого се е срещала, кой и с каква цел е организирал пътуването.
Основна задача на хората от Центъра в предстоящите месеци ще бъде активната работа по ратификацията на Конвенцията за правата на хората с увреждания и работата по Закона за личната помощ, разширяването на тази дейност и ресурсното й осигуряване, чрез пренасочване на средства от скъпоструващи и неефективни програми за хора с увреждания.
Според Центъра за независим живот в Националния съвет на хората с увреждания следва да се премине от бюджетно финансиране на национално представени организации към проектно финансиране на добри разработки в три основни направления – обучение за независим живот, живот в общност и адекватно ползване на лична помощ.
Усилията следва да се насочат към осигуряване на адекватно и достъпно образование за хората с увреждания според техните възможности и желания за реализация. Не по-малко важно е осигуряването на достъпна във всяко отношение среда и естествено премахване на каквито и да било възможности за дискриминация по отношение на трудова заетост и кариерно  развитие. Недопустима е практиката завършили висше образование със специалност психология например да бъдат насочвани от бюрата по труда към позиции като касиер на бензиностанция или други подобни унижаващи практики.
Представители на Българския център за нестопанско право също се включиха в дискусията с правни анализи и популяризиране на положителния опит на страни като Германия, Испания и др. Становището на специалистите е, че в органите с предмет на дейност консултация и правене на политики за хора с увреждания броят на представителите на хората с увреждания следва да бъде най-малкото равен или дори по-голям от представителите на държавната и общинска администрация. В противен случай оправданието „няма пари” винаги ще бъде доминиращо и хората с увреждания ще продължат да бъдат дискриминирани, без права и достатъчно възможности да се измъкнат от мизерията и унижението.
Центърът за модерна политика акцентира върху факта, че все повече се орязват ресурсите за конкурсно финансиране и приоритетно се осигуряват само традиционно институционализирани организации. Основно се критикуват неефективни и непрозрачни политики в сферата на осигуряване на достъпна жизнена среда и програмата за лични асистенти.
Какви са целите оттук-нататък? Политиката за хора с увреждания следва да се изработва и прилага именно с тяхното най-активно участие. Работата в мрежа изисква засилване на информираността, провокиране на желанието за включване и мотивацията да бъдеш независим. В противен случай ще бъдещ независим само в ироничния смисъл, че от теб нищо не зависи.

Диана Дар