В тъмнина около света

Пътуване около света в пълна тъмнина - това е проект на Студио Даминза към Пражкия народен театър. На сцената всъщност зрителите възприемат славния роман на Жул Верн „Пътуване около света за осемдесет дни” с всички възприятия, с изключение на зрението. Представлението определено е не само за незрящите, но и за виждащите зрители. То започва още във фоайето на театъра, където всеки от зрителите получава превръзка за очите и придружител, който го хваща за ръка и го въвежда в театъра.

Най-тежкият момент за зрителите е движението във фоайето до залата в пълна тъмнина. Напрежението свършва от момента, когато всеки е настанен на точното място и започва представлението. Артистите също играят в сумрак.

”В интерес на истината се постигат по-силни преживявания, отколкото при нормални условия, защото обикновено зрението потиска другите възприятия. А когато то липсва,  фантазията работи по-силно”, споделя зрителката Павлина.

Проектът и реализацията му са дело на режисьора Карел Кратохвил. Вече година той работи към гражданското сдружение „МИГ”, което съдейства за придружаване на хора без зрение. Той казва: „Когато човек затвори очите си успява да види много повече, отколкото ако гледа”.

На сцената ще преживеете, например, вятър над развълнувано море с пръски от солена вода, които достигат чак до лицата на зрителите или стъпките на слона, който се приближава точно към вас.

„Всичко беше съпроводено с допълнителни звуци, така че можете да си представите сцените пластично”, каза незрящият зрител Ян Ломоз.

Интервю с режисьора за телевизията направи Якуб Железни, в което Карел Кратохвил  сподели: ”Реакциите на виждащите зрители общо-взето бяха позитивни, което е типично за премиерата. И за незрящите зрители преживяванията бяха нетрадиционни. Вие ме представихте като режисьор, но творческият екип работеше колективно. Това означава, че аз съм само лицето на проекта. Опитахме се да сътворим за зрителя такава атмосфера, която да провокира всичките  им сетива и фантазия...

Водещият запита какво е съотношението между зрящи и незрящи. Режисьорът е наясно с трудностите с придвижването на незрящите до театъра. Артистите имат доброто желание да играят и само за незрящи. Досега идваха техни представители, които консултираха  представлението.

Това е начинът да приобщим незрящите към театъра, но и зрящите да усетят света на тъмнината. Наистина, при такова представление не е необходимо зрение, то прилича на радиотеатър. Опитахме се да създадем триизмерна илюзия и звуците, които са сътворени на сцената, са като в радиотеатър. Това, което е актуално за театралния проект е, че се възприема мигът. Стремихме се да включим зрителя в действието и това значи, че той не е пасивен наблюдател.

Може би ще се повторя, но това представление не е само за незрящи. Виждащият  зрител също може да изживее този спектакъл. Опитайте се да затворите очите си за миг, да се заслушате в звуците, които ни заобикалят. Когато човек върви по улицата, го атакуват различни звуци и когато се успокои, успява по-качествено да се съсредоточи и да мисли за по-важните неща от живота.”

Превод от чешки: Ваня Петкова