Разговор за възгледите и уменията на един сляп човек, докато отива на работа
От редактора: Много неща, които извършва слепият човек в ежедневието си, се считат за необикновени за другите хора. Редакцията на “Брайл монитор” често разказва за такива хора и Роберт Пирес е един от тях. Той е съпруг на председателката на организацията на слепите в Роуд Айлънд - Грейс Пирес.
Направи ми впечатление, когато слизах от колата, че изглежда добре. И се движи с бастун. Бях заинтригуван - районът с фонтана бе оживен. Исках да разговарям с него, но той сякаш беше изчезнал. Отправих се към Билтмор старбукс, да си взема едно кафе и тогава го забелязах в началото на опашката. Чух го да поръчва кафе “Мока”. Хванах го за ръката и така заедно тръгнахме към улицата с фонтана. Той се представи като Роберт Пирес, на 39 г. и работи като учител по рехабилитация в бюрото за услуги за слепи хора на улицата с фонтана.
"Започнах да губя своето зрение, когато бях на пет години", разказа той. “Причината беше синдром на пигментоза на ретината. Аз живея в Източен Провайденс със съпругата си Грейс, която също е сляпа и работи в същата агенция като съветник. Ние имаме син на 4 г.”
Пирес е завършил университета в Провайденс и се е дипломирал с бакалавърска степен по икономика. За отиване и връщане от работа той използва обществения транспорт за хората с увреждания. Винаги съм се учудвал, как хората без зрение успяват да се движат пеша на публични места. "Всъщност това не е толкова лесно," каза той. "Човек трябва да се обучава дълго време, не само в техника за движение с бастун, но и в навигация в това, което наричам "звуков пейзаж". Движехме се заедно пеша към неговия офис. Наблюдавах го как почуква с бастуна си отляво и отдясно в търсене на препятствия. Той ми каза също, че едновременно с това постоянно следи трафика, за да се движи в права посока и да не губи ориентация. Един автобус профуча със силен шум покрай нас. "Това е истинско предизвикателство, каза Пирес, когато силният шум от такива превозни средства заглушава "звуковия пейзаж."
След това той слезе от тротоара и започна да пресича улицата, забави крачка, за да намери с бастуна отсрещния бордюр и стъпи на тротоара. Ние се доближихме до ъгъла, където Пирес трябваше да завие наляво, но той отиде крачка напред, след това спря, започна да търси нещо с бастуна и намери металния стълб на края на улицата, отстъпи назад и зави наляво. Обясни ми, че наистина притежава високи умения в ориентирането и е в състояние сам да се коригира, но все пак шумът от трафика трябва да бъде по-слаб. Аз го попитах дали пречките са понякога опасни. "Понякога, разбира се. Има дървета с ниско висящи клони." Той спря и се засмя. "Не може да се направи много за това." Аз попитах дали би могъл да остане без работа и да не може да се движи самостоятелно. "Вероятно, ако искам. Голямата безработица сред хората с увреждания винаги намалява техните умения, така че това трябва да се преодолява. Без работа не бих имал същото качество на живот, каквото имам сега. Моята работа е да помагам на незрящите хора да преодоляват пречките, да овладяват повече умения и да живеят по-пълноценно.”
Спряхме в една странична уличка, за да утихне силният шум от два камиона, които преминаха покрай нас. Попитах Пирес как успява да не се обърква от всичко това. Той заяви, че може наистина в началото да бъде страшно, но ако посрещаш трудностите и имаш добро обучение, ще се справиш. "Притеснява ли те този недъг?" – попитах аз. Той се усмихна: "Това няма да ми е полезно. Харесва ми да се концентрирам върху неща, които мога и искам да направя. Обичам музиката, работя с компютър и често ходя по ресторанти.” Неговото любимо развлечение е слушане на аудио книги. Попитах го дали синът му вижда. "Да", каза Пирес, и се усмихна. "Чакаме времето, когато той ще започне да ни помага."
Наближавахме офиса, в който той работеше. Наблюдавах го как избягва препятствия и хора и си мислех, че трябва да имаш голям кураж. "Бих могъл да кажа, че за много неща трябва кураж. Лесно е да се свиваш на кълбо в ъгъла и да кажеш "Лошо, горко ми!", но след това какво имаш? Какво ще правиш?" Благодарих му за отделеното време. Той намери вратата на сградата, отвори я, изчезна вътре, за да започне работа, уверен в собствените си сили.
Сп. "Брайл монитор"
Автор: Марк Патинкин
Превод от английски: Ваня Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар