Проблемите на хората с увреждания често остават скрити за обществото. Но те имат права и като лица в неравностойно положение могат да си ги потърсят, независимо че съществуващата законова уредба не решава повечето от тях.
По данни на Световната търговска организация хората с увреждания са приблизително 10% от населението на всяка държава и търпят някаква форма на дискриминация. Често това води до изолираност от обществото. Преодоляването на вкоренените негативни стереотипи трябва да е приоритет за обществото, защото в противен случай се придобива т.нар. синдром за зависимост или комплекс за малоценност и често чувството на примирение носи страдание на хората с увреждания.
Наличните им ресурси са силно ограничени. Необходимостта от достъп до здравни услуги е най-големият им проблем, тъй като болничните центрове в много случаи са все още физически недостъпни или отдалечени за тях.
Липсата на достъп до образование е друга бариера, която може да бъде успешно премахната чрез подходящи инвестиции в изграждането на сгради без архитектурни препятствия или системи за дистанционно обучение.
Ограничени са и възможностите им за работа. Хората с увреждания получават и по-ниско заплащане за труда си. Ситуацията е още по-жестока при хора с интелектуални или с говорни и слухови увреждания. Лицата със сетивни увреждания са най-затруднени, тъй като информационният свят за тях е силно ограничен чрез брайлова система или жестомимичен език.
Най-често страдат момичетата и жените с увреждания. Те са дискриминирани по отношение на образование, здравни услуги, семеен живот и работа. Хората с увреждания се изключват и от процесите на вземане на решения, от правото им да участват в избори.
Според Договора за създаване на Европейската общност специална регламентация защитава лицата с увреждания. Тя визира борба срещу дискриминацията, равни възможности и борба срещу социалното отхвърляне. Мерките за уеднаквяване на законодателството на държавите-членки определят политическите цели във връзка с човешките увреждания, като гарантират независимостта, социалната и трудовата заетост на хората с увреждания, и участието им в обществения им живот.
Проекти в областта на трудовата заетост се финансират от Европейския социален фонд чрез различни програми. Европейската комисия обръща специално внимание на проблемите на хората с увреждания в програмите за развитие на изследователската дейност. Националните планове за действие във връзка с трудовата заетост и социалното приобщаване са политически стимул за насърчаване интеграцията на хората с увредено здраве. Приоритетната политика на общността е съсредоточена в няколко ключови области като достъп до трудова заетост, обучение, достъп до използването на нови технологии, достъпност до обществени сгради.
Обществените дискусии, организирани от неправителствените организации работят за подобряването качеството на живот и независимостта на хората с увреждания.
Всяка държава-членка урежда на национално ниво проблемите, свързани с дискриминация на основата на уврежданията и защита на правата на лицата в неравностойно положение.
В Конституцията на Белгия, например, няма специална разпоредба относно хората с увреждания. Но със Социалния рехабилитационен акт от 1963 г. се изгражда Национален фонд за социална рехабилитация на хора с увреждания. След регистрация във фонда лицата в неравностойно положение определят своите социални потребности – необходимост от трудова заетост или обучение. Отпускат се субсидии и помощи на работодатели от частния или държавния сектор, но няма законови изисквания, които да ги задължават да наемат лица с увреждания.
В Дания на тези лица се предоставят равни възможности на трудовия пазар посредством компенсации под формата на адаптиране на работната среда, предоставяне на помощи и персонална подкрепа. В специални случаи се отпускат значителни субсидии за работодателя. Общините и службите за заетост отпускат финансови средства на лицата с увреждания, които работят или се обучават, за нужди, свързани с изпълнението на конкретната работа или за обучението. Публичната администрация е длъжна да осигурява предимство на хората с увреждания във всички професии, които те са способни да упражняват. Хората с увреждания, неспособни да намерят работа на трудовия пазар и нямащи право на преждевременна социална пенсия, могат да кандидатстват за т.нар. „гъвкави” работни места, а лицата, получаващи социални пенсии, имат възможност да намерят работа при адаптирани места на труд, предоставящи специални условия. За сключването на индивидуални споразумения за работещи с увреждания се предоставят т.нар. „социални харти”.
В Германия МТСП е отговорно за програмите за професионална интеграция и за изготвяне на предложения за закони, засягащи хората с увреждания. Задълженията и правата се уреждат от строгия Закон за хората с увреждания.
В Конституцията на Гърция държавата е поела отговорност за подпомагане на хората с увреждания. Това се допълва и от разпоредбите на закони относно професионалното възстановяване, жилищното настаняване и здравните грижи. Хората с увреждания са една от 7-те групи, защитени от закона. Квотното задължение се отнася за всяка организация с персонал над 50 души. Те трябва да предоставят 7% от работните места на лицата, защитени от закона.
Конституцията на Кралство Испания визира, че увреждането не може да бъде препятствие за прилагането на т.нар. формална равнопоставеност, а чл. 49 урежда приобщаването на лицата в неравностойно положение. Конституцията прокламира правото на хората с увреждания да работят, да се развиват и интегрират. Законът на работниците и Кралският декрет постановяват, че никой не може да бъде дискриминиран на основата на увреждане и уреждат възстановяване на работниците с увреждания на работа, след като са приключили с рехабилитационния процес. Прилага се и квотна система.
В Конституцията на Франция няма изрични разпоредби относно хората с увреждания. Френското трудово право съдържа норми, целящи предотвратяването на дискриминацията на основата на увреждания. Законът за уврежданията въвежда принципа на облагодетелстване на лицата, които не попадат под закрилата на други норми. Френското наказателно право смята за дискриминация всяко разграничение между хората на основата на увреждане, вродено или придобито и наказва с 2 г. затвор плюс глоба от 30490 евро.
В Ирландия Конституцията също не съдържа разпоредби относно правата и задълженията на хората с увреждания. Но съществува Закон за равнопоставеност при наемане на работа и Програма за равнопоставеност.
Италия признава правото на всички граждани да работят и упражняват дейности, а лицата, неспособни да работят и без средства, имат право на издръжка и социална помощ.
Първият закон, свързан с правата на хората с увреждания, премахва пречките и подобрява достъпа за ползване на социални услуги от хората с увреждания. Друг закон въвежда редица правила, защитаващи правата им на работното място.
В Люксембург Законът за трудещите се с увреждания урежда правата на хората с увреждания в областта на заетостта. Защитени от закона са лицата до 30% работоспособност. Ако дадено лице с увреждане откаже предложение за работа или обучение, губи правото си да се възползва от квотната система. Наказателното законодателство на Кралството разглежда дискриминацията на основата на уврежданията.
Холандия – Съгласно чл. 1 от Конституцията всички лица в Холандия са равноправни и имат равни условия. Законът за реинтеграция на лицата с увреждания на работното място регламентира специални мерки за хората с увреждания.
Според Конституцията на Австрия „Нито едно лице не може да бъде дискриминирано въз основа на неговото увреждане. Републиката е задължена да гарантира равно отношение за хората с увреждания и хората без увреждания във всички области на всекидневния живот”.
За всяка неоснователна дискриминация е предвидена глоба. Търговското право съдържа специален регламент, позволяващ отнемане на лицензи на собственици, дискриминиращи лица на основата на увреждане. Законът за заетост на хората с увреждания защитава лица с 50% увреждане. Регистрираните хора с увреждания се ползват от специална защита при уволнение.
Португалия гласи в Конституцията си, че „държавата трябва да провежда национална политика за предпазване, лечение, рехабилитация и интеграця на хората с увреждания”. Закон за лицата с увреждания насърчава и гарантира зачитането на конституционните права.
Финландия – Според Конституцията на нито едно лице без основателна причина не може да се предоставя различен статут, включително и на основата на увреждане. Финландия няма квота или политика на преференциална заетост и антидискриминационно законодателство спрямо лицата с увреждания. Законът за трудовата безопасност взема предвид техническата помощ и специалните нужди на хората с увреждания. Отпускат се субсидии за заетост. Наказателният кодекс забранява дискриминацията на основата на здравни увреждания.
В Швеция Законът за трудовата защита, Законът за работното обкръжение и Законът срещу дискриминацията на хората с увреждания регламентира техните права. Швеция няма квотна система. Съществува институцията омбудсман по уврежданията, който да защитава интересите на лицата в неравностойно положение.
Обединеното кралство (Великобритания) има „неписана” Конституция. Законът за човешките права съдържа разпоредба, забраняваща дискриминацията. Законът за дискриминацията въз основа на увреждане и Законът на Комисията по правата на хората с увреждания допълнително регулират техните правомощия.
В България лицата в неравностойно положение са около 10% от населението на държавата (800 000). Съществуват правителствени програми, стратегии и инициативи, целящи социалната защита на хората с увреждания – преодоляване на изолацията и социалното им включване в обществото.
Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания осигурява заетост на безработни с трайни увреждания в трудоспособна възраст за преодоляване на социалната им изолация. Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, в рамките на която се осъществява дейността „личен асистент” е насочена към подобряване на положението на лицата с трайни увреждания или тежко болни и намалява броя на безработните в тези семейства. Програма за заетост на учители в обучение на деца с увреждания интегрира децата с увреждания, които имат специфични образователни потребности.
В чл. 6 на Конституцията на Ребублика България е казано, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и всички са равни пред закона.
Законът за защитата, рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите е критикуван от неправителствените организации. Министерският съвет признава необходимостта от изготвянето на нова и усъвършенствана правна рамка по отношение на лицата с увреждания.
Консолидираното становище на експертите е, че новият подход към лицата с увреждания трябва да бъде като към личности, интегрирани в обществото, подпомогнати да реализират своя потенциал.
Законът за защита срещу дискриминацията и Наредбата за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии подпомагат процеса на интеграция на хората с увреждания.
Инициативите не трябва да спират дотук. Неправителствените организации, работещи в защита на лицата с увреждания, трябва да се подкрепят, защото те в най-голяма степен разбират проблемите на лицата с увреждания.
Като обществен коректив „четвъртата власт” може да окаже влияние върху политиката относно лицата в неравностойно положение. Тези хора са част от нашето общество и сме длъжни да им подадем ръка.
Нели Петрова