Проектът "Прозрачност за подобряване на политиките - участие на хората с увреждания в политическия процес", финансиран от Тръста за развитие на гражданско общество в Централна и Източна Европа, събра много съмишленици, за да обсъдят политиките, свързани с хората с увреждания. Той бе реализиран от Центъра за независим живот в партньорство с Българския център за нестопанско право, Български хелзински комитет и Института за модерна политика. Негова цел бе да бъдат постигнати няколко ценни идеи, свързани с политиките при разходване на публични средства.
Според изследванията, политиките за хората с увреждания са свързани в повечето случаи с икономически интереси, които умело се прикриват между т. нар. „медицински и социален” модел на уврежданията, а от там и за интеграция на хората с увреждания.
“Този модел за правене на „политики”, каза Капка Панайотова, не само че накърнява интересите на хората с увреждания, но и подкопава общия интерес и толерира скрита дискриминация.”
Националният съвет за интеграция на хората с увреждания вместо да води необходимия диалог между равностойни и равноправни партньори, провежда формални заседания и затова дейността му в повечето случаи се оказва неефективна, както и публичните средства, отпускани от държавния бюджет. Необходими са публични политики за пълноценна гражданска реализация на хората с увреждания у нас.
По проекта са направени изследвания за периода 2005-2010 г. за дейността на национално представените неправителствени организации. Резултатите от качественото социологическо проучване показват, че няма нито едно проучване или анализ за потребностите на хората с увреждания в процеса на интеграция, не са разглеждани всички проекти на нормативните актове, които касаят интеграцията на хората с увреждания, няма взаимодействие в дейността си с нито един национален консултативен орган, както и с международни правителствени и неправителствени организации, с които би следвало да работи. Съгласно Правилника, не са популяризирани проблемите и мерките, свързани с интеграцията на хората с увреждания, няма представяни ежегодни отчети пред Министерски съвет за дейността на НСИХУ.
Макар и добре уредена на нормативно ниво, организацията на работата на съвета показва отчетлива тенденция към неглижиране на неговия статус от страна на държавните органи. Работодателските организации само присъстват, но реално не участват в дискусиите, а още по-интересното е, че изказвания по същество не се правят и от множеството организации на хора с увреждания. Липсват ясни и обективни критерии за изразходване на средствата.
Създадена е към Министерски съвет работна група, в която влизат и неправителствени организации, да изготви стратегия за работа с гражданските организации, което като начало е нещо добро, защото тази година много неправителствени организации не могат да получат средства чрез конкурс от държавния бюджет, тъй като такива не са предвидени, както е било предишните години. Прави впечатление, че за 2011 г. някои национално представени организации са получили по-големи субсидии, но не се разбира какви са били критериите за това. На практика се подкрепят организации, които отговарят на някои критерии за количество, например, но не са показали необходимата ефективност в работата си. Сумите, получени от държавния бюджет, са се увеличили 10 пъти за 10 години.
Само 12 от неправителствените организации от 26 общо са в Централния регистър. Някои организации дори са получавали средства по две направления. Въпросът явно опира до контрол и затова Центърът за независим живот е създал блог – „Системата куца” и всеки може да прочете това, което го вълнува, свързано с политиките за хората с увреждания.
Като бивш секретар на Националния съвет за интеграция за хората с увреждания към Министерски съвет смело мога да кажа, че хората с увреждания се нуждаят от по-голяма ангажираност към техните проблеми от страна на Министерството на труда и социалната политика, за да имат самочувствие и достойнство на полезни хора за обществото. Необходимо е да се създаде към Министерски съвет институция, или най-малко координатор, който да следи политиките за хората с увреждания, да подготвя необходимите социологически изследвания и да следи как се упражнява контролът от Сметната палата за изразходването на държавните средства. Това го изисква Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която бе ратифицирана от Народното събрание на 26 януари тази година. Предстои много работа на различните министерства до август месец, за да може всичко, каквото се прави за хората с увреждания, да бъде публично, защото след две години ще предстои сериозен мониторинг по отношение на постигнатото за тях. Всичко, каквото е констатирано по проекта трябва да накара много хора от институции и неправителствени организации да се замислят и да работят по нов начин – публичен и прозрачен. С болка наблюдавам как всичко се върши формално и как все още няма секретар на Националния съвет, който да следи гражданските вълнения, да дава идеи и този консултативен съвет да работи ползотворно и активно, така че от работата му действително да има ефект, за могат неправителствените организации да са доволни от постигнатото.
Когато аз бях секретар, представители на ООН ми предложиха да работим заедно по различни проекти. Експерти от правителството на Великобритания бяха готови да обзаведат стая на Националния съвет с всички необходими технически средства, за да може секретарят да работи ползотворно. Това не се случи, защото всички хубави начинания се провалят, породени от дребнавост, от злоба и аз напуснах този съвет с достойнство, оставяйки след себе си пътека, по която може да се тръгне отново .
Хората с увреждания имат нужда от добри лидери, които да ги подкрепят, да ги подтикват да извършват добри дела и да доказват, че могат.
Таня Йовева
Няма коментари:
Публикуване на коментар